Млад офицер от СВ повече от 20 години гони злото на маскарадни игри с маска на дявол
В България се провежда най-големият зимен фестивал в Европа „Сурва“. Вече шест десетилетия той е не само емблема на Перник, но и на страната ни. Хиляди сурвакари, кукери, бабугери живеят за „Сурва“. Влагат душата си в изработката на маските и костюмите, за да изгонят злото и да посрещнат доброто. Фестивалът в Перник събира хиляди български участници и международни групи и гости от цял свят. Това доказва световното му значение. Още през 2009 г. градът е обявен за Европейска маскарадна столица, а през миналата година бе обявен за световен център на маскарадните традиции.
„Сурва“ е пример за ценности, които пускат мост към различните култури и не разделят хората.
На церемонията при откриването на фестивала в Перник беше представен спектакъла „Легенда на първия Сурвакар“. Това е сценична адаптация по произведението „Легенда за първия кукер“ с автори Димитър Петров и Студио „Змей“. В пърформънса се включиха над 250 артисти от ансамбъл „Граовска младост“, ансамбъл „Граово“, ансамбъл „Чинари“, ученици от Националното училище по танцови изкуства и много други. С огнено шоу „Палячи“ запалиха по изключително атрактивен начин огъня на „Сурва“ на централния площад. Гвоздей на събитието бе авторското акробатично шоу с режисьор Луиза Душкова, адаптирано за откриването на фестивала от артистите от „Нов Цирк“. Оригинален бе и завършекът на вечерта. Зрителите наблюдаваха грандиозно пиротехническо шоу, което съчета звук, светлина и пироефекти.
И тази година по традиция в „Сурва“ участваха и военнослужещи. Старши лейтенант Даниел Николов се занимава със сурвакарски игри повече от 20 години. Участва в тях в два образа – като звънчар и като дявол към сурвакарската група на село Светля, Пернишка област. Тази традиция му е предадена от неговото семейство и за него е изключително важно да я съхрани и предаде на следващите поколения.
„Подготовката за сурвакарските игри започва около месец – месец и половина по-рано. Маските, костюмите и звънците са изцяло ръчна изработка – от дърво, кожи, рога и пера. Костюмите са направени от парцали в цветовете на българския трибагреник – бяло, зелено и червено“, споделя офицерът.
Той е от София. През 2018 г. кандидатства в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново, със специалност „Мотопехотни и танкови войски“. Обучението му в университета му дава не само професионални знания и умения, но и изгражда у него чувство за дисциплина, отговорност и дълг. През 2023 г., след успешно завършване на НВУ, постъпва на служба в 78-ми батальон, където заема длъжността командир на взвод в рота за осигуряване на команден пункт.
Маската на дявола, с която участва, е на повече от 30 години. „Поддържам я и до днес в отлично състояние, така че да изглежда сякаш е изработена наскоро. Тя ми е подарък от много близък на нашето семейство човек и има голяма сантиментална стойност за мен“, казва още старши лейтенант Николов.
Според традицията, в нощта на 13 срещу 14 януари цялата сурвакарска група обикаля селото с цел да прогони злите духове. На 14 януари сутринта се посещава всяка къща, където се нарича за здраве и берекет. Образът на дявола има специална роля – той се бори символично с хората, за да може победата над злото да им донесе здраве и да прогони проблемите от тях, разказва младият офицер. Неговият дядо, вече покойник, също е бил военнослужещ, което допълнително го мотивира да продължава тази традиция и да служи с чест и отдаденост.
Билюкбашия с автентична сабя-реликва
Редник Даниел Методиев служи в 78-и батальон за осигуряване на длъжност младши шофьор в рота за осигуряване на командни пунктове. На служба е от 7 месеца иначе е сурвакар в сурвакарската група на село Садовик в община Брезник.
„Правя се от петгодишен. За мен това е тръпка, емоция и неописуемо изживяване , което не може да се опише само с няколко думи. Цяла година чакам с нетърпение този момент. Когато сложа на себе си чановете и лика (маската), няма по-голямо преживяване“, споделя редник Методиев. Той използва класическите думи за описание на участието си в маскарадните игри – да се „направиш“, тоест, да се маскираш, да смениш самоличността си временно, чрез „пренаправяне“ с нов „лик“-маската, която реално те превръща в образа, който целиш – ритуалният образ, който пренася човека в друго време, пространство и с различна същност и нова роля. Това е целта на кукерите или по-общо казано – маскарадните и сурвакарски игри, които са характерни не само за България, но за целия регион и отвъд него дори.
Помолихме редник Методиев да сподели в кратки бележки преживяванията си като участник в сурвакарска група, ей така, без план, каквото чувства. Той не просто го направи с желание, описа на ръка, на бял лист и с химикалка онова, което го вълнува. Така още веднъж подчерта значението на тази дейност, с още повече лично отношение, защото си личи, когато човек е искрен и прави нещо наистина със желание и отдаденост, както е при редник Методиев.
„Правил съм се в различни персонажи – звънчар и билюкбашия (старши). Звънците и маската тежат приблизително около 90 килограма. Ликът или маската, е направен от копанка на върба и дървени летви. Върху тях слагам крила и препарирани животни. Дрехите са изработени от червен и зелен плат. Сурвакарската ни група е една от най-старите и автентичните в Пернишкия край“, споделя още сурвакарят с подчертана гордост и органично достойнство.
Част от екипировката му за участие в сурвакарските игри е и сабя, която е семейна реликва и се предава от много години от баща на син или от дядо на внук, както се предават и повечето орнаменти и традиции, използвани и наблюдавани при участието в този вид маскаради.
Този костюм на редник Методиев за участие в игрите, когато е старши или билюкбашия, се превръща в истинско произведение на изкуството с автентични елементи, повечето от които с изявена историческа стойност.
„Сурва“ е най-чаканият празник
Редник Явор Борисов служи в рота за разгръщане на командни пунктове, в състава на 78-и батальон за осигуряване. На служба е от 5 години, като заема професионалната позиция шофьор.
„Постъпих в Българската армия, защото това е една сигурна и развиваща професия, която позволява израстване както в професионален план, така и в личния живот“, споделя редник Борисов.
От 10 годишен участва във фестивала „Сурва“. „Когато започнах да си ходя често в моето село Стефаново, покрай приятелите ми и аз се запалих по маскарадните игри. Направих си костюм, който е специфичен за всяко село в Пернишкия край. Купих си звънци, което е най важното и след това направих първата си маска. И така на 14-годишна възраст вече бях напълно готов със всичко за участие в игрите и фестивала.
„Сурва“ е един от най чаканите празници. Той се провежда всяка година през януари във всички села в Пернишко. В обичая се показва сватбен ритуал както и се представят сурвакари, които най-образно казано гонят лошото от всяка къща в селото и така се привлича здраве и берекет в дома.
„Участвал съм в различни фестивали в Перник, Кюстендил и в маскарадни игри в Раковски, Виноградец и Ветрен“, споделя още редник Борисов.
