Старият Несебър е познат на всички, сякаш няма какво ново да се каже, но се оказва, че все още има факти за това място, които са колкото интересни, точно толкова и не съвсем познати на масовата публика. Градът пада под византийска власт точно в годината, когато пада и самият императорски Константинопол – 1453 г., близо 60 години, след като второто българско царство вече го няма на картата на света.
Градът е част от византийската провинция Хемимонт, със седалище Адрианопол, но е бил непосредствен хинтерланд на столицата Константинопол, което му осигурява икономически възход и невероятно богато културно развитие, дори и след падането му под османска власт.
Днес всеки сантиметър от така наречения стар град е история, но не само. Всъщност това е Месемврия, няма нова и стара, тя е една, а именно – тази след провлака към морето. Това вероятно е единственото място в България, където всеки сантиметър е максимално оползотворен и туристически, и икономически, и културно, и исторически. Дори на места, където не можем и да си помислим, че е възможно, хората отглеждат домати и краставици, над магазини, приблизително на два квадратни метра площ, прилежно оградени с мрежа и редовно поливани. В същото време е оставено достатъчно свободно пространство, което пък предоставя въздух на града и в прекия, и в преносния смисъл. Дали ще е чешма с една самотна пейка до нея и преклонено почти до земята дърво, дали ще е импровизиран микроплощад с едва доловима каменна стена с второ ниво, дали ще е просто почетен отстъп от някоя от древните сгради, но сякаш градът щедро е предоставил умалени пространства буквално да си поемем дъх.
Днес трудно можем да възстановим средновековното величие на Месемврия като форма и съдържание. За първото имаме повече шанс, проследявайки запазените основи на сгради и крепостни стени. За второто можем повече да предполагаме, както в книгата на Иван Манов „Във Византия по пладне“, посветена на града.
Пристаните тук са били няколко, но най-важният и в същото време незабележим, за да не привлича внимание, е бил императорският – от южната страна, където е акостирала само и единствено гемията на василевса, когато е пребивавал в града.
Интересно е, че днес пристанището е от южната страна, но има такова и от северната страна, точно както е било и през средните векове, но липсват малките пристани, освен този на императора. Разбира се автентичният не е запазен, но и днес на същото място има изкуствен кей – всъщност единственият.
А иначе и днес така нареченият стар град предлага много интересни преживявания и атракции за туристите. Едно обаче е уникално – гларусите, крякането на които не те оставят да спиш в периода от около 3,00 след полунощ до към 7,30 сутринта. В същото време малките птичета, които се обучават да летят, издават изключително странни звуци, наподобяващи тези от електронна игра. И нощем, когато сградите заспиват в своето историческо съвършенство, тези звуци сякаш идват от машина на времето, която ни пренася през вековете, за да ни разкрие тайни за Месемврия, които все още не знаем.
Градът и тогава, и сега е разделен на сантиметри и всеки един е изпълнен с емоция, с богато съдържание и осезаема романтика. Точно тук, в едни от тези прословути сантиметри можем да видим надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузин-Палеолог от 1441 г., както и уникалните покриви на старите сгради, където всеки гларус си има свое лично пространство и където ухажва женските, а после отглежда и поколението си и…не спира да кряка!
И въпреки, че днес старият Несебър е едно малко, но изключително красиво място, опитайте да го обходите! Колкото и пъти да минавате по калдъръмените улички, все ще ви се струва, че за първи път минавате от там. Така е, защото макар на пръв поглед да е строено хаотично, все пак има план и затова днес има площади, малки, но има архитектурен въздух в града, диша се спокойно. Това пък създава усещането за обем, а всъщност Несебър е много малък по сантиметри и в същото време-толкова голям в исторически километри…!
