От ключово значение е да не се провалим в опита си да утвърдим нов приоритет в европейската сигурност и отбрана – Черноморския регион, смята евродепутатът, член на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент
– Г-н Новаков, как ще определите динамичните предизвикателства пред сигурността и отбраната на страните от Европейския съюз (ЕС)?
– Европейският съюз се намира в една от най-продуктивните години досега – никога преди страхът от геополитическите сътресения не е сплотявал и мобилизирал така европейците. Продължителният натиск върху Стария континент, политическия му елит и институционалния му апарат е полезна среда за подобряване на съвместните отбранителни способности. Надали си даваме сметка, но ЕС преживява опреснителен курс по самосъхранение. Надявам се тази тенденция да се запази при сключването на мирно споразумение между Украйна и Русия. Спирането на руската агресия там не е гаранция за мира на континента. Тези времена свършиха.
– Затова да кажем кои са рисковете пред сигурността и отбраната на България?
– Грижата за българската отбрана не е сезонна работа или циклична нужда при конфликт в задния двор на ЕС. Нужни са десетилетия планирани и изпълнявани инвестиции, за да може да гарантираме сигурността на идните поколения. Мечтата ми е да живеем в държава, в която с гордост да се говори за сигурността и отбраната, а съмненията за това колко сме способни да са минало свършено. А има сериозен риск да забавим темпа на модернизация, въоръжение и подобряване на отбранителните ни способности. Но независимо какъв – служебен или редовен кабинет, застъпват, българската отбрана трябва да стои високо на дневен ред. Много е важно Народното събрание и българските граждани да не позволят смяна на геополитическата ориентация на страната ни. В идните месеци е от ключово значение да не се провалим в опита си да утвърдим нов приоритет в европейската сигурност и отбрана – Черноморския регион. Позицията ни на външна граница на Съюза е едновременно проклятие и благословия. Проклятие, защото изисква да приведем в готовност и модернизираме отбранителните си способности – процес труден, скъп и бавен. Благословия е, защото ни освобождава от опасната илюзия, че сигурността е даденост и нищо не може да ни се случи. Все още има немалко държави – членки на ЕС, чиито правителства упорито проповядват отдавна несъществуващата представа за „мирния дивидент”.
– Каква е оценката ви за модернизацията на армията ни?
– Смятам, че от началото на годината следва изключително успешното за българската отбрана време. Вече имаме 8 бойни самолета – безпрецедентно развитие в новата история на ВВС. Страната ни вече има одобрени европейски инвестиции за 9 проекта на стойност над 3.2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE. Проектът за придобиване на 7 кораба тип „минен ловец” е одобрен. Имаме сключен договор с Германия за придобиване на пет броя IRIS–T, една от най-модерните зенитно-ракетни системи. Проектът за придобиване на нови брегови противокорабни ракетни комплекси е готов и предвиден за тази година. Старата съветска лека транспортна техника е подменена с нови високопроходими 4х4 автомобили. Вече цяла календарна година възнаграждението на мъжете и жените в Българската армия е повишено с 30%. И това дава резултат – за едно място вече кандидатстват четирима.
– Какво следва да направим по отношение на европейските инвестиции в сигурността и отбраната?
– От една страна, имаме инструмента SAFE. От друга е такъв инструмент като EDIP, от трета страна са вече съществуващите инструменти, като например Европейският фонд за отбрана. Към това трябва да прибавим и предложените от Европейската комисия инвестиции за сигурност и отбрана за периода 2028-2034 г. Имаме безпрецедентна „огнева мощ” от европейско финансиране. Има толкова много средства, че реално това се превръща в проблем и то далеч не само в България. По инструмента SAFE последният редовен кабинет направи възможното. Важно е служебният кабинет да осигури условията страната ни да получи авансовото европейско финансиране, за да може да стартират деветте проекта и да не загубим средства.
По инструмента EDIP е необходимо страната ни да изработи инвестиционен план, който да бъде приведен в действие. Тук средствата са от ключово значение, но важното е да се дисциплинираме в процеса на усвояване на новите механизми за решаване на кризи от отбранително естество. След 2028 г. EDIP и Европейският фонд за отбрана ще се слеят в един инструмент. Това означава, че именно сега е генералната репетиция за бъдещето на европейските инвестиции в сигурността и отбраната.
Инвестициите за сигурност и отбрана за периода 2028-2034 г. биват предшествани от преговори, които протичат от сега до 31-ви декември 2027 г. В рамките на този период мой приоритет като член на Комисията по отбрана в ЕП ще е да заложа в европейското законодателство Черноморския регион като обект на целенасочени инвестиции в рамките на европейския бюджет. В качеството си на вносител и преговарящ по законодателството за регионалната политика на Съюза отчитам сигурността и отбраната като неизменна част от кохезионната политика. Приоритети като защитата на критична инфраструктура и изграждането на транспортна инфраструктура с цивилно и военно предназначение ще са в основата на моята работа.
Има две конкретни направления, по които страната ни трябва да работи доста усърдно. На първо място, това е много тясното взаимодействие на държавните ни структури с отбранителната ни индустрия – навременни консултации, обратна връзка, поток на информация и периодични срещи са рецептата за добри отношения държава-индустрия. Това е и единственият разумен подход в контекста на геополитическата реалност и на фона на безпрецедентните европейски инвестиции.
На второ място, както и в повечето държави-членки на Съюза, е необходим цялостен подход относно европейските инвестиции в сигурността и отбраната. Всеки инструмент трябва да покрива отбранителни способности, така че след 10 г. да имаме безупречно подреден пъзел без празноти и слабости. Тази перспектива е задължителна за поне 2-3 поредни правителства. В противен случай ще имаме пропуснати ползи.
– ЕС имаше обещаващ старт на 2026 г. с одобряването на заем в размер на 90 млрд. евро за Украйна, както и с предложения от Комисията екшън план за безпилотни летателни апарати. Какви възможности се отварят за страната ни?
– Заемът, който ЕС ще отпусне на Украйна се състои от 60 млрд. евро за отбранителна продукция и 30 млрд. евро за финансова помощ. Тези 60 млрд. евро са прозорец на възможност за България, защото 65% ще са вложени в европейска продукция, което означава потенциално и българска. Най-важното за нас е, че допустимите разходи са за боеприпаси и ракети, оборудване за войници и пехотни оръжия, малки безпилотни летателни апарати (клас 1 на НАТО) и съответните системи против безпилотни летателни апарати, военна мобилност, както и космически активи и услуги.
Акцентирам върху тези допустими инвестиции, защото в страната ни има индустрия, която произвежда това и можем да се превърнем в надежден партньор и износител. За това е необходима правителствена подкрепа в предстоящите преговори за поръчки на отбранителни продукти на ниво ЕС така, че да имаме гарантирани квоти по видове продукти. Можем да реализираме обеми и нужното качество, трябва ни видимост и активна роля. Екшън планът за безпилотните летателни апарати и антидрон системите е златна възможност за страната ни чрез компаниите, които се развиват устойчиво тук и разработват своите продукти. Нека след 5 г. България е незаобиколим фактор и градивен блок за отбранителните възможности на Съюза на това поле. От произвеждането на хардуера до написването на кода за него – имаме всички експерти в България. Те работят, постигат и са търсени партньори. Нужно е целенасочено правителствено застъпничество на ниво ЕС, за да бъдем част от големите консорциуми и производствени партньорства
