Как се организира спасяването на десетки пострадали при бедствия и аварии и каква е ролята на лекарите в тази система. Това беше темата на специализиран обучителен модул за стажант-лекари във Варна. В обучението се включиха представители на Военномедицинска академия, Военноморските сили, Висшето военноморско училище и структури на НАТО.
Лекциите обхванаха целия процес – от планирането и координацията на спасителните действия до медицинското осигуряване на пострадалите. Експерти представиха съвременните предизвикателства при управлението на кризи, ролята на моделирането и симулациите при подготовката за бедствия, както и конкретни сценарии за реагиране при инциденти на море. Беше представена организацията на военномедицинското осигуряване при криза- необходимостта от ясна система за триаж, бързо разгръщане на медицински екипи и ефективно използване на наличните лечебни ресурси. Особено внимание беше отделено и на действията при морски инциденти. Заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински подчерта пред младите медици, че те са последното, но ключово звено в системата за спасяване.
флотилен адмирал Ваньо Мусински, заместник-командир на Военноморските сили:
„Масовите пострадали в крайна сметка ще дойдат при вас. Вие трябва да намерите своето място в цялата тази система“
По думите му реакцията при подобни инциденти трябва да бъде бърза и добре организирана.
„Тук важи правилото на златния час. Тоест в рамките на един час трябва да се реагира. Трябва да се реагира не с каквото трябва, а с каквото има и с каквото може. Трябва да се започне да се прави нещо и после да се надгражда. И за да не става хаос, трябва да има правилна организация.“
Пред стажант-лекарите бяха представени и реални операции по търсене и спасяване на море. Командирът на авиобаза „Чайка“ разказа за действията на летателните екипажи при евакуация на хора от бедстващи кораби.
„Идеята е, че ние имаме възможност много бързо да достигнем до мястото на бедствието и същевременно имаме възможност да евакуираме с малък брой пострадали – до четири-пет човека. Това се превърна така в сериозен проблем за вземане на решение, когато беше потънал кораб на 140 морски мили навътре в морето. Отново вертолет беше преведен в готовност с екипаж, който излетя и в района на бедствието се очакваше да има 10 до 12 пострадали, бедстващи, като ние щяхме да имаме възможност да вземем на борда максимум до пет човека.“
Военните пилоти извършват спасителни операции и при тежки метеорологични условия – силен вятър, ниска видимост и големи вълни, когато корабите не могат да се доближат до бедстващия плавателен съд.
капитан първи ранг Пламен Павлов – началник сектор „Взаимодействие и координация“, Щаб ВМС:
„ За разлика от сушата, всичко, което падне в морето, след 24 часа вече не е там. Ако имаме тежки хидрометеорологични условия, нещата се усложняват още повече. В по-специализирани случаи, примерно пожар на море, при нефт и неразливи и разни други такива, които за жалост продължаваме да виждаме. Вертолетите са незаменими по отношение на извършване на оглед и търсене за кратко време на обширен район.“
В рамките на обучението бяха представени и възможностите на системите за симулация и виртуални сценарии, които позволяват предварително проиграване на различни кризисни ситуации. Такива виртуални сценарии при управление на риска се разработват във Висшето военноморско училище.