Президентът изтъкна, че проектите са необходими за Българската армия
Фото Красимир Тодоров
Работата ни по вече одобрените от Европейската комисия проекти по инструмента SAFE трябва да продължи. Това заяви президентът Илияна Йотова пред журналисти по време на годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. В началото на форума беше представен анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили (ВС) през 2025 г.
Президентът Йотова изтъкна, че проектите по SAFE са необходими за Българската армия. По думите ѝ става въпрос за заем и разумното съгласие между институциите е изключително важно. Йотова заяви мнението си, че българската отбранителна индустрия трябва да има по-голям дял и по-голямо участие, а не да се вземат проекти от регистъра на Европейската агенция за отбрана. Това вече е решено и сега трябва да намерим най-добрия начин за реализиране, допълни тя.
Държавният глава определи анализа на състоянието и подготовката във ВС отбраната като задълбочен обзор, много критичен в някои отношения. По думите ѝ това е моментна снимка на ситуацията и на най-неотложните проблеми. Йотова отчете, че са започнали процесите на модернизацията на армията и трябва да има и изградена инфраструктура към техниката. Президентът изрази благодарност към военнослужещите от българските контингенти, участващи в многонационални сили, а също и към тези, които действат по третата мисия на армията за справяне с пожари и наводнения.
По думите на държавния глава през 2025 г. във финансирането на армията има напредък. ВС все още не са достатъчно окомплектовани, но получихме уверение, че се работи в тази насока, изтъкна Йотова. Ако има второ удължаване на бюджета, тази тенденция трябва да продължи, както и да се намерят средствата и условията да се сключат договорите, така че да тръгнат проектите по механизма SAFE, категорична беше тя.
В отговор на журналистически въпрос по повод руско-украинския конфликт, Йотова заяви: „Не смятам, че това са специални операции, а е война, бушуваща четири години, с цената на хиляди жертви и от двете страни. Силно вярвам, че ще има развитие на мирните преговори, примирие, връщане на нормалността, с участието на всички страни от ЕС, включително и от нашата страна във възстановяването на Украйна”. Позицията ни, заедно с тази на президента Радев, беше ясна – говорим за агресия и агресор, изтъкна Йотова.
Според нея най-тревожното е, че вече месеци наред Европа е изключена от преговорния процес за Украйна. Смятам, че дори в условията на служебен кабинет, нашите министри и министър-председателят трябва да бъдат част от гласовете в Европа и да върнат лидерските позиции на съюза там, където му е мястото, изтъкна президентът Йотова.
Годината даде тласък на окомплектоването и модернизацията
Годината я отчитаме като градивна, тя даде тласък както на окомплектоването с личен състав, така и на модернизацията. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов пред журналисти по време на конференцията на началника на отбраната. По думите му оценката за приноса на Българската армия в помощ на населението също е много висока. Министър Запрянов изтъкна, че основният извод е, че въоръжените сили (ВС) изпълняват конституционните си задължения и задълженията си съгласно Закона за отбраната и ВС. По думите му обаче това е само едно начало, тъй като сме далеч от състояние на модерни въоръжени сили, напълно съвместими с НАТО. В това отношение ще трябва да се работи, категоричен беше министърът на отбраната.
Той апелира за интензифициране на модернизацията на ВС, като заяви, че Българската армия все още разполага със стара съветска техника, която е негодна и вече никъде не се използва. Ние трябваше по-бързо да се освободим от тази техника, но забавените капиталови разходи и модернизационни проекти сега ни принуждават да използваме инструмента SAFE като катализатор и ускорител на тази модернизация, каза министърът на отбраната и сподели надеждата си работата по одобрените от Европейската комисия девет модернизационни проекта да продължи.
По думите му приоритетно трябва да продължи и окомплектоването с личен състав, като през 2025 г. некомплектът във ВС е намален с 2%. По думите на министъра, това е само началото, като трябва да се усъвършенства военното образование и подготовката, както и да се работи за засилване на интереса на младите хора за служба в строя. Министър Запрянов беше кагтегоричен и че ВС се нуждаят от нова инфраструктура. По думите му това е ново направление на военните способности, което е скъпо и там също са необходими ресурси. Министърът на отбраната изрази надежда при редовен кабинет да бъде подкрепен изготвеният проект за нарастване на бюджета за отбрана до 3,5% от брутния вътрешен продукт до 2035 г., плюс 1,5% за инвестиционни разходи. Без финансов ресурс това, което сме започнали като инерция, има голяма опасност да спре, предупреди той.
В отговор на репортерски въпрос министър Запрянов заяви, че доставката на вторите осем самолета F-16 Block 70 вероятно ще се забави с една година. Той допълни, че по тази причина се предоговаря плащането за самолетите, като тази година от планираните средства ще платим половината. А причината за забавянето е невъзможността на производителя да достигне производствен капацитет до четири самолета на месец, като сега произвеждат до три на месец.
Модернизацията придобива все по-видими измерения
Процесът на модернизация придобива все по-видими измерения. Това каза началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов пред журналисти по време на конференцията. „Пристигнаха първите самолети F-16 Block 70. Инфраструктурата за тях беше подготвена с ускорени темпове, за да бъде сертифицирано тяхното идване. Сега с много добри темпове на тях летят нашите пилоти на F-16 в Трета авиобаза. Вдигнахме флага на първия нов боен кораб. Целесъобразно бе решението екипажът на кораба да участва в окончателния етап на инсталирането и интегрирането на сензори, въоръжение и техника. Това е сложен процес, но е и идеална възможност за екипажа да се учи”, изтъкна началникът на отбраната. И продължи: „Започнаха да пристигат първите машини „Страйкър”. Към 2027 г. няма да има друга такава механизирана бригада в Европа – толкова добре окомплектована с бойни, бойно-разузнавателни, логистични и машини за ядрена, химическа и биологична защита, и за медицинска евакуация. Взехме много добро решение – съчетание между огнева мощ, защита и мобилност – това, което трябва на България в съответствие с обстановката”. Адмирал Ефтимов беше категоричен, че с 2 – 2,5% от брутния вътрешен продукт за отбрана не могат да се изградят въоръжени сили, адекватни на съвременната среда на сигурност. Той посочи, че през годините е договаряно да има много малки първоначални плащания по модернизационните проекти. „Пример е проектът за бреговия противокорабен ракетен комплекс, който сега беше ратифициран от Народното събрание, и има плащане от около 2 – 3 милиона тази година, а по-големите суми са планирани за 2029 – 2030 г. Благодарение на тази политика, може да се маневрира в сегашната ситуация”, заяви началникът на отбраната.
Днес (24 февруари – б. р.) се навършват четири години от започване на войната в Украйна, напомни пред журналистите адмирал Ефтимов. „Когато започна войната, направих само едно изявление – България не трябва да бъде в такава ситуация. Заради това правим всичко възможно в коалиционен и съюзен формат – България да бъде на картата на сигурността”, изтъкна той. По време на конференцията адмирал Ефтимов заяви, че националните отбранителни способности трябва да бъдат съвместими със съюзническите, което ускорява процесите на модернизация. Той посочи, че развитието на въоръжените сили се превръща в непрекъснат процес, насочен към гарантиране на сигурността, възпиране на потенциални заплахи и ефективно участие в колективната отбрана.
Гости на конференцията бяха заместник-командирът на Военновъздушното командване на НАТО генерал-лейтенант Гийом Тома, командирът на Съвместния център по бойна подготовка на НАТО генерал-майор Рупрехт фон Батлър и заместник-командирът на операцията на НАТО за подпомагане на Украйна генерал-майор Улф Хоисла.
