Как дезинформацията става стратегическо оръжие
Митологията за руската военна непобедимост не е нова, но след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. тя се превърна в един от централните стълбове на информационната война на Кремъл, констатират експертите от групата за борба с кремълската дезинформация към Европейската служба за външни действия. Изследванията показват, че този наратив е умишлено създаден, за да обслужва геополитически, военни и психологически цели; по-специално, за да възпре западната подкрепа за Украйна, да деморализира украинското общество и да проектира в чужбина образ на неудържима руска сила.
Митът за непобедимостта изобразява украинската мобилизация като отчаяна – той твърди огромни украински загуби без никакви доказателства и предполага предстоящ колапс на Украйна. Москва също така използва този мит, за да окаже натиск върху международните партньори да приемат нейните условия. Той създава усещането, че капитулацията е единствената опция за украинците и представя всяко руско отстъпление като „жест на добра воля“, а не като загуба.
Наративът за непобедимостта се засили, след като успешната контраофанзива на Украйна през есента на 2022 г. подкопа посланията на Кремъл на бойното поле. Тази статия разглежда три основни групи дезинформационни твърдения:
Русия е неудържима военна сила. Дали?
Един от най-упоритите наративи представя Русия като глобална военна суперсила с неограничени ресурси, несравним боен опит и сигурна победа. Този мит обикновено включва твърдения, че руските сили решително контролират оспорвани територии, че Русия никога не е губила голям конфликт и че нейният военен ранг автоматично определя успеха.
Този наратив се използва пред вътрешната аудитория за проектиране на сила и на международен терен за сплашване на противници и отслабване на подкрепата за Украйна . Висши кремълски служители редовно го подсилват с твърдения като това, че руската армия е „най-боеспособната бойна сила“ или че е получила „безценен опит“ от войната (която според Москва всъщност не е война, а „специална военна операция).
На практика тези твърдения често се основават на преувеличение или измислици. Русия многократно е обявявала украински поражения, които не са се случили. През 2023 г. например тя твърдеше, че е унищожила напълно украинските военновъздушни сили, но в следващите месеци стана ясно, че това е абсолютна лъжа.
Подобно, още по-плашещо преувеличение е продължаващото твърдение на Русия за военен успех в Украйна. В действителност, през 2025 г. Русия успя да завземе само 0,8% от територията на Украйна с цената на 416 570 убити и ранени. Настъплението е толкова бавно, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте сравни руската армия с градински охлюв. Агресивната война създаде и сериозен натиск върху руската икономика, което направи темпа на военно настъпление на Русия неустойчив в дългосрочен план.
Кремъл също така продължава да изопачава думите на достоверни западни източници, за да подкрепи твърденията си за военна непобедимост. Началникът на щаба на френската армия, генерал Тиери Буркхард, беше цитиран да казва, че руската армия „няма недостатъци“. Това беше абсолютно изопачаване на неговите изявления, където той изтъкна Русия като основна заплаха за Франция. Буркхард спомена „невероятните загуби, които Русия понася“ и използва фразата „модел на завършена армия“ в смисъл на армия, способна да разполага средства по суша, въздух и море. Освен това е важно думите му да се бъдат поставени в контекста на определена времева рамка: френските военни обмисляха сценарий, който ще се случи само след няколко години – „преди 2030 г.“
Историческият ревизионизъм допълнително подсилва по-широкия пропаганден разказ. Прокремълските канали твърдят, че Съветският съюз сам е победил нацизма и е освободил Европа, докато Западът е изоставил СССР. Този наратив след това се пренасочва към настоящата война: Русия бива портретувана като наследник на силата, която победи фашизма, като същевременно погрешно се етикетира Украйна като „нацистка“, за да бъде оправдана агресията.
Колко ужасяваща е руската огнева мощ?
Твърди се, че руските оръжия нямат еквивалент, че са неудържими и способни на катастрофално унищожение. Този наратив създава илюзия за непреодолими руски възможности, отблъсква западните държави от предлагане на военна подкрепа на Украйна и използва страха, за да създаде възпиране. Ето детайли за някои от тези твърдения: „Буревестник“, ядрена крилата ракета, която Русия разработва, е уникална в света, според Путин. Разработката ѝ, твърди той, е забележителна, експертите казвали, че тя е толкова авангардна, че не е осъществима в близко бъдеще от никоя друга сила.
В същото време, докато декларира собствената си „неуязвимост“ и демонстрира войнственото си настроение пред света, Кремъл не успя да постигне нито една стратегическа цел в Украйна.
Друго оръжие, балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, е представяно като толкова мощно, че било причинило земетресение в района на Лвов в Украйна. „Орешник“ очевидно е сравним по разрушителна сила с „ядрени оръжия с ниска мощност, но без радиоактивно замърсяване и други катастрофални фактори“, казва кремълската пропаганда. Въпреки това, нито един западен мониторингов орган не е уловил признаци на земетресение в Украйна, когато „Орешник“ бе изстрелян срещу цел в Лвов. Нещо повече, „Орешник“, толкова обичан от прокремълските източници, е бил изстрелян към Украйна само два пъти – през ноември 2024 г. и януари 2026 г., което би могло да показва значителни проблеми с производството на тази ракета.
Украйна и нейните съюзници вече били загубили войната. А защо боевете не спират?
Този руски наратив очевидно има за цел да генерира примирение и безнадеждност у украинците, както и да засили позицията на Русия в мирните преговори, да отслаби международната подкрепа за Киев и да внуши, че по-нататъшната помощ от Запада е безсмислена. Руските твърдения в подкрепа на този разказ не издържат. Според Кремъл над 90% от европейците са убедени, че Украйна вече е загубила войната. Това е умишлено погрешно тълкуване на проучване на общественото мнение, което ясно посочва, че само 20% очакват поражение на Украйна, но прокремълските източници не се колебаят да обърнат истината с главата надолу. Според последното проучване на Евробарометър, повече от 50% от гражданите на ЕС подкрепят финансовата и хуманитарна помощ и финансирането на военно оборудване за Украйна, както и налагането на санкции срещу Русия.
Неспособни да приемат, че за известно време през 2024 г. са загубили контрол над част от собствената си територия, кремълските пропагандисти се преструваха, че офанзивата в Курска област всъщност е била хитър руски капан, за да примамят украинските войски далеч от Донбас. Трудно е да се забравят и историите за това, че Купянск е под пълен руски контрол, въпреки всички доказателства за противното, като самият президент Зеленски посети града, за да направи видеоклип.
Кремъл също така изопачи репортажите на уважавани западни водещи медии, за да демонстрира колко безнадеждни се чувстват съюзниците на Украйна относно перспективите ѝ за победа. „Файненшъл таймс“ съобщи, че изтощените украински войски губят надежда. Това беше правилен, директен цитат от статията. По-широкият фокус на историята обаче казваше точно обратното: „Украинските войски се борят с изтощение, но обещават да се бият, „докато не разбием вярата на руснаците, че можем да бъдем победени“. Това е класическа манипулативна техника – селективно цитиране на легитимни западни източници, за да се подкрепи прокремълско послание.
Що се отнася до мирните преговори, Путин беше изобразен преди разговорите в Истанбул през миналата година като великодушен победител, предлагащ да покани Украйна на преговорната маса, въпреки че тя ще бъде победената страна. В действителност преговорите бяха инициирани от Доналд Тръмп, а не от Кремъл и Русия участваше в тях единствено, за да не ядоса американския президент, макар че нямаше намерение да прави никакви компромиси. Комбинацията от тези наративи действа в подкрепа на една-единствена всеобхватна цел: Русия е могъща и победоносна, а Украйна е слаба, изоставена и обречена. По този начин прокремълската дезинформация се опитва да повлияе на вземането на решения и мирните преговори, да отслаби международните съюзи и да оформи обществените нагласи у дома и в чужбина.
