Над 150 филма от 60 държави ще видят зрителите в София, Пловдив, Варна и Бургас
От 12 до 31 март ще се проведе тридесетият кинофестивал „София филм фест”. Тази година фестивалната програма включва над 150 пълнометражни игрални, документални, анимационни и късометражни филми от 60 държави. При част от прожекциите зрителите ще могат да се срещнат със създателите на филмите. По традиция „София филм фест” ще представи програма и в киносалоните в Пловдив(20.03-5.04), във Варна(20-29.03) и в Бургас (19-27.03).
Тази година актьорът, режисьор и преподавател проф. Ивайло Христов ще получи „Наградата на София” с плакет на Георги Чапкънов-Чапа. Операторът Емил Христов също получава тази награда.
„Купонът продължава” е мотото на тазгодишното издание на фестивала. Специална гала е посветена на знаменития полски актьор Ян Енглерт, когото помним като отец Ередия от „Осъдени души“ (1975) на режисьора Въло Радев. В София Енглерт ще представи най-новия филм с негово участие „На кръстопът“ с режисьор Доминика Монтеан.
В програмата е копродукцията с българско участие „Нина Роза” на канадската режисьорка Женевиев Дулуд дьо Сеп, която преди седмица получи „Сребърната мечка” за сценарии от фестивала „Берлинале”. Наградата за игрален филм „София – град на киното” ще бъде връчена на церемония на 21 март. Концерт ще има „Баба Зула”, посветен на годишнината на фестивала, който е връстник на групата. На 20 март в Mixtape той ще отбележи и 20 г. от първия им гастрол в София.
Интересни документални филми представя фестивалът, сред които „Последните концлагеристи от Белене” на Димитър Коцев-Шошо, „Общински съветник” на Адела Пеева и Антоний Дончев, „Господинът и господа търговците на сирене” на Стефан Щерев, „Истина или предизвикателство” на Тонислав Христов и др. Сред българските игрални филми са премиерите на Георги Стоев – Джеки и Никола Бошнаков „Аврора“, вторият филм на Ралица Петрова „Лъст“, току-що показан на „Берлинале“, „Жени извън употреба“ на Александър Косев, „Оста на живота“ на Атанас Христосков и „Любоф“ на Ивайло Христов.
Специалната награда на „София филм фест“ ще бъде връчена на трима големи творци. Това са унгарският режисьор Дьорд Палфи, който ще бъде председател на Международното жури и ще представи най-новия си филм „Кокошка“; британският режисьор Дейвид Макензи, който ще покаже най-новите си филми „Посредникът“ и „Взрив“ и френският режисьор Арно Деплешен, който ще представи заедно със своя съсценарист Камен Велковски най-новата си творба „Два рояла“ пред българската публика.
По повод 90-та годишнина от рождението на Вацлав Хавел, драматург, дисидент и първият демократичен президент на Чехия, Чешкият културен център (на бул.”Раковски) представя панорама от филми-портрети за живота, идеите и творбите на този голям европейски писател и интелектуалец.
Официалното откриване на фестивала е в зала 1 на НДК с българската премиера на „Обикновен инцидент“ – филм на иранския режисьор дисидент Джафар Панахи, спечелил „Златна палма“ в Кан и номиниран за „Оскар“ за най-добър международен филм и най-добър сценарий. В София той ще получи наградата на филмовите критици. Цялата програма на фестивала ще може да се види на сайта на „София филм фест”.
Ататюрк в България
В един студен ноемврийски ден през есента на 1913 г. бъдещият първи президент на Турция Мустафа Кемал Ататюрк пристига в София. Тогава той е на 32 години, с чин майор, и е назначен за военен аташе в България, където ще прекара следващите 14 месеца.
Сред задачите му е изключително трудното сближаване между българската и турската политика, но роденият и израснал сред българи в Солун офицер е най-подходящият човек за тази работа.
Авторката на книгата „440 дни. Ататюрк в България” Нахиде Дениз (издателство „Българска история”) проследява отблизо живота на Ататюрк в България, като се основава на документи, изследвания и интервюта с български и турски специалисти и роднини на някои от личностите от периода.
Опитите за покушение срещу Мустафа Кемал, докладите му до турския Генерален щаб, срещите със столичния елит и обикновените хора и разбира се, търсенето на истината за връзката му с дъщерята на генерал Стилиян Ковачев – Мити, са само част от засегнатите теми.
И накрая – Ататюрк остава възхитен от напредъка на България. За службата си тук той пътува и опознава страната ни отблизо. Видяното ще му послужи в осъществяването на идеята му за модерна светска турска държава. Не случайно до края на живота си той пази скъп спомен за времето, прекарано у нас.
НАКРАТКО
На 7 април Сатиричният театър „Алеко Константинов” за 10- ти път ще връчи националните награди за театрални постижения в областта на хумора и сатирата „Златен Кукерикон“ на свои колеги – театрални творци от цялата страна, създатели на комедийни и сатирични спектакли. Номинациите са в категории „Млада надежда”, „Женска роля”, „Мъжка роля”, „Режисура” и „Постановка”. Безспорна е засега само Наградата за цялостен принос в областта на сатирата и хумора на името на Георги Калоянчев, която се присъжда на актьора Стефан Мавродиев.
Операта „Метрополитън“ в Ню Йорк ще представи 5 нови продукции през сезон 2026/2027. В афиша от 17 постановки на новата програма присъства и българското сопрано Соня Йончева, която ще изпълнява ролята на Медея в едноименната опера от Луиджи Керубини. Над 10 г. изпълнителката е един от стълбовете на този театър. До края на този сезон тя ще пее в „Мадам Бътерфлай”. Досега Соня Йончева има 13 роли в репертоара на „Метрополитен”, което е рекорд за български глас на сцената на най-големия театър в Северна Америка. Тази година Соня Йончева ще има само едно участие у нас – на организирания от нея фестивал „Гала в София“ в края на август на площад „Св. Александър Невски“, където ще изнесе 2 концерта заедно с гост-звездите Йонас Кауфман и Хаусер.
Софийската галерия „Арте” до 4 март представя прекрасните платна и графики на художника Стоян Цанев. Картини, които са и философия за живота. Наричат го световен художник – и заради техниката, и заради темите в картините му, заради деликатната изящност и дълбока просветленост.
