Геополитическата пукнатина между САЩ и Европа се запазва, но засега Вашингтон не смята да я разширява. Това е основният извод от речта на американския държавен секретар Марко Рубио на традиционната Мюнхенска конференция по сигурността, проведена в края на миналата седмица. Словото на Рубио бе очаквано с огромен интерес, защото преди година именно на същия форум в германския град вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс направи изказване, от което стана ясно, че Европа и Америка вече не вървят в една посока. Тогава той каза, че не Русия и Китай са заплаха за Стария континент, а „вътрешния разпад на либерална Европа“. И назова в прав текст политическите сили, които Вашингтон подкрепя – „Алтернатива за Германия“, Реформистката партия във Великобритания и Марин льо Пен във Франция.
През изминалите 12 месеца дойдоха и други знаци за геополитическото разминаване между САЩ и Европа.
Воден от желанието си да спре войната между Русия и Украйна, президентът Доналд Тръмп се позиционира като неутрален посредник между Москва и Киев, а това означава, че САЩ вече не са на страната на нападнатата държава. След това дойде американският натиск за покупката на Гренландия, въпреки че Дания, а и самите гренландци ясно заявиха, че островът не се продава. Копенхаген обаче получи категоричната подкрепа на своите европейски съюзници от ЕС и НАТО и поне засега Тръмп спря офанзивата за придобиване на Гренландия. Това е една от причините тонът на Рубио в Мюнхен да бъде далеч по-примирителен от този на Дж. Д. Ванс през 2025 г.
Речта на Марко Рубио на Мюнхенския форум бе майсторски написана, с красива публицистична опаковка, мнозина европейски консерватори я аплодираха. Държавният секретар подчерта дълбоките културно-исторически връзки между Европа и Америка, признавайки, че корените на САЩ са на Стария континент. След това той се впусна в исторически разказ, подчертавайки заслугите на европейците за научната революция, университетите и „семената на свободата“. Споменати бяха имената на Данте, Шекспир, Микеланджело, Леонардо да Винчи, „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. След това обаче тонът на Рубио стана критичен – макар и с по-деликатен тон бяха припомнени греховете на европейците, за които говори преди година и Дж. Д. Ванс – деиндустриализацията, грешните политики в областта на имиграцията и климатичните промени. Рубио обаче не влезе в конкретика и не изрази подкрепа за антисистемните популистки партии в големите европейски държави. Друг е въпросът, че след Мюнхен той отиде в Будапеща, за да даде американско рамо на унгарския премиер Виктор Орбан в навечерието на съдбоносните парламентарни избори.
Рубио наистина е добър дипломат, той успя майсторски да съчетае възгледите на Тръмп и неговото движение MAGA с позициите на т.нар. традиционни републиканци, към които принадлежи и самият държавен секретар. Европейските лидери посрещнаха речта на своя отвъдокеански гост с
въздишка на облекчение
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че се е почувствала „много облекчена“ от изказването на Рубио и го нарече „добър приятел и силен съюзник“. Британският министър-председател Стармър подчерта, че връзките с Вашингтон остават много силни и Лондон „работи със САЩ в областта на отбраната, сигурността и разузнаването в режим 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието“.
Важно е обаче и това, което липсваше в речта на Рубио в Мюнхен. Държавният секретар сякаш не вижда слона в стаята – продължаващата вече четири години война на Русия срещу Украйна. Логично е в изказване на европейска конференция по сигурността да се спомене какви са заплахите за Европа. А каква по-голяма заплаха може да има от един голям, силен и агресивен съсед с ядрено оръжие, който напада безпричинно други суверенни държави в центъра на Европа? Липсата на имената „Русия“ и „Путин“ в изказването на Рубио всъщност маркира основното разминаване между Европа и Вашингтон – те гледат по различен начин на войната в Украйна. За Тръмп Русия не е заплаха, а потенциален партньор в сдържането на Китай. За европейците е точно обратното.
Трудно е да се предвиди дали някакъв експанзионистичен импулс на Доналд Тръмп няма да даде нов тласък за разширяване на трансатлантическата пукнатина, но трябва да се имат предвид и настроенията на американските избиратели. Най-малкото, защото през ноември в САЩ има важни частични избори за членове на двете камари на парламента. Най-новото проучване на авторитетната агенция Yougov от края на януари показва, че измежду всички по-видни чуждестранни лидери Владимир
Путин се ползва с най-голямо неодобрение на американците
В негативната класация руският президент е редом с севернокорейския диктатор Ким Чен Ун – негативно отношение към тях имат съответно 72 и 73 процента от анкетираните граждани на САЩ. В същото време най-висок рейтинг има не кой да е, а украинският президент Володимир Зеленски – американците, които го одобряват, са с 14% повече то тези, които не го харесват. Вярно е, че външната политика далеч не е основният фактор, влияещ върху политическите предпочитания на американските избиратели, но тези данни показват, че легитимирането на Путин не е линия, която носи електорални точки на президента на САЩ.
Марко Рубио със сигурност е прав в едно – европейските съюзници на САЩ трябва да станат по-силни. Това повтаря и Тръмп от дълго време – европейците трябва да харчат повече пари за отбрана. И това бе главното послание на тазгодишната Мюнхенска конференция. Британският премиер Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и Урсула фон дер Лайен в един глас казаха, че Европа трябва да увеличава своята военна мощ, да се готви за защита срещу Русия и да вземе съдбата си в свои ръце. „Никой не ни и натикал със сила в тази свръхзависимост от САЩ, в която се намираме в последно време. Ние сами сме си виновни за тази незрялост. Но ние вече променяме положението. При това го правим без да загърбваме НАТО, правим го в собствен интерес, изграждайки силна, самодостатъчна европейска опора вътре в Алианса“ – каза канцлерът Мерц.
В Мюнхен курсът към засилване на европейската отбрана бе потвърден. Има обаче известни нюанси. Докато Мерц изтъкваше ролята на НАТО, то в своето изказване френският президент Еманюел Макрон не спомена нито веднъж за Северноатлантическия пакт. Вместо това той подчерта, че „Европа трябва да стане геополитическа сила“. Тази позиции се вписва в традиционния френски скептицизъм по отношение на САЩ и трансатлантическите връзки в сферата на сигурността. Новото е, че Франция, като единствена ядрена сила в ЕС, заявява готовност да сподели своя ядрен чадър с някои от съюзниците като Германия и Швеция.
Конференцията в Мюнхен още веднъж показа, че в сферата на сигурността Европа не е равнозначна на Европейския съюз. Към
континенталното отбранително уравнение
задължително трябва да бъде добавена и Великобритания. Премиерът Стармър го каза най-точно: „Няма никаква британска сигурност без Европа и никаква европейска сигурност без Великобритания“. Това е сериозна промяна, защото Лондон дълго време бе смятан за проводник на американските стратегически интереси на Стария континент. Макар и напуснали Евросъюза, сега британците се чувстват европейци повече от всякога. И до голяма степен причината за това е руската агресивност и войната в Украйна. След отдръпването на САЩ, Великобритания, наред с Германия, остава най-важният и ценен съюзник на Киев.
В крайна сметка тазгодишната Мюнхенска конференция показа три неща: Руската заплаха срещу Европа е сериозна; укрепването на самостоятелния европейски отбранителен капацитет няма алтернатива; САЩ и европейците имат различна гледна точка към войната в Украйна, но си остават съюзници.
