Печеля доверието на подчинените си с това, че винаги съм редом с тях – и в боя, и в ежедневието, казва лейтенант Матиас Атанасов, командир на взвод в многонационалната бойна група.
Лейтенант Матиас Атанасов не прилича на Рамбо, не е „бабанка“. Но погледът му издава решителност и непоколебимост, която би го определила като воин с мисия. Заразяващата усмивка на 25-годишния офицер свършва с първата военна заповед „Строй се“, която задава съвсем различен сценарий – подготовка за изпълнение на професионални воински задачи. С тази команда ежедневният житейски ритъм е приключил и след това на сцената идват различни качества като дисциплина, хъс и отдаденост на предстоящата мисия.
Звездата му на командир изгрява на полигон „Корен“. В рамките на многонационалната бойна група и участието в учението Stone Wall 25 му поверяват да командва механизиран взвод и отделение, което да играе ролята на настъпващи войски срещу добре организираната отбрана на сборната механизирана рота от 38-и батальон, турска рота и италиански взвод.
„Командирът на ротата отдаде заповед за марш, след което аз като командир на взвод отдадох предупредителна заповед за марш пред целия личен състав. Накратко обясних каква задача ще изпълни нашия взвод – с какви действия ще подготвим района за разполагане, как ще извършим марш до него, какво ще правим там и какъв противник очакваме. След това отидохме в района за разполагане, започнахме да се подготвяме за предстоящите бойни действия. Извършихме марш до изчаквателния район, при който вече бяхме готови за настъпателни бойни действия. Както казах вече преди това срещу сборната механизирана рота, турската рота и италианския завод“, разказва сценария на действията си лейтенантът.
Най-важна е мотивацията на подчинените му военнослужещи, а тя е на много високо ниво. „Командвам този взвод от година и половина, в рамките на моя 38-и механизиран батальон към 2-ра механизирана бригада. Доверието е на високо равнище, никога не е имало ситуация, в която подчинените ми да са ми поискали нещо и да не мога да го осигуря“, казва лейтенантът. Той е единственият офицер във взвода, останалите са сержанти, старшини и войници.
Учението се провежда в изключително тежки метеорологични условия, дъжд, кал и брулещ вятър. Най-големите предизвикателства по време на учението са трудният терен на полигон „Корен“ и нуждата от бързо изпълнение на ремонтите на бойното поле на хамърите – кардани, полуоски, радиатори. „Момчетата се справиха отлично с ремонтите. На практика всичко, за което се бяха подготвили, им се стовари в рамките на тези 17 дни на полето“, разказва офицерът. Смята, че предварителната подготовка е от изключителна важност. По време на учението няма време за обучение, затова е важно предварително да си поставил правилните хора на правилните позиции, казва лейтенант Матиас Атанасов и не без гордост добавя „командир на взвод в състава на българския контингент на многонационалната бойна група“.
Според него за изпълнението на каквато и да е отговорна воинска задача на първо място е дисциплината. Професионализъм означава всеки да знае задълженията си и да ги изпълни в синхрон с другите участници във взвода. И все пак триадата от ценности, които формират българският военнослужещ са честта, достойнството и военната дисциплина. „Българският войник се отличава с това, че се справя при всякакви условия, с техниката и средствата, с които разполага. Поемаме несгодите и вършим задачите. Нямаме класически мрънкачи, военнослужещи с подобен манталитет. Турците вероятно са малко по-дисциплинирани и изпълнителни, но при тях уставите са по-строги. Италианците може би са по-податливи на настроения и могат да извисят глас за храната или района на тренировки“, разказва Атанасов.
Лейтенантът служи в родния си град – Стара Загора. Завършил е местната гимназия по строителство и архитуктура „Лубор Байер“. От малък гледа исторически и военни филми, а във времето на потъмнели ценности професията на военнослужещ все повече изпъквала с отдадеността, дисциплината, достойнството и патриотизма. Така в 8-и клас решава, че ще кандидатства във военния университет. „Най-силно са ми повлияли спомени на български офицери от Първата и Втората световни войни. Например – спомени от битките при Драва. Ако трябва да отлича някакъв образ, то това несъмнено е капитан Борис Дрангов“, казва Матиас. Затова, когато кандидатства във Велико Търново, пише една-единствена специалност – мотопехотни и танкови войски: „Не съм имал разочарования по време на обучението – преподавателите ни подготвиха така, че да нямаме проблеми и да се вплетем в редовете на Сухопътни войски”. От випуска 4-ма идват в Стара Загора – трима в щаба на полка, а само той – строеви в 38-и батальон, каквото е желанието му. От взвода му в университета от 11 офицери 8 отиват строеви – 7 в пехотни подразделения и един танкист. Няма големи очаквания за бъдещето, освен да се реализира във военната кариера и да бъде просто добър пехотинец.
„Всъщност, когато чета спомените на български офицери, ме впечатляват поведенчески модели, а не толкова развитието на дадена битка или сражение. Любимата ми книга е за Първата желязна дивизия“, казва лейтенант Атанасов.
Легендите от българската военна история вдъхновяват 25-годишния лейтенант, а примерът им чертае нови професионални висоти и морални граници, към които да се стреми и за които да мечтае младият офицер от българските Сухопътни войски.
