Младите хора влизат в армията за добро възнаграждение и възможности за развитие.
Като легенди се носят някои отношения към ефрейторското звание по време на наборната войнишка служба. За редниците ефрейторът е бил най-прекият началник и от него е зависело едва ли не цялото им всекидневие. И всеки е искал да сложи по една нашивка на пагоните си. Но така са нараствали и задълженията, и отговорността. Дори за едни села в Северна България се е говорело, че ако младеж се уволни от казармата без да е станал ефрейтор, той трудно ще привлече девойка за женитба.
Сега, при кадровата войнишка служба, ефрейторите също са на почит, но
стремежът на редниците
натрупали повече знания и многогодишен опит, е насочен към сержантските пагони. За да ги заслужат, те трябва да преминат допълнително обучение, а и трябва да има щатни места за тези звания и длъжности във формированията.
Сержант Йордан Николаев от 4-ти артилерийски полк вече е сложил по три нашивки на всеки пагон. От Асеновград е и е постъпил във военното формирование в града през 2007 г. Тогава е служил с последните наборни войници и заедно с тях е дал клетва. Първото му назначение е номер от разчет. През 2010 г. е станал мерач в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град”. Завършил е първи сержантски модул в Сливен и сега е сержант – командир на бойна машина.
„От малък имах желание да съм в армията. Дядо ми беше ловец и се запалих по пушките. Натрупах доста опит, тъй като цялата ми служба досега е преминала на БМ-21 „Град“. Не съм пропускал полева подготовка и очаквам следващото излизане на полигон „Корен“. Батареен ми е капитан Божидар Костов и мога да посоча, че всичките ни стрелби са отлични. Понякога сме преживявали четирите годишни времена в един ден, защото сме действали при дъжд, сняг, вятър и слънчеви лъчи през облаците. Разчетът ми е пълен на 100 процента. Познавам добре своите подчинени, всички сме горе-долу на една възраст – мерач, шофьор и номера от разчета”, заявява сержант Йордан Николаев.
Какви са увлеченията му? Отговаря, че преди е ходил за риба и активно е играел футбол. С усмивка споменава, че е бил десен бек в отбора и треньорът му е казвал да не минава центъра, защото той е искал постоянно да се включва в нападението, както правят сега модерните защитници.
А как накратко сержант Николаев може да бъде представен? Служи в 4-ти полк, в 4-ти разчет е, голямата му дъщеря Емилия е в 4-ти клас, малката Гергана е в 4-та група в детската градина. И е удовлетворен от военната си служба.
В сержантския състав на 4-ти артилерийски полк е и младши сержант Веселина Костадинова. От Асеновград е. Завършила е висше образование през 2004 г. в Пловдивския университет със специалност „Счетоводство и контрол“. Като много млади хора, при
избора на професията
се е интересувала от възнаграждението и възможностите за развитие. И през 2007 г. е предпочела да влезе в редовете на Българската армия. Нямала е проблеми с изпитите на конкурса и като кадрови войник е била назначена на длъжност „изчислител“ в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град” в тогавашната 4-та артилерийска бригада, от 1 юни 2008 г. – 4-ти артилерийски полк.
Завършила е Сержантския колеж във Велико Търново през 2024 г. и оттогава е младши сержант. Сега е на длъжност командир на реактивна бойна машина. Съпругът ѝ старши сержант Анастас Костадинов също е от Асеновград и също е военнослужещ в 4-ти полк. Били са заедно на мисия през 2008 г. в Босна и Херцеговина с 5-та рота „Алтеа“ и там са се запознали. Живеят в собствено жилище и имат две деца – големият син Любен е на 15 години, а малкият Димитър е на 11 години. Веселина продължава да поддържа добра физическа форма. Обича да прекарва свободното си време със семейството, най-често всички заедно ходят в планината. И заедно всички карат велосипеди.
Дали понякога в службата си има разочарования? Дали се пита правилен ли е бил изборът при постъпването в армията? Категорична е, че е взела правилното решение. А как се чувства като жена в армията? Отговаря лаконично – всички са равностойни, мъжете и жените са военнослужещи на определени длъжности. Самата тя има подчинени двама мъже и една жена и няма проблеми с тях, защото те са наясно за какво са в армията.
И Антоанета Гемишева от 4-ти артилерийски полк се е устремила към сержантските пагони. Сега е редник, но учи
в Сержантския колеж
във Велико Търново, като последните ѝ изпити са били през декември.
Родена е през 1997 г. и е завършила средното си образование в родния Асеновград. Явила се е на конкурс за кадрови войници в София и е постъпила в армията на 9 декември 2019 г. Родителите ѝ не са военнослужещи. Но живее във военен блок срещу района на полка, в който почти всички възрастни служат в армията или вече са били в нея.
Сега Антоанета е на длъжност младши оператор по операциите в артилерийския дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20 с командир подполковник Николай Захариев. Работата ѝ е свързана с документация и карти в Тактическия оперативен център на дивизиона. Затова и доста пъти е била на полева подготовка и то не само на полигон „Корен“, а и на полигон „Змейово“, както и на Националния военен учебен комплекс „Чаралица“. И непрекъснато обогатява знанията и уменията си в своята област.
Редник Антоанета Гемишева споделя, че има приятел, който също е военнослужещ от дивизиона, в който тя служи. В една сфера работят и се учат един от друг. Била е дежурна на Бъдни вечер. Това се е случвало и на Великден, но приема тези дежурства като част от задълженията си. Благодарна е на командирите си и приема дадената възможност да се обучава в Сержантския колеж, като оценка за досегашната си дейност, но и като по-голяма отговорност в бъдеще.
