Опасностите от военен удар на САЩ срещу Иран са много по-големи, отколкото евентуалния им ефект, смята дипломатът д-р Ангел Орбецов.
– Г-н Орбецов, защо срещата Иран-САЩ се състоя в Оман, а не в Турция?
-Първата идея бе преговорите между Иран и САЩ да са в Истанбул, след като иранският външен министър Абас Аракчи беше приет от президента Ердоган в Турция. Преди това Ердоган беше говорил и с иранския президент Масуд Пезешкиян. И Анкара се позиционира като медиатор. Но после Техеран избира Оман. В Турция към преговарящите две страни се очакваше да се присъединят и представители на някои арабски държави, които вероятно щяха да предявят искания към Техеран, свързани с неговата ракетна програма и връзките му с т. нар. Ос на съпротивата. Това са иранските съюзници – шиитски организации в няколко страни. Затова иранците предпочетоха да отидат в Оман и да разговарят само с делегацията на САЩ.
– Докъде ще отстъпи Техеран на конкретните искания на САЩ?
– Както е известно, Вашингтон настоява Техеран да се откаже от ядрената си програма. Но освен това, от Иран се иска да преговаря и за балистичните ракети, това е основно искане на Израел, за което той лобира пред американските си съюзници. Смята се, че в момента Иран притежава около 2000 тежки ракети и диверсифицирана ракетна програма, като произвежда ракети с различен обсег на действие. Най-далекобойните от тях са с обсег от 4 до 6 хиляди км, а най-бързите са свръхзвуковите Fattah-1. Иранците имат съвременно оръжие, с ракети на течно и на твърдо гориво. Когато говорим, че Техеран може да влезе в конфликта асиметрично, именно това оръжие влиза в асиметричния отговор. В 12-дневната война с Израел той използва част от този ракетен потенциал. Иран едва ли ще се съгласи ракетната програма да влезе в дневния ред на преговорите, защото я смята за ключов фактор за своята национална сигурност. И ако би говорил изобщо по този въпрос, то би станало в контекста на някаква регионална обща конференция, където да се отчетат възможностите на всички страни в общ пакет. Но сега Иран категорично е отказал на САЩ да преговаря по ракетната си програма.
– Как ще продължат преговорите нататък?
– Предполага се, че те ще продължат в Оман. Техният външен министър Саид Албусайди се утвърди още при предишни преговори с добрата си посредническа роля. Той предава посланията между двете делегации, които нямат пряк контакт. Но сега изглежда, че за първи път те все пак са провели и кратка среща помежду си, като в някои анализи се сочи, че това е може би най-доброто постижение на тези преговори.
– В какъв случай САЩ биха прибегнали до военен удар срещу Иран?
– Според мен, САЩ ще използват сега всички възможности на дипломацията и няма да се втурнат към такава стъпка. Защото е трудно да си поставят цел – какво да постигнат с един удар. При войната през юни м.г. те бомбардираха ядрени обекти и доста осакатиха иранската ядрена програма. А сега такъв удар не изглежда да е много ефективен. Освен това, тогава Иран реагира доста ограничено – първо предупреди, а след това атакува американска база в Катар, но след евакуирането от американска страна, а и разрушенията бяха ограничени. Но сега посланието на Иран към САЩ е, че Техеран би предприел по-силен ответен удар и активиране на братските му шиитски организации, поне в Ирак и Йемен, където са в добра бойна готовност.
– Каква е ролята на Корпуса на гвардейците на революцията за сигурността на Иран?
– В някои изказвания наричат тази структура паравоенна групировка. Не е така, тя е част от въоръжените сили на Иран, но под командване, различно от това на армията. Сигурността на страната се гарантира от армията и от Революционната гвардия, чиято роля е закрепена в Конституцията. Гвардията има свои ВМС, разузнаване, аерокосмически сили, ядрена програма, сили за военни операции в чужбина. Създадена е още по времето на Ислямската революция през 1979 г. Дотогава Иран е сателит на Вашингтон. Обезглавява се генералитетът, верен на САЩ и Запада, и се предотвратява възможността за преврат. Създава се вярната на идеите на революцията и на религиозните лидери Революционна гвардия. И днес, когато от Гвардията заявяват, че са „с пръст върху спусъка”, съседните страни се страхуват от регионализиране на евентуалната военна конфронтация. Затова арабските държави дават еднозначно послание на САЩ да не нанасят военен удар върху Иран. А Иран би могъл да порази и световната икономика, като част от асиметричния удар е минирането на Ормузкия пролив. Оттам минават 20% от световния износ на газ и до 25% от износа на петрол. Освен това, може да нанася мълниеносни удари с бързите си и леки кораби, каквито има във военноморските сили на Революционната гвардия. Тежките кораби са под командването на армията.
– Каква може да е ролята на Русия и Китай за мирно уреждане на конфликта САЩ-Иран?
– Китай и особено Русия в някакъв момент биха могли да изиграят посредническа роля. На срещата си в Аляска президентите Тръмп и Путин са говорили не само за Украйна. В някои анализи се твърди, че ако се постигне договореност за изнасяне на обогатения над 60% уран от Иран, той може да бъде предаден напълно или частично на Русия; това би било един разумен компромис на някакъв етап. Но засега Иран отказва да говори по този въпрос.
– Какъв сценарий се очертава във вътрешнополитическото развитие на Иран?
– Ако САЩ искат да направят нещо, подобно на това в Ирак през 2003 г., то няма да са достатъчни само авиационни удари; нужна е и сухопътна операция, на което обаче американците едва ли ще се решат. Необходима е и опозиционна сила отвътре, която да ги подкрепи. Засега обаче не се вижда такава възможност. Протестите в Иран не бива да се омаловажават: те са симптом особено за това, че икономиката куца сериозно под напора на външните санкции. В тях участва т. нар. класа на базара – не само търговци, но и малки, средни, а и по-големи предприятия и вериги за снабдяване. Тя е гръбнакът на икономиката и беше важна част от социалната база и опора на революцията от 1979 г. Сега тези хора се вдигнаха на протести срещу властта, които за съжаление бяха окървавени. Властта обвинява за това определени групи от протестиращите, изобличавайки ги като проводници на чуждо влияние. Внушението за заплаха за националния суверенитет дръпна много от подкрепата на протестите. А и протестиращите се организираха чрез социалните мрежи, нямаха изявени лидери, които да представят политическа сила или движение. Опитаха се да яхнат протестите хора от емиграцията, главно две групировки, базирани в чужбина. Едната е промонархическа, водена от сина на бившия шах, който е без широка подкрепа. Другата се оглавява от т.нар. Съвет на съпротивата с основна съставка ислямо-марксистката групировката „Моджахеддин-е халк“, формирала се в борбата срещу шахския режим, с лидер Мариам Раджави, която понастоящем пребивава в Париж. Но единна опозиция навън няма, а и иранците в страната не я припознават като алтернатива на сегашната власт.
– Ще си позволи ли президентът Тръмп да чака развръзката на отношенията с Иран в годината на междинните избори?
– Трябва да се знае, че мощното военно присъствие на САЩ в региона струва на американския данъкоплатец много пари. И за да бъдат оправдани разходите, не е невъзможно Вашингтон да предприеме военен удар по Иран. Но опасностите от такава операция са много по-големи, отколкото евентуалния им полезен ефект за САЩ. Ситуацията може да излезе извън контрол. И иранците внушават, че отговорът им ще е толкова значителен, че САЩ ще съжаляват, че са започнали такава операция. А все пак в Газа има определен напредък в разрешаване на конфликта там. И той върви по линия на Съвета за мир, създаден от Тръмп. Да, тя е различна от линията на ООН и действа по друга писта, с привличане на различни държави. Но това не означава, че няма да успее по свой начин. Защото няма друг с такова въздействие върху израелския премиер Нетаняху, освен американският президент. И използвайки обстоятелството, че Израел е приел този Съвет, очаквам той да постигне някакъв успех. Същевременно след осуетяването на Съвместния всеобхватен план за действие, подписан през 2015 г. при президента Обама, все още не е в ход процес, който би довел до разрешаване на въпроса с иранската ядрена програма и до успокояване на обстановката.
