Динамиката на службата, новостите и спортът привличат воините от 4-ти полк
Представяме трима военнослужещи от армията. На различни длъжности са и имат различен професионален опит. Общото между тях, е че служат в 4-ти артилерийски полк, чувстват своята отговорност, имат висок дух и не крият удовлетворението си от пътя, по който са поели. И тримата се увличат по спорта. Участват в турнирите по футбол в полка и в сборния тим на формированието. А така, както казва един от тях, по-добре се опознават и се създават приятелства.
Лейтенант Слав Иванов е завършил езикова паралелка в гимназия в родния си Крумовград. Има близки военнослужещи, но е категоричен, че сам е взел решението си да кандидатства в Националния военен университет „Васил Левски“ през 2020 г., защото за него
професията е престижна
и благородна. А е посочил специалност „Полева артилерия“ по препоръки от приятели, които са го уверили, че в нея има голямо развитие. Докато е учил в НВУ не се е разколебавал и за момент в направения избор. Като курсант е бил на стаж в 4-ти артилерийски полк, видял е какво всекидневието на военнослужещите и системите, с които работят.
Завършил е НВУ през 2025 г. Имал е възможност да посочи къде да служи и е избрал 4-ти артилерийски полк. От 28 юли м.г. е командир на огневи взвод в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град”.
„Колективът е на високо ниво. Разбираме се. Точно това очаквах. Имам подчинени сержанти и войници, те са опитни с многогодишна служба, знаят, наясно са със задълженията си и затова и на мен ми е лесно. Всекидневието ми е доста динамично. Срещам редица новости, но се уча. Излизахме на занятия, опознавам техниката, учили сме я в НВУ. Като курсант на стаж съм ходил на полигон „Корен“ и сега очаквам полевата подготовка, вече като командир на взвод в реактивна батарея. Командир на батареята е капитан Петко Иванов, той е един начетен офицер и се уча се от него“, споделя лейтенант Слав Иванов.
Живее в Асеновград, но когато е възможно, практикува хобито си – лова, с дружинката от Крумовград. С нея е започнал да ловува, затова и там продължава. Така се разтоварва от напрегнатото всекидневие.
„Наблягам на спорта. В полка има спортен клуб с добро оборудване. Наскоро участвах в многобой. Където има спорт – там съм. Но участвам най-вече в състезанията по футбол“, разказва лейтенантът. В свободното си време се среща и с приятели в Пловдив, с които е учил в гимназията в Крумовград. Приема като част от службата дежурството си на 1 януари т.г. И се стреми да приема спокойно всяко предизвикателство, защото знае, че ще се справи.
„От Асеновград съм и започнах военната си служба в 4-ти артилерийски полк през 2007 г. Харесваше ми да съм
в редовете на армията
но ме съкратиха през 2012 г. Предлагаха ми да продължа в други градове, като Хасково и Стара Загора. Точно тогава имах малко дете и трябваше да помагам на съпругата си. Така че, работих 7 години в Комбината за цветни метали. Лесно си намерих работа, тъй като съм завършил Гимназията по цветни метали в Асеновград, сега – Професионална гимназия по електрообзавеждане на промишлени предприятия. И през 2019 г. се завърнах в артилерийския полк, познаваха ме добре, а и аз бях наясно със службата“, проследява накратко изминалия си път в армията редник Георги Калоферов.
На какви длъжности е бил досега? Първо е назначен за разузнавач. После е номер от разчет. Като се е завръща през 2019 г. става шофьор в рота за комуникационна и информационна поддръжка. Преминава курс и сега е шофьор на бойна машина в противотанковия дивизион „Конкурс“, в батареята на старши лейтенант Димо Димов.
„Преценявам, че правилно съм се завърнал в армията. От 2007 г. стажът ми е непрекъснат за първа категория, тъй като такъв бе и в Комбината за цветни метали. За мен, повече са предимствата в армията. Обичам да има занятия и учения, да има действия, динамика, всекидневието да е интензивно“, заявява редник Калоферов.
Той е спортувал активно още като ученик. Плува, ходи в планината. Минал е през всички гарнитури във футболната школа на „Асеновец“, дори и в мъжкия отбор е записал мачове. Състезавал се е и в „А“ окръжна група. И сега – вече на 39 години, продължава с футбола, в отбора на полка. Играе централен защитник и дефанзивен халф. Женен е с две деца – големият Васил е на 11 години, а Катерина – на 7 години. Васил тренира футбол, но за разлика от баща си, е атакуваш полузащитник и нападател.
Редник Йордан Георгиев е роден през 1999 г. в Пловдив, където и сега живее. След конкурс през 2018 г. е назначен в 4-ти артилерийски полк, като номер от разчет в огневи взвод на батарея в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град” и продължава да е на тази длъжност.
„След средното си образование, записах специалност „Национална сигурност“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бях охранител във фирма 6 месеца. След това разбрах, че има прием на войници в 4-ти артилерийски полк и на 18 години влязох в армията, като през това време учих задочно в Пловдивския университет. Завърших специалността си преди една година“, отбелязва редник Йордан Георгиев.
Вече е осма година в армията. Участвал е в
подготовки и учения
на полигоните „Корен“ и „Змейово“. Служи в батареята с командир капитан Божидар Костов. Редник Георгиев определя колектива, като много добър и отчита, че военнослужещите в него са сплотени. Изтъква, че идват и нови хора в батареята, така че вече не е най-новият и най-младият. А по повод предстоящото излизане на „Корен“, подчерта, че на полигона реално се вижда какво са научили и докъде са стигнали в подготовката. С усмивка съобщава, че е бил дежурен в новогодишната нощ, но и това е част от службата.
„Увеличават ни заплатите и всяка година става все по-добре, чувствам сигурността в армията. Имах желание да постъпя и в полицията, но в армията е по-интересно със стрелбите, занятията, ученията, мисиите… Мислих да се запиша на мисия в Афганистан, но тя бе прекратена“, откровен е редник Йордан Георгиев.
Има ли хоби? Посочва, че редовно е на фитнес. Като ученик е играел футбол и сега е в отбора на полка. Участва в турнирите между тимовете на дивизионите и така всички по-добре се опознават, създават се приятелства. Не е женен, но има годеница и сватбата предстои през тази година. Накрая изтъква уважението на гражданите към армията, защото знаят, че като станат наводнения или пожари, воините ще се притекат на помощ.
