Ранната пролет на 1945-а г. Краят на Втората световна война наближава, но по бойните полета на Централна Европа сраженията продължават с пълна сила. В периода 6–21 март българската армия записва една от най-славните страници в своята военна история – Дравската операция, останала в паметта като Дравската епопея.
България срещу доскорошния съюзник
След подписването на примирието с Антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г., България се включва активно във военните действия срещу нацистка Германия. От 1 декември 1944 г. е сформирана Първа Българска армия с численост около 130 000 души, под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев.
В състава ѝ влизат няколко пехотни дивизии, бронирани и моторизирани части. Българските войски участват в освобождаването на Северна Югославия, настъпват в Южна Унгария и достигат до Източна Австрия. Втората фаза от участието на България във войната продължава до 15 май 1945 г.
Боевете при река Драва
Дравската операция е част от мащабната Балатонска отбранителна операция на Червената армия. Германското командване предприема контранастъпление с цел да облекчи натиска към Берлин и Виена, както и да унищожи съветските и българските сили в района.
Основният удар е насочен към съединенията на Трети украински фронт, а по южния фланг – срещу българските части, заели отбранителни позиции по северния бряг на река Драва. Срещу добре въоръжени и опитни подразделения на Вермахта българската армия разполага с ограничени ресурси и едва около 25 танка.
Особено ожесточени са боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя. Първа армейска моторизирана дружина и Първа армейска бронирана дружина нанасят решителни контраудари. Заедно с 16-а пехотна дивизия те успяват да ликвидират германското предмостие и да отхвърлят вражеските сили южно от Драва.
В района на Долни Михоляц немските войски временно форсират реката и създават предмостие, но след тежки сражения българските части, подпомогнати от съветски съединения, стабилизират фронта. До 21 март заплахата е окончателно неутрализирана.
Цена на победата
Дравската епопея остава символ на воинска доблест и саможертва. Загубите на българската армия са тежки – 1614 убити и около 2500 ранени. Хиляди семейства плащат висока цена за свободата и за участието на България в заключителните операции срещу нацистка Германия.
Към Виена и Австрия
Успешната отбрана при Драва проваля настъпателните планове на Вермахта и създава условия за започването на Виенската настъпателна операция. Българските войски продължават настъплението си в рамките на Мурската операция, форсират река Мур и достигат подножието на Алпите в района на Клагенфурт.
На 8 май 1945 г., в деня на капитулацията на Германия, части на Първа българска армия се намират в австрийската област Каринтия, където се срещат със съюзнически сили.
Историческо значение
Дравската операция е една от най-значимите отбранителни битки в новата военна история на България. Тя не само утвърждава бойния престиж на българската армия, но и бележи важен принос към окончателния разгром на нацистка Германия.
Днес Дравската епопея остава символ на кураж, дълг и саможертва – страница от историята, която напомня за сложните избори и тежките изпитания пред българския народ в края на най-кръвопролитния конфликт на ХХ век.
