153 г. след гибелта си Васил Левски остава на върха на националния ни Пантеон
В двете си обиколки на България, през 1871 и 1872 година, Васил Левски посещава няколкостотин селища, създава над 800 революционни комитета, в които влизат 2000-2500 поборници. Много от тези хора по-късно създават гръбнака на новоосвободената ни държава. Защо и днес казваме, че „Втори Левски няма”, защо той един остава да свети на националния ни Пантеон? За това разговаряме с историка от Софийския университет проф. Пламен Митев. Той ще участва в среща-разговор във Военната академия на тема „Нови документи и изследвания за живота и делото на Васил Левски”. Преди това пред сайта на Информационния център на Министерството на отбраната проф.Митев отговори на въпросите ни в навечерието на 153 години от гибелта на Апостола
-Проф.Митев, защо Васил Левски се превърна в национален герой на България и свети на върха на националния ни Пантеон до днес?
-За мен лично има три основни причини, поради които Васил Левски винаги е бил припознаван като най-големия национален герой от 19 век. На първо място, това са неговите дела, свързани с изграждането на революционната организация. Под носа на Високата порта и на турската полиция за 2-3 години той създава една мрежа от конспиративни комитетски ядки, които се заемат с подготовката на националната революция. И това е един страхотен успех, който няма сравнение с нищо от правеното преди и след Левски. За мен лично това е най-голямата му заслуга в нашето политическо възраждане, тъй като на практика тази комитетска мрежа подготвя бъдещата национална революция. На второ място, бих свързал заслугите на Васил Левски с неговите идеи за бъдещия свят, както навремето се изразяваше проф.Николай Генчев. Защото Левски очертава бъднините на България, свързани с прословутата демократска република, за която и днес мечтаем, без да сме успели да постигнем този завет на Апостола. Тъй като под демократска република той разбираше не само гарантиране на основните човешки права и свободи, като свободата на словото, на вероизповеданията. Но най-важното е равенството пред закона. И третото, което виждам, е неговата харизма като национален водач. Защото Левски притежава много качества, сред които се открояват и смелостта му, и себераздаването, и саможертвата, и последователността. Но аз лично оценявам най-високочувството му за отговорност за собствените решения и собствените действия. Десетилетия след Освобождението ние не можем да припознаем други национални водачи, които да поемат такава отговорност за своите решения и дела. Левски дава пример в конспиративната си работа как един лидер трябва да носи отговорност за това, което върши и което предлага като решения. А той се захваща с нещо много трудно и непосилно за отделен човек – да подготви националната революция и е разбираемо в хода на работата и да се греши. Но за всяка грешка, своя или на съратниците му, той е готов да поеме отговорност лично. Това за мен е най-ценното послание от примера на Левски.
-Как Васил Левски си представя бъдещата свободна България?
-Когато говори за бъдещето на свободна България, Левски в различни свои текстове, но най-вече в кореспонденцията си със свои съратници, винаги отбелязва, че България трябва да бъде равностойна на другите европейски страни. Т.е.вижда в бъдещето на България това, което е най-доброто в тогавашна Европа. Което включва не само прословутите буржоазно-демократични права и свободи, но и усещането за това, че България отново има своята перспектива и ще бъде единна, обединяваща цялото българско землище, което включва Добруджа, Мизия, Тракия и Македония. И че в границите на това българско землище всички ще бъдат равни пред закона, независимо от вероизповеданията, които изповядват. Това са най-върховите идеи и постижения на 19 век. И сред примерите, които Левски се опитва да приложи в представите си за бъдещето на свободна България, на първо място това са Съединените американски щати. Наистина, благодарение на Любен Каравелов и на революционната пропаганда, която той осъществява от страниците на вестник „Свобода”(1869-1872 година), всъщност Съединените щати се дават като най-добър пример на такава демокрация. Там на републиканска основа се изгражда една различна държавна система и в нея всички имат равни права. Каравелов много често говори за 50 народности и религии, които живеят на основата на конституцията без монарх и решават демократично всякакви обществени, стопански и политически проблеми. Това като влияние върху Левски е много по-силно отколкото идеите на Френската революция, които са по-теоретични. Другият пример за федеративна организация на републикански принцип е Швейцария. Левски свързва бъдещето на България с такъв точно модел.
-С кого от европейските революционери от неговото време е съизмерим Апостола на националната ни революция?
-Много силно влияние не само върху Левски, а и върху Раковски и поколението, което израства като политически дейци и участници в нашето освободително движение в годините след Кримската война, оказват примерите на унгарците, поляците, италианците, които по своему се борят за възстановяване на своята държавна независимост. Много силен е примерът, който оказват европейски политици от ранга на Джузепе Мацини, борил се за обединението на Италия, на Гарибалди и Лайош Кошут, които са много популярни и които застават зад една кауза, станала известна под името „Млада Европа”. По това време това е кауза под имената на отделните страни, като „Млада Белгия”, „Млада Германия”, „Млада Италия”, „Млада Турция”. Това са движения на около 20-25 годишни по-радикално настроени млади хора, които мечтаят за възстановяване на държавната си независимост по революционен, по радикален път. И тази идея за Европа на нациите, тръгнала от Италия и Средна Европа е много популярна. И през Раковски, през Иван Касабов и Любен Каравелов тези идеи достигат до широки кръгове сред нашите хъшове. От тях е повлиян и Васил Левски, като не забравяме близостта му с Раковски още от 1862 г. от времето на Първата легия, която следва примера на Гарибалди за начина как да се освободи Отечеството: с ядро от революционери, които постепенно ще привлекат хиляди други доброволци. И така каузата на освобождението става общонародна и успехът ще бъде гарантиран. Десетки българи са се присъединили и към отряда на Гарибалди, което пренася идеята на италианското освободително движение у нас. Такива примери има много.
-А какво разкриват новите документи и изследвания за живота и делото на Левски?
-В последните 5-6 години бяха открити над сто нови документални свидетелства от архива на Османската империя, съхраняван в Истанбул. Те са свързани преди всичко с времето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с Раковски и със събитията от лятото и есента на 1872 година. Документите разкриват и мащабите на конспиративната дейност, осъществявана от Васил Левски. Разкриват се конкретни примери колко широк обхват има създадената от него революционна организация. Само в района на Софийско, Тетевенско, Етрополско и Орханийско(днешно Ботевградско) около 600 души негови съмишленици са ангажирани в местните комитети. И повечето от тези хора са млади, образовани, някои от тях са първенци в своите селища, други са влиятелни чорбаджии, участват в общинските, църковните и читалищните настоятелства. Това показва, че елитът на тогавашното българско общество подкрепя идеята за национална революция. И това е благодарение и на революционната пропаганда, и на организационните усилия на Левски. От тези нови документи впечатление прави сериозното проследяване от страна на турската полиция персонално на Васил Левски и на най-изявените му съмишленици. Защото се оказва, че повече от половин година полицията е следяла отблизо пътуванията на Апостола, контактите и кореспонденцията му. Досега си представяхме малко или много романтично как той е преследван от заптиетата, но как винаги е успявал да се измъкне. Но всъщност се оказва, че турската полиция работи с широка мрежа от агентура, включително с агенти под прикритие, които съумяват да събират актуална информация за неговата дейност. И тя по-късно се използва от полицията при разкриването на комитетската мрежа и най-вече при съдебния процес срещу Левски след залавянето му при Къкрина. В първата телеграма на търновския управител до великия везир, ден след като Левски е заловен, се информира, че в продължение на 6 месеца са следели дейността на Левски, като и десетки негови писма са били прихванати от полицията. Т.е. те много добре са били осведомени. Казвам го в смисъл, че книжните ни представи за саможертвата, за героизма и смелостта на Левски 153 години след неговата гибел изглеждат като на книга, на филм. А това е бил реалният му живот, в който Левски всеки ден живее и трябва да оцелява, да се бори и подготвя революцията. И той го прави. Показателно за саможертвата му е прословутото писмо от 12 декември 1872 година, само две седмици преди да е арестуван, до ловчалии, в което той казва: аз знам кой е предателят. Това дава истинското усещане за реалните условия, в които Левски се бори. Такъв се вижда животът на Апостола по новите документи. Към него по време на процеса турската страна се е държала с респект и известно уважение, въпреки че е враг на империята по всички точки на наказателния закон. И е чудесно, че бяха разкрити тези свидетелства с надеждата, че можем да имаме още изненади, като продължаваме работа в османския архив в Истанбул. Един от най-добрите ни османисти, проф.Орлин Събев, работеше досега там. И по линия на фондация „Васил Левски” решихме да организираме негова нова командировка, за да продължи целенасоченото издирване на нови документи, защото откритото досега е само малка частица от информацията, с която бихме могли да разполагаме. Важно е да се продължат тези проучвания, защото османският архив днес позволява свободно да се търсят документи, които колегите от Турция дигитализират. Така че очакваме от проф.Събев още документи за делото и живота на Левски.
