Министрите на отбраната от Европейския съюз обсъдиха бъдещите механизми за военна помощ за Украйна и отбранителната готовност на Съюза. Военният министър Атанас Запрянов настоя за ускорено включване на Украйна в инициативите на ЕС и за по-гъвкави механизми за военна помощ. В Брюксел бе дадено и официално начало на националните инвестиционни планове по инструмента SAFE, включително българския.
Военната подкрепа за Украйна и включването на отбранителната ѝ индустрия в европейските програми бяха в центъра на дискусиите на заседанието на Съвета „Външни работи“ на ЕС във формат министри на отбраната. Европейската комисия отчете напредък по интегрирането на Украйна в инвестиционните планове на държавите, ползващи финансиране по инструмента SAFE, и представи допълнителни възможности за подкрепа чрез механизми на Европейската инвестиционна банка. Обсъдени бяха и варианти за участие на страната в други инициативи на ЕС в областта на сигурността и отбраната. В изказването си министърът на отбраната Атанас Запрянов подчерта необходимостта от ускорено включване на Украйна в европейските отбранителни програми, като се фокусира върху значението на нейния индустриален потенциал и натрупания боен опит. България се застъпи и за по-гъвкави правила при използването на средствата за военна помощ за периода 2026–2027 г., така че страната да може своевременно да придобива необходимото оборудване. По време на обсъжданията за отбранителната готовност на ЕС бяха разгледани и въпросите за военната мобилност, включително нуждата от европейско финансиране за инфраструктура с двойна употреба и развитието на основни транспортни коридори в рамките на новата „Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2035 г.“, като Атанас Запрянов наблегна на значението на паневропейския Коридор № 8 и на транспортните направления юг–север за сигурността на региона. По отношение на стратегическите перспективи за 2026 г., министрите обсъдиха предизвикателствата пред отбранителната готовност на ЕС, както и напредъка по изпълнението на Бялата книга за европейска отбрана. В този контекст министър Запрянов акцентира върху защитата на въздушните, морските и сухопътните граници на Съюза, с фокус върху източния фланг и Черноморския регион.
Съветът прие и изпълнителни решения, с които одобри реализацията на първите осем национални инвестиционни плана по инструмента SAFE, сред които и българският. Планът на България включва девет проекта за модернизация на въоръжените сили сред които придобиване на 3D радари; системи за противовъздушна и противоракетна отбрана; 155-милиметрови артилерийски системи и боеприпаси; технологии за противодействие на дронове; ракетни системи и способности за залпов огън; военна транспортна и логистична техника; безпилотни летателни апарати.
