По пътя на бащите са тръгнали жени военнослужещи от 110-и логистичен полк
В навечерието на 8 март – Международния ден на жената, представяме три жени военнослужещи от 110-и логистичен полк. Те са с различни звания, назначени са на различни длъжности и имат различен опит в армията. Но се оказва, че и на трите бащите им са служили в армията, и както се казва – поели са по техния път.
Старши лейтенант Йоана Велчева е родена в Пловдив. Завършила е НВУ „Васил Левски“ през 2021 г. със специалност „Материални средства, придвижване и транспорт“. Как е направила
избора на професията
и специалността? „Стана малко по наследство. Баща ми Иван Велчев е вече майор от запаса, служил е като автомобилист и покрай него реших и аз да кандидатствам в НВУ. За подготовката за изпита по физическа подготовка пак той ми помогна с редица тренировки. По негов съвет избрах и специалността си”, спомня си старши лейтенант Велчева.
Споделя, че не е имала големи трудности при обучението си във Военния университет. Набирала е опит като командир на отделение и заместник-командир на взвод. В пети курс курсанти са били назначавани дори на офицерска длъжности, само че като дубльори.
Доволна е от специалността
През 2016 г., с постъпването в 110-и логистичен полк, е назначена за командир на взвод в рота за комунално-битово осигуряване. Две години е била в майчинство. А от една година е старши помощник-началник в отделение „Тактическо“ в щаба на логистичен батальон. Чувства подкрепата на командира на батальона подполковник Милю Желязков. Началникът на щаба майор Румен Миланов ѝ помага много и ѝ дава насоки в дейността. Но и всички офицери с по-голям опит откликват на зададени въпроси от нея, разясняват ѝ някои особености на службата.
Каква е характерно за сегашната ѝ длъжност? Старши лейтенант Велчева обяснява накратко – занимавам се с планиране и организация на ученията на тактическо ниво. И допълва, че трябват доста знания. Участвала е в едно компютърно-подпомагано командно-щабно учение. А през тази година предстои батальонно учение на полигон „Корен“.
Практически тук научих всичко. В НВУ изучавахме повече теория и малко практика. Като жена в армията нямам проблеми. Но трябват повече усилия от една жена да се докаже. Всеки ден придобивам опит, а с него и увереност. А когато си придобил увереност, чувствам уважението. С опита идва и всичко останало, заявява старши лейтенант Йоана Велчева.
Със съпруга си Димитър Георгиев се е запознала в НВУ „Васил Левски“. Той е завършил една година преди нея специалност „Комуникационни и информационни системи“, сега е капитан и служи в 24-та авиационна база. Живеят в собствено жилище в Пловдив. Имат момиченце – Александра, на 3 години, което ходи на детска градина. Йоана е категорична, че двамата със съпруга ѝ са удовлетворени от професията.
Има ли увлечения извън военната служба? Отговаря, че ходи на фитнес и на разходки, и с Димитър карат велосипеди. А по повод 8 март, старши лейтенант Йоана Велчева казва, че приема празника лично, още повече, че вече е и майка. И очаква картичка и цветя от малката Александра, така както е било и през миналата година.
Сержант Теодора Радева е в редовете на армията малко след като завършва средното си образование в Националната търговска гимназия в Пловдив. Явява се на изпити за кадрови войници през лятото на 2007 г., ден преди да стане
на 19 години
Назначена е на свързочна длъжност и през септември 2007 г. е първият ѝ работен ден в армията. Започва да учи и задочно в Колежа по икономика и администрация и го завършва през 2010 г. Бакалавър е по „Счетоводство и контрол“.
Постъпих в свързочна рота, като радиорелеен механик и в продължение на 18 години бях на тази длъжност. През 2015 г. станах младши сержант, след като изкарах обучение около 6 месеца. И като младши сержант бях назначена за командир на екипаж на радиорелейна станция. А от миналата година съм сержант, представя се сержант Теодора Радева. Но уточнява, че съвсем наскоро е сменила длъжността и сега е командир на отделение за предварително криптиране в ротата за комуникационно-информационна поддръжка с командир капитан Цветелин Ангелов.
През годините е участвала в много учения и със самочувствие заявява, че е нямала пропуски, винаги е осъществявала свръзка. Това е било потвърдено и на едно от последните големи учения, това на Сухопътните войски през миналата година – „Балкан-25“. Авторитетно подчертава, че без свръзка няма управление на войските. Доволна е от специалността си и се чувства точно на мястото. Категорична е, че никога не е имала разочарования от службата в 110-и логистичен полк.
Армията ми даде наистина много, обичам реда и дисциплината. Все пак съм възпитана от баща ми Георги Георгиев, който е бил старшина, посочва Теодора. Във формированието се е запознала и с бъдещия си съпруг Тотьо Радев. Сега той е старшина и главен сержант на полка. Живеят в собствено жилище в Пловдив и имат дъщеря на 14 години – Николета.
А за тържествата за 8 март сержант Радева си спомня още от детската градина. Приемала е празника като
Деня на мама
И сега чества тази дата сред своите близки или тези на съпруга си, и не забравя подаръците към майките.
Редник Маринела Пачева е родена в София. До 14 години живее и учи в град Копривщица. Решава да се премести в Пловдив и завършва Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия. На 24 февруари 2024 г. година постъпих в 110-и логистичен полк, така че съм трето поколение военнослужещ. Баща ми Минчо Пачев е бил старшина, служил е в Копривщица и вече е пенсионер. Дядо ми Недко Матеев е бил подполковник, отбелязва редник Маринела Пачева.
Назначена е на длъжност младши техник по ремонта на комуникационна и информационна техника. Редовно е следяла за конкурсите, обявени на сайта на МО и при първия обявен конкурс си е подала документите във Военното окръжие. Насочила се е към тази специалност, тъй като е завършила курсове за работа с компютър и за програмист, и е решила, че те ще ѝ бъдат от полза при изпълнението на служебните задължения.
Чувствам се на мястото си, израснала съм с хора с тази професия и това ми беше, като
цел и мечта
също да бъда войник от Българската армия. Не съм разочарована, напротив – много съм удовлетворена. Приеха ме добре в ротата с командир капитан Иван Георгиев, и ми оказваха помощ. Зная, че когато имам нужда, мога да разчитам на хората в ротата, мисля че бързо станах част от колектива. Но винаги има какво да се научи и какво да се надгради, казва редник Маринела Пачева.
В Пловдив тя живее в собствено жилище. През свободното си време кара велосипед, ходи на фитнес и обича да чете. Приема 8 март лично, като жена която работи. Отбелязва, че на този ден се отдава признателност към майките. През седмица ходи до Копривщица, за да види майка си Райна Пачева, и няма да пропусне да я поздрави за 8 март.
Според редник Пачева, в армията няма някакво разделение на мъже и жени, защото тежестта и отговорността на униформата са еднакви и за двата пола. Вече втора година тя следва „Национална сигурност“ в Пловдивския университет. И тази специалност би и помогнала за бъдещото ѝ израстване в армията.
