Температури под -10 градуса, дълбок сняг, ледени води и бойна подготовка без право на грешка. Трима курсанти от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ преминаха през едноседмично международно обучение в Естония, редом с курсанти от още осем държави. Какво означава да действаш в бойна среда при минусови температури и какви уроци остават за цял живот- разказват самите участници.
Студ, сняг, силен вятър и условия, които изискват пределна концентрация. В такава среда мичман Добромир Недев, мичман Петко Комаров и главен-старшина Александър Георгиев преминават международното обучение „Водене на военни действия от общовойскови офицери в зимни условия“, проведено в Естонската военна академия. Курсът включва тактически упражнения, стрелби денем и нощем, маршове в дълбок сняг и комплексна заключителна операция.
курсант мичман Добромир Недев -ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“:
„ Най-важното, на което ни учи, че придобихме или по-скоро развихме нашите си досега умения за взимане на правилни решения под стрес, при различни ситуации, адаптивност и предвиждане на противниковия противниковите действия в дадена ситуация.“
За курсант главен-старшина Александър Георгиев най-голямото предизвикателство се оказва не физическата, а психическата устойчивост, в условия на непознат климат, натрупваща се умора и постоянен студ.
курсант главен-старшина Александър Георгиев – ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“:
„ Специално за нас, не сме свикнали на този климат, на техния начин на живот и подготовка, на тяхното оборудване. И честно казано, с напредването на дните се усеща как липса на определени похвати за справяне със студа почват да оказват влияние.“
курсант мичман Петко Комаров – ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“:
„Със сигурност очаквах да бъде много по-лесно заради студа. Подцених студа със сигурност. А нямахме изобщо никакво време за почивка. Мислех, че, нали, заради ниските температури ще ни дадат повече време за комфорт, повече време за нагласа на екипировка, но това това изобщо не се оказа.“
Особено сериозно предизвикателство се оказва хидратацията при минусови температури и тежката екипировка.
курсант мичман Петко Комаров:
„Много често пъти те ни казваха:„Пийте вода, хидратирайте се.“ Но вадим манерката от колана и тя лед. Не можем да пием абсолютно нищо. Лично за мен това беше много голямо предизвикателство и придвижването с 30 кг екипировка върху мен в зимните условия също беше.“
Едно от най-запомнящите се преживявания остава тренировката с потапяне в ледени води.
курсант мичман Петко Комаров:
„Ставането сутрин се случи в 5:00 сутринта. Тръгнахме по пешеходен маршрут към ледено езеро и там направихме тренировката с потапането в ледени води. Срязаха един едно квадратче в леденото езеро и разбира се обезопасени с дрехи се потопихме в това и след това ни чакаше лагерен огън, за да може да си сменим дрехите и да се изсушим, за да продължим с деня.“
Денят продължава с интензивни стрелби, тактически действия и подготовка без прекъсване.
курсант мичман Петко Комаров:
„Изстреляхме около 200 патрона с тяхното оръжие R20 платформа на М4 през деня и през нощта. Използвахме също така и нощно виждане, което се закача на каската. И така от 5:00 сутринта до 8:00 вечерта си бяхме заети.“
Маршовете в дълбок, неотъпкан сняг се превръщат в истинско изпитание.
курсант главен-старшина Александър Георгиев:
„Досега никога не не бяхме правили маршове в сняг. Мога да кажа, че това е най-неприятният тип марш, особено в неотъпкан сняг в естонските гори. Стъпваш, подхлъзваш се, трябва да се внимава нонстоп. При всяко нарушаване на ритъма се започва отначало. Това води до още повече умора и цялото нещо става по-трудно.“
Кулминацията на обучението идва в последния ден с изпитание, което поставя на ръба физическите и психическите възможности.
курсант мичман Добромир Недев:
„ Всичко започна с ставане в 4:00 сутринта. Събрахме багажа и тръгнахме на поход 15 км за начало. Стигнахме до дадена точка, където трябваше да изпълним засада.След това имахме още ходене през пресечена местност, достигане до обяд. След обяд си взехме раниците и това стана около 30–40 кг общо тегло върху нас. И имахме още 10 км до следващата точка, където трябваше да изпълним операция по превземане на траншеи. И това беше до сутринта. И точно този ден вече умората надделя над всичко и почна много да предизвиква нашата психика. Тогава командирът ми дойде при мене и ми каза: „Смяташ ли да се отказваш?“ И аз казвам: „Искам, но няма да го направя.“ И той тогава ми каза, че имам неговото уважение.“
В обучението участваха представители на девет държави, а занятията се водят от естонски офицери с международен оперативен опит. За Висшето военномороско училище това беше първо участие в подобна подготовка.
