Само на 3 март посетителите на Национален военноисторически музей могат да видят оригиналното Браилско знаме. То е първообраз на българския трибагреник. Светинята, ушита тайно през 1876–1877 г., рядко напуска фондохранилището на музея.
Само на 3 март – денят, в който отбелязваме Освобождението на България, Националният военноисторически музей показва една от най-ценните си реликви- Браилското знаме, останало в историята като първообраз на националния трибагреник. Светинята, която по принцип се съхранява при специални условия, е експонирана специално за празника. Нейната история започва през есента на 1876 година. В навечерието на Руско-турска война, в румънския град Браила български емигранти започват да събират средства за ушиване на знамена за бъдещите опълченски дружини. Център на инициативата е домът на Иван Параскевов. Активен общественик и един от основателите на Българско книжовно дружество, което след Освобождението прераства в Българска академия на науките. Той поръчва от Виена копринени платове в бяло, зелено и червено, сърма и перли за изработката на знамето. Извезването поверява на своята едва 14-годишна дъщеря Стилияна Параскевова. В продължени е на шест месеца тя работи в пълна тайна. През април 1877 година знамето е готово. Семейството присъства на освещаването на Самарско знаме край Плоещ на 6 май 1877 година. Два дни по-късно Браилското знаме е предадено на главнокомандващия руската Дунавска армия с молба да бъде връчено на българска опълченска дружина. Това обаче не се случва. Руското командване не допуска българска национална символика в опълчението. Любопитен детайл остава публикацията във вестник „Стара планина“, където знамето е наречено „българското национално“. Думи, които се оказват пророчески. През 1879 година, по време на работата на Учредително събрание, именно този трицвет- бяло, зелено и червено служи за образец при определянето на националното знаме. В първоначалния проект на Търновска конституция изобщо не се споменава национален флаг. По предложение на народния представител Никола Михайловски текстът е допълнен и в член 23 се записва, че националното знаме е трицветно – бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално. Подредба, която остава непроменена и до днес.
