Масови протести в подкрепа на бивши командири на АОК консолидираха единството на албанците на Балканите и по света.
В понеделник, 23 февруари 2026 г. около 6,20 часа местно време на граничния пункт Блаце между Северна Македония и Косово се появи мъж, който заяви на македонските гранични полицаи, че се казва Артан Груби и иска да се предаде. Нямаше нужда мъжът да се легитимира, защото беше добре познат като първи вицепремиер в правителството на социалдемократа Зоран Заев, а после и в кабинета на Димитър Ковачевски, когато Груби не слизаше от екраните на телевизиите. На всичко отгоре, властите в Скопие бяха поискали от Интерпол да го включи в издирваните с международна заповед лица, през май 2004 г. Груби изчезна безследно след обвинение на прокуратурата в длъжностни престъпления като първи вицепремиер. Но беше обществена тайна, че той „гостува“ при роднини в Косово.
Явно никой не е бил изненадан от появявата н Груби, защото на гранцита го очакваха полицаите и журналисти, които да документират голямата победа на властите в Северна Македония. Близките до управляващата ВМРО-ДПМНЕ медии подеха този рефрен, но скоро стана ясно, че става дума за договореност Груби да се върне в родината си и да се предаде.
Още от сега има съмнения за евентуална намеса на политическите фактори в бъдещето дело срещу Груби. Сегашният премиер Християн Мицкоски наследи на поста лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който също избяга, но в Унгария, след произнасяне на присъда от 2,5 години затвор по едно от делата срещу него. Същият този беглец като премиер бе превърнал в правило намесата на политиката в правосъдната система.
Но какво общо има Груби с темата на коментара? Отговарям така: Артан Груби бе първи вицепремиер в правителствата на Заев и Ковачевски според коалиционното споразумение с партията на Али Ахмети Демократичен съюз за интеграция. Както се знае, тя се появи на политическата сцена в Република Македония през 2002 г. като производна на политическото крило на Армията за национално освобождение (АНО), която предизвика въоръжения конфликт в страната през пролетта и лятото на 2001 г. В партията Груби бе от младите личности, на които се
възлагаха големи надежди да пренесе в бъдещето наследството на АНО
и заветите на лидера Али Ахмети, някогашният командир на организацията от боевете по Шар планина. За албанците в Северна Македония Ахмети бе мит, който обаче с течение на времето започна да избледнява. По много причини-политически, етнически и лични, Християн Мицкоски отказа да покани Ахмети в коалицията за управлението на държавата. И вече година и 9 месеца Мицкоски и екипът му чрез контролираните от тях медии атакуват политиката и поведението на Али Ахмети. Няма за тях по-голям вътрешен неприятел и дори враг от някогашния бунтовнически командир. Без публично да е заявявал това, Мицкоски цели да изправи Ахмети пред домашното или международно правосъдие и да наруши статута му на някогашен бунтовник, който единствен от всички други наоколо не е изправен пред съда. И не е изключено, като част от някаква сделка Груби да е обещал да сътрудничи на правосъдието против Ахмети срещу снизхождението на прокуратурата по собствените му обвинения.
Да, наистина Али Ахмети е единственият бунтовнически командир, който не е обвиняван за действията си по време на конфликта. И никой от неговите въоръжени „съратници“ – също. Имаше 4 дела за престъпления срещу човечеството за някои от неговите бойци, но до съд не се стигна, всичко бе замазано в името на етническото спокойствие.
Но не такава е съдбата на други четирима командири на Армията за освобождение на Косово, които могат да бъдат определени като вдъхновители и покровители на Ахмети. След края на войната и изтеглянето на сръбските сили от Косово през юни 1999 г. те смениха маскировъчните бойни униформи с цивилни костюми и се впуснаха в политиката на новата държава. Един от тях – Хашим Тачи, даже бе премиер, външен министър и президент, когато Косово провъзгласи независимост на 17 февруари 2008 г. Другите са Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи, все лица, заедно с Тачи, част от митологията на борбата на албанците в Косово срещу сръбските власти там. А после- част от политическите структури, активно участвали в изграждането на най-младата държава на Балканите.
През 2015 г. под натиска на ЕС бе създаден Специалният съд за Косово в Хага за престъпленията срещу човечеството, извършени от членовете на АОК по време на войната от 1998-99 г. Той трябваше
да обере напрежението, възникнало след работата и присъдите на Трибунала
също в Хага, който разчистваше престъпленията от войните при разпада на бивша Югославия. Караджич, Милошевич, Шешел и другите антигерои бяха посдъдимите там. А в косовския случай първите обвинени и задържани бяха най-видните политически фигури в Прищина.
Четиримата бивши командири на АОК бяха задържани в ареста в Хага на 4 и 5 ноември 2020 г. Делото срещу тях започна в Специалния съд за Косово на 3 април 2023 г. и беше планирано да приключи през декември 2025 г. На 9 февруари тази година главният прокурор на съда Кимбърли Уест поиска по 45 години лишаване от свобода за всеки един от четиримата. Адвокатите на Тачи и останалите настояха за оправдателна присъда. В своята защита четиримата дадоха да се разбере, че се чувстват напълно невинни по обвиненията. Съдът ще произнесе присъдата в срок от 90 дни.
Не знам как ще завърши тази правна битка, но тя вече има своите обществени и политически измерения преди всичко в посока на консолидация на албанския етнически фактор, където и да се намира той. В защитата на четиримата бивши командири на АОК и след това видни политици в Прищина се търси подкрепа за цялата борба на АОК, довела до създаването на независимата държава Косово. В столицата Прищина на 18 февруари, ден след годишнината от провъзгласяването на независимостта, се проведе масов митинг, на който бяха издигнати лозунги за невинността на четиримата и за праведността на тяхната борба. Мирни протести в тяхна подкрепа и с искания за освобождаването им се проведоха и в Прищина, Хага, Тирана, Страсбург и Скопие. Парламентът в Албания
прие декларация, подготвена от двама депутати от основните съперничещи си партии
Социалистическата и Демократичната. Политическите спорове и битки бяха забравени. В декларацията се изразява притеснение от поисканите от прокурорите в Съда 45 г. лишаване от свобода за всеки от подсъдимите и се подчертава, че АОК е била „легитимно освободително движение, което се е борило за основните човешки права, свободата, достойнството и самоопределението на народа на Косово в съответствие с международното право, включително Устава на ООН“. Според декларацията, поисканата от прокурорите присъда ще създаде риск от приравняване на легитимната борба на народа на Косово за оцеляване и свобода с престъпленията на режима на Слободан Милошевич, който е провел кампания за етническо прочистване и престъпления срещу човечеството спрямо народа на Косово. Нещо повече, премиерът Еди Рама поиска подкрепа от президента Доналд Тръмп „да направи нещо“ по време на първата среща на Съвета за мир. Рама, заедно с президентката на Косово Вьоса Османи дадоха пресконференция, на която си позволиха да оценят искането за 45-годишна присъда от страна на прокура като действие на „сикарио“, или на наемен убиец. Съдът в Хага не бил предложил правосъдие, а „открито бил призовал Косово и Албания да се обединят като единствен начин да се защити албанската идентичност“.
Да, в Хага не се съди нито Косово, нито Албания, нито пък АОК с нейната популярна абревиатура УЧК, а само лидерите й, които били надхвърлили границите на приемливото воюване. Но дори да е така, политиците албанци виждат в това удар срещу цялата албанска етническа общност и нейното право да се бори за свобода и човешки права.
Но дали е така?
