Ястреби, гълъби и атлантици – как европейците гледат на сигурността

Мнозинството граждани на ЕС подкрепят увеличаването на разходите за отбрана.

След година, белязана от руска агресия, икономическо съперничество с Китай и изнудване от страна на Америка при Тръмп, европейците гледат с песимизъм към бъдещето – както на света, така и на собствените си държави. Все повече се притесняват, че е възможна голяма европейска война, а някои дори се страхуват, че Русия може да нападне тяхната страна. Повечето се съмняват, че 2026-а ще донесе край на войната в Украйна.

Това са основните изводи от доклада „Европейският архипелаг: Как да изградим независима Европа“. Аналитичният документ излиза с щемпела на авторитетния

Европейски съвет за външна политика

и е базиран върху данни от ново глобално проучване на общественото мнение, проведено през ноември 2025 г. в 13 европейски държави – Германия, Франция, Италия, Полша, Португалия, Испания, Дания, Естония, България, Унгария, Украйна, Швейцария и Великобритания. Автори на доклада са експертите Селия Белин и Павел Зерка.

Но поне в две отношения европейците разбират трудностите, пред които са изправени. Повечето осъзнават, че САЩ вече не могат да бъдат смятани за надежден съюзник и приемат необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Проблемът е, че хората, които поддържат тези възгледи, не винаги са от едни и същи политически лагери. В анализа си авторите посочват, че европейците в момента приличат на „архипелаг от изолирани нагласи“.

В цяла Европа нагласите спрямо САЩ са се влошили през последната година. Доминиращото разбиране във всяка от държавите е, че САЩ са „необходим партньор“: държава, на която трябва да се разчита, но без гаранция за подкрепа. С най-високи дялове САЩ са възприемани като съюзник в Полша (31%), Унгария (26%) и Великобритания (25. В същото време, в редица страни – включително България (25%), Франция (28%), Германия (28%), Испания (28%) и Швейцария (39%) – поне една четвърт от населението в момента определя САЩ като „съперник“ или дори „враг“. Резултатите от социологическото проучване в нашата страна показват, че 10% от запитаните определят САЩ като съюзник на ЕС, 44% ги наричат необходим партньор, 11% – съперник, а 14% – противник.

Мнозинството от европейските граждани подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана, мнозина одобряват задължителната военна служба и разработването на европейски възпиращ ядрен потенциал. Подкрепата за увеличаване на разходите за отбрана е най-силна в Полша (68%), Дания (63%), Великобритания (59%), Естония (56%), Португалия (57%) и Германия (55%), а най-слаба в Италия (едва 26%) и Испания (45%). В България 48% подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана – докато 38% се противопоставят. Подкрепата за възстановяване на задължителната военна служба е най-висока във Франция (62%), Германия (54%), България (57%) и Полша (44%).

Въпреки това, тези два елемента на „геополитическото пробуждане“ на Европа не винаги се припокриват в съзнанието на хората. Мнозина европейци се противопоставят на увеличение на военните разходи, дори когато осъзнават, че Европа вече не може да разчита изцяло на САЩ. Широко разпространени са и песимистичните нагласи. Най-малко оптимистични за бъдещето на света са гражданите на Италия (7%), Франция (8%), Великобритания (9%), Германия (9%), Испания (10%) и Португалия (10%). Гражданите именно на тези страни са и най-песимистични относно бъдещето на собствените си държави.

Ако Европа е преживяла

геополитическо събуждане,

то това пробуждане е неравномерно – гражданите извличат различни поуки от едни и същи шокове, пишат авторите на доклада. Те идентифицират шест ясно разграничими групи европейци, въз основа на техните възгледи за отношенията със САЩ, разходите за отбрана и дали вярват, че ЕС се справя добре или не дотолкова с отстояването на ценностите, които самите те считат за важни.

• „Евро-ястреби“: най-голямата група (28% от всички респонденти) включва европейци, които не виждат (или вече не виждат) САЩ като съюзник, подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана и имат положително (или поне неутрално) отношение към днешния ЕС. Те представляват особено голям дял в Дания (44%), Португалия (40%) и Германия (33%). Но присъстват осезаемо почти навсякъде – делът им не пада под една пета от населението в никоя държава, освен в Италия и Унгария. В България тази група съставлява 28% населението.
• „Евро-гълъби“ (21% от общия брой): те се различават от евро-ястребите по това, че не подкрепят увеличаването на разходите за отбрана, но имат същото трезво отношение към САЩ и същата привързаност към ЕС. Представляват особено важна група в южноевропейските страни – особено в Италия (34%) и Испания (30%). Най-слабо са представени в Полша и Естония, където хората, усещайки близостта на войната, са по-мобилизирани. В България 15% от населението попада в тази категория.
• „Атлантици“ (12% от всички): разглеждат САЩ като съюзник и смятат, че ЕС не се справя зле в защитата на ценностите, които са важни за тях. Независимо от позицията им относно отбраната, техният мироглед е дълбоко свързан с миналото на добре функциониращи трансатлантически отношения. Тази група е особено важна в страните с традиционно силна подкрепа за НАТО, като Полша (20%), Естония (17%) и Великобритания (16%). В България само 9% попадат в нея.
• „Отстъпници“ (15% от всички): те отхвърлят всичко. Не разглеждат САЩ като съюзник, не смятат, че ЕС се справя добре с ценностите, и не подкрепят увеличаване на отбранителните разходи. Тази антисистемна група е най-силно представена сред електоратите на популистката левица, както и сред хората, които не гласуват. Най-видими са в Италия (22%) и България (23%).
• „Националисти“ (12% от общия дял): тази група не вярва особено в ЕС, но вярва в силата. Националистите не приемат САЩ за съюзник, не смятат, че ЕС върши добра (или неутрална) работа в сферата на ценностите, но въпреки това подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана. В един разпадащ се глобален ред, те изглеждат готови да се защитават сами, но са дълбоко скептични към европейското сътрудничество. Националистите са особено влиятелни в Полша и Франция, където съставляват 18% от населението, а в България са 13%.
• „Тръмписти“ (само 5% от всички): тези европейци разглеждат САЩ като съюзник, но смятат, че ЕС се справя зле в защитата на важните за тях ценности. Независимо от отношението им към увеличаване на военните разходи, те трудно могат да се считат за надеждни партньори в усилията Европа да стане по-независима от Америка по време на управлението на Тръмп. В България тази група представлява едва 1% от обществото.

Тъй като никоя от тези групи не формира мнозинство в която и да е държава, авторите очертават възможни коалиции, които лидерите биха могли да изградят. Една такава коалиция би могла да се състои от онези избиратели, които подкрепят увеличаването на разходите за отбрана – независимо от позицията им към САЩ и ЕС (т.нар. „коалиция на щика“). Друга възможност е обединението на проевропейци, които нямат илюзии относно Америка – независимо от отношението им към военните разходи (т.нар. „коалиция на ценностите“). Трета възможност е формирането на обединение от противници на европейската интеграция („евроскептична коалиция“).

Според Селия Белин и Павел Зерка пътят напред за Стария континент минава през 

„коалицията на ценностите“. Това ще изисква компромиси в цяла Европа: по-високи разходи за отбрана в по-пацифистки държави (като Италия и Испания); повече реализъм относно натиска от страна на САЩ в държави с носталгия по трансатлантическите връзки (като Полша и Естония); както и по-тясна координация с европейските партньори в страни, където евро-ястребите са най-силни (напр. Франция и Германия). Един ясен и реалистичен разказ за Европа и трансатлантическите отношения би могъл да възстанови общественото доверие, да ограничи бягството на избиратели към крайностите и да замени фрагментацията с усещане за обща цел, заключават авторите.