Капитан от доброволния резерв сменя униформата си всяка неделя в…църквата в Димитровград.
Той е офицер, временно изпълнява длъжността заместник-началник на Военното окръжие-втора степен в Хасково. Служи в доброволния резерв и първоначално е активиран за 7 месеца. От 1 ноември миналата година е активиран втори път за 10 месеца. Капитан Здравко Илиев е младши експерт-трета степен. Завършва военното училище през 1995 г. и през 2005 г. е освободен от длъжност поради организационно-щатни промени и поради собствено желание.
„Винаги съм подържал връзка с колеги от армията. Разбрах, че има вакантна длъжност за Хасково и началникът на военното окръжие изготви докладна записка, като бях активиран в щата на военното окръжие от доброволния резерв“, споделя капитан Илиев.
Попитахме го за мястото на доброволния резерв в системата на Въоръжените сили, по какъв начин допринася за преодоляването на некомплекта в армията. „През 2004 г. бях на мисия в Афганистан. В Кабул обучавахме местната армия. Американските военнослужещи там бяха предимно от техния доброволен резерв, които бяха активирани-лекари, учители и други. Те имат своите цивилни професии, но изпълняваха мисията си зад граница. По-късно разбрах, че и при нас съществува доброволен резерв и мога да кандидатствам. Исках да остана свързан с Българската армия“. По думите му именно доброволният резерв подпомага армията днес точно там, където некомплектът е висок.
„Доброволният резерв дава възможност за по-голяма сигурност. Ние изнесохме голямата тежест на реформата. Тя започна през 1997 до към 2004-2005 г. В службата ми се наложи да сменя седем поделения в пет гарнизона, за около десетина година. И сега имам много колеги, които питат за доброволния резерв и които са напуснали поради организационно-щатни промени“, споделя офицерът от доброволния резерв.
„Българският военнослужещ е изключително подготвен, мотивиран и дисциплиниран, инициативен. Винаги намира своето поприще и на друго място, независимо от това, колко му струва. Аз се занимавах с частен бизнес“, разказва капитан Илиев. Днес той е и иподякон в Българската православна църква.
„Преди години отидох на поклонническо посещение в българския манастир на Света гора. Това ме провокира да чета повече за Бог“, казва офицерът. Завършва Богословие и през 2020 г. е ангажиран в неделното училище при храма „Св. Димитър“ в Димитровград. През 2021 г. пловдивският митрополит Николай го постригва за иподякон – помощник на свещеника по време на Богослужението. В момента учи втора магистратура по „Религиозно образование“.
„И армията, и църквата са йерархични структури. В армията има ред за отдаване и изпълнение на заповеди, в църквата пък има послушания и отговорности. Контактувам с много колеги – военнослужещи и те много бързо се обръщат към Бог. Всяка пролет и есен водя групи до Света гора и в тях идват предимно военнослужещи – настоящи и бивши. Хората в униформа са много дисциплинирани и отговорни, предани са. Така е и в църквата“, категоричен е капитан Илиев.
До 1945 г. във войската е имало военни свещеници. „От близо 20 години се водят разговори за възстановяване на института на военния свещеник в армията, но за съжаление това сякаш остава само на хартия“, споделя офицерът-иподякон.
Той е женен, съпругата му също учи заедно с него в областта на Теологията. Имат син и дъщеря, които вече вървят по своя собствен път.
„Въвеждането на учебен предмет, свързан с религията в училищата е важно, защото това ще даде възможност за информиран избор на децата. Никой не иска от тях непременно да стават свещеници или монаси, но нека да имат възможност да изберат бъдещето си“, казва още капитан Илиев.
Предлагат възстановяване на военното свещенство
През миналото лято беше проведена конференция на тема „Военното свещенство в БПЦ“, която се организира в Черепишкия манастир „Успение Богородично“.
Беше подписано официално писмо до патриарх Даниил и Светия Синод на БПЦ за възстановяване на военното свещенство като реално пастирско служение във Въоръжените сили на България. Гост на форума беше началникът на Военната академия „Г. С.Раковски“ генерал-майор Стайко Прокопиев.
Предложението съдържа аргументация, исторически основания и практически стъпки за неговата реализация.
Едно от предложенията в него е Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, съвместно с Военната академия „Г. С. Раковски“ и Националния военен университет „Васил Левски“, да изготвят и предложат курс за обучение и квалификация на бъдещите кадри за военни свещеници от състава на БПЦ.
Темите, които бяха разгледани на форума бяха: история на военното свещенство в България, пастирски грижи за военнослужещите, служението на военния свещеник днес, съвременни модели на военното свещенство в съседни православни държави и беше представено изданието „Азбука на вярата“ на доцент д-р Костадин Нушев.
След Освобождението на България през 1878 г. отношенията между двете институции църква и войска се поставят на конституционни и законови основи. Източноправославната религия става доминираща в Княжеството. Българската православна църква е предопределена да изпълнява функциите на организационен център за възстановяване и укрепване на новата българска държава. Военното ведомство от своя страна провежда последователна политика за задоволяване на религиозните нужди на редовия и командния състав в армията. В резултат на това се издават много заповеди, окръжни писма и циркуляри, които регламентират дейността на военното духовенство. То взема участие в празници на войсковите части, религиозни ритуали, извършването на молебени, войнишки клетви, тържествени литургии и други. С нормативните документи се регламентира и заплащането на църковните служители.
