Рисковите фактори за онкологичните и сърдечните заболявания са едни и същи, казва проф.д-р Лилия Демиревска, д.м. от Клиниката по кардиология на Военномедицинската академия.
-Проф.Демиревска, с какви проблеми ще се занимава предстоящата национална кардиоонкологична конференция с домакинството на ВМА?
-Такова мултидисциплинарно събитие у нас ще се състои за първи път. Организира се от Дружеството на кардиолозите в България със съдействието на ВМА и утвърждава ролята на Академията като ключов център за развитие на медицинската наука и високоспециализираната клинична практика у нас. Посветено е на едно от най-динамично развиващите се направления в съвременната медицина. По време на конференцията ще се дискутират кардиотоксичните ефекти на съвременните противотуморни медикаменти и лъчетерапията. Както и подходите за тяхната профилактика и контрол. Форумът ще събере кардиолози, онколози, хематолози и специалисти по образна диагностика от цялата страна, коремни и кардиохирурзи. В програмата са включени сесии с клинични случаи, като ще представим и собствени научни и клинични разработки в областта на кардиоонкологията. Те доказват активния принос на българските специалисти към развитието на дисциплината.
-Кардиоонкологията не е популярна, какво трябва да знаем за нея?
-Това е специалност, която покрива грижите за един онкологично болен, защото част от лекарствата, с които се провежда лечението на рака имат сърдечносъдови токсични ефекти и могат да доведат до сърдечни проблеми. А самите онкопациенти имат изходно повишен сърдечносъдов риск. Затова идеята на един мултидисциплинарен тим, който се събира, е да взема едно общо решение за лечение, което да не е токсично за сърцето. И да решава дали ще се прави сърдечна процедура, която пък може да е риск за онкологичното заболяване.
-Всъщност, страда ли сърцето от ракови заболявания?
-Много е рядко такова заболяване. Но сърцето пък страда при всяко страдание на другите части на тялото. Например, при хипертонията, дислипидемията, т.е. повишения холестерол, при захарния диабет. Това са общи рискови фактори и за туморните заболявания, и за сърдечносъдовите. Пациентите със захарен диабет са с много повишен риск от развитие на злокачествено и на сърдечно заболяване. Затова се опитваме да популяризираме тази нова подспециалност, кардиоонкологията. През миналата година беше първият кардиоонкологичен конгрес. Колегите в света работят много в тази посока и се опитваме да сме на тяхното ниво и да лекуваме пациентите с туморни заболявания както трябва: „да ги подхванем” още преди да се започне противотуморното лечение, оперативно или с химио и съвременни терапии. За да ги подготвим така, че да си довършат противотуморната терапия. Защото днес тя наистина прави чудеса и пациентите живеят много години, като приемат медикаменти. Но точно някои от тях може да са токсични за сърцето. Затова се опитваме да покажем това на колегите извън кардиологията. За да си дават сметка за голямото значение, каква терапия ще се изпише на онкоболния пациент.
-А с какви кардиологични проблеми идват пациентите в клиниката, оставя ли още следи върху сърцето Covid-пандемията?
-Ами, инфаркти имаше и тогава, и сега. Лошото през пандемията беше, че тогава се откриваха по-късно. Нездравословното ни живеене покачва заболяванията на сърцето. Но откъм терапията се появяват нови лекарства и начини за повлияване на рисковите фактори, като високия холестерол, рисков фактор за исхемичната болест на сърцето. И моноклоналните антитела са насочени срещу определени рецептори, които понижават холестерола. На 2 седмици или на 3 или 6 месеца веднъж се поставят инжекции. И така се поддържат доста ниски нива на холестерола. Те нямат общо с инжекциите срещу затлъстяване. Има и лечение за някои видове заболявания, за които нямаше лечение. Каквото е хипертрофичната обструктивна кардиомиопатия, предопределено генетично заболяване в по-голямата част от случаите. Сърдечният мускул е силно задебелен и са обхванати цели фамилии от него. Но има лечение при част от неговите форми. Пак вродено заболяване, е амилоидозата и пак засяга цели фамилии, но е добре проучено у нас. Свързано е с натрупване на специфично вещество в сърдечния мускул, който става твърд, неразтеглив и дебел, но тук страда и нервната тъкан. Но вече разполагаме с медикаменти, вече реинбурсирани от НЗОК, които успешно се намесват в синтезата на този белтък. Обаче подобен процес е свързан и с остаряването на сърцето.
-А на какви години сърцето ни започва да старее?
-По дефиниция на Световната здравна организация, възрастни сме след 65 г. Но за старческа възраст говорим след 75, над 80 са дълголетници. Това е един проблем, който не се познава масово от кардиолозите като специфика на лечението. Защото в такава възраст то не бива да е агресивно, трябва да внимаваме със страничните ефекти на лекарствата. Точно по-възрастните са много чувствителни към тези ефекти. Затова лечението при тях трябва да е „напредване с малки крачки”.
-Известно е, че ракът и инфарктите „слязоха” във възрастта, защо?
-Инфарктите на млада възраст обикновено са свързани с генетичен проблем в обмяната на веществата и повишената склонност към образуване на атеросклеротични плаки. Рядко в млада възраст те са свързани с начина на живот, генетиката тук е по-важна. Затова питаме такива пациенти дали техни близки са с исхемична болест на сърцето. На наша пациентка на 56 г. с голям инфаркт баща й, брат й и сестра й са починали от инфаркт на около 50 г. При такава фамилна обремененост следим пациентите много по-рано и агресивно лекуваме рисковите фактори като холестерола и високото кръвно налягане. А отражението на Covid-пандемията е в отражението й в преждевременното стареене на кръвоносните съдове. И сега това заболяване продължава да предизвиква инфаркти, инсулти и миокардити(възпаление на сърдечния мускул), но не предизвиква дихателна недостатъчност. С времето тази опасност се увеличава и затова говорим за профилактика, за да лекуваме по-рано такива усложнения. Но грипът е също не по-малко опасен вирус. Има и доста рехабилитационни програми за долекуване при такива усложнения. При инфаркт това е важно, както след тежка сърдечна недостатъчност.
-Влияе ли краят на зимата на сърцето и за какво ви търсят по-младите ви пациенти?
-Нашите болни по принцип са „тежки болни” и с много съпътстващи заболявания. И няма да скрия – много от тях, идват „с направление” от колеги в други болници: „Отиди във ВМА, няма да те върнат”. А частните болници „си спестяват” тежко болните пациенти, защото не им носят печалба. Разбира се, и ние сме на загуба, но ги лекуваме. Един пациент не трябва да се лекува „на парче”, това е голям проблем на съвременната медицина и то в частните болници. И най-вече: възрастните хора никой не ги иска. А по-младите ни пациенти идват заради високо кръвно, ритъмни нарушения, донякъде свързани със затлъстяването, което ще става все по-голям проблем. А един воененнослужещ, например, не може да си позволи индекс на телесна маса почти 40, т.е. трета степен, което е тежко болестно затлъстяване, как би си правил физическата подготовка такъв човек. А затлъстяването си е болест и също трябва да се лекува. Но на достолепна възраст почти няма затлъстели хора, те умират по-рано. Но да не отслабваме с хранителни добавки, на този пазар нищо не се регулира официално. А закупените от интернет са още по-опасни. Вредно е и прекаленото физическо натоварване. Но докато в професионалния спорт здравният статус се контролира, в аматьорския не е така. Непрофесионалният спорт у нас не е покрит с медицински прегледи и с предварителна подготовка. Затова има и смъртни случаи. Затова да не пропускаме профилактичните прегледи, за по-младите по веднъж годишно е достатъчно, а за сърцето все още не знаем всичко. И още не оценяваме колко му се отразява стресът и емоциите ни, които го връхлитат. Има дори и т.нар. синдром на разбитото от любовна мъка сърце, когато много стресови хормони се изливат върху сърцето. Силно се разширява върхът му и кардиограмата показва имитация на остър инфаркт. И болката е на остър инфаркт. И макар да не е, може да предизвика реални ритъмни нарушения с риск от смърт.
