Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Старши сержант Лъчезар Кехайов: Всеки ден предизвикателствата ни учат на нещо ново

[post-views]
[post-views]
Старши сержант Лъчезар Кехайов: Всеки ден предизвикателствата ни учат на нещо ново
Favicon_File

Лъчезар Лозанов

Когато опитът се съедини със знанията на по-младите кадри, мостът между поколенията е хвърлен, твърди заместник-командирът на взвод от логистичната рота

Старши сержант Лъчезар Кехайов: Всеки ден предизвикателствата ни учат на нещо ново
Старши сержант Лъчезар Кехайов

Млади хора идват в логистиката на трети механизиран батальон и това е част от надеждата, че некомплектът, този воденичен камък върху врата на армията, в недалечно бъдеще ще бъде отвързан. Старши сержант Лъчезар Кехайов, заместник командир на взвод за ремонт на специални работи оценява, че момчетата, които идват в логистичната рота са с компютърна грамотност. Сред тях някои са завършили киберсигурност, а има и с други специалности – бизнес, финанси, документообороти. „Справят се добре със задачите си. Мотивите им да дойдат тук са различни. Не всичко е пари. Амбицията да се развива, да учи, да стане офицер, намира реализация и също е привлекателна…“, добавя той. Само през миналата година новопостъпилите са двама – шофьор-акумулаторист и АВ майстор (артилерийско въоръжение), на когото предстоят допълнителни курсове за квалификация.

Около младите специалисти винаги има и по-опитни кадри. Старши сержант Кехайов казва:

 “При ремонт на дадена машина, те са до мен,

виждат какво правя – как да разглобят машина или отделен детайл, после по обратния път да го възстановят.

Той самият навремето е избрал военната професия заради компанията негови приятели ученици.  Били малко по-големи от него и се записали във военните училища. И той пробвал, искал да е с тях. Не успял на изпитите във висшето военно училище във Велико Търново и се записал в сержантското. Преди това от техникума имал придобита специалност монтьор на селскостопанска техника, така теорията и практиката го насочили към поддръжката на специални пътно-строителни машини. Сержантското училище завършил с последния випуск 1999 г. и доусъвършенствал практиката с двигателите.

Тогава нямало знак, че предстоят войни, не мислел за конкретни рискове. Започнал службата си в гарнизон Кресна. Всеки ден пътувал от Сандански с организиран превоз, а като закрили формированието и се преместил в Игралище. Станал командир на взвод за поддръжка на инженерни машини в радиолокационното поделение на ВВС. Ремонтирали мостопоставячи, БАТ (за разчистване на пътища) и други тежки машини. А от 2012 г. е във формированието в Благоевград, поддържат базовите машини, ЗиЛ или друга платформа – проблемите им са разнообразни.

Вече идва новата техника – дигитализирана, с компютри

И това е предизвикателство. Трябва да се напаснат, да я усвоят. Оборудването за автодиагностика е ново, визуализира проблемите на екран. Младите попълнения са подготвени, по-възрастните се обучават. „Всеки ден новостите застават пред теб – казва старши сержант Кехайов. – Искаш, не искаш – трябва да ги усвояваш“. От всеки конкретен случай има какво да се научи. „В ротата сме малко хора, около четири-пет човека. За да използваш оптимално потенциала на всеки, трябва да знаеш характера му, неговите възможности. Минал съм през доста длъжности, бил съм и в механизиран взвод. Няма шаблон как да постъпиш, но опитът през годините ми помага да видя какъв потенциал има всеки“. Заплатата сега е по-добра спрямо предишни години. Идват хора с една нагласа, но ако действителността не им харесва – напускат. Някои се местят в други формирования, където мислят, че им е по-добре. Задачите са ежедневни и когато има занятия, техниката трябва да е в изправност, да са осигурени шофьори… Работилницата във формированието е оборудвана с достатъчно инструменти. Има струг, фреза, гедоре, подемник, канали за ремонт. Дефицит за резервните части има за руската техника. Някои от частите все още ги има по складовете, а тези които липсват, се закупуват от външна фирма. Случва се

някои специфични детайли да ги „побългаряват“,

изработват се от способни майстори в работилницата. Имат добри стругари, фрезисти. Въпросът е машината да тръгне.

Новата техника по думите му, е по-надеждна. Мерцедес Форд е с 3 водещи моста. Могат да се включат в движение всичките, но имат блокажи. Ако забуксува, се включва блокаж на задния или предния мост. Избираш вариант, ако е стръмно. Руската техника за по-пресечени терени е добра, но новите машини се транспортират по-бързо, по-лесно се управляват. Те са в гаранция, по-малко се развалят.

Старши сержант Кехайов е минал през две мисии – през 2014 г. в Афганистан, а през 2025-а се връща от Косово. В Афганистан бил логистик на съветнически екип. Осигурявали съветниците с различен вид имущество. С храната в базата се занимавали американците. Ежедневната работа на българската логистична рота била да се осигури хартия, тонери, дрехи, обувки и други наличности. Обстановката в Афганистан била променлива – както е спокойно, след час нещата се обръщат на 180 градуса. Постоянно трябвало да са нащрек.

Имущество било българско, опаковано в контейнери. При изпълнение на задача със специално оборудване било необходимо веднага да се осигури снабдяване с нощни прибори, боеприпаси, а ако се  наложи и нещо допълнително, да се достави веднага. Общували с различни националности, особено с американци. Логистиката и осигуряването при тях било на далеч по-високо ниво, но при изпълнение на задачите българите се справяли по-добре. „Американците са обучени в тесни специалности, спомня си старши сержант Кехайов, – да е само шофьор и не се занимава с нищо друго.

При нас шофьорът изпълнява още 5 задачи и се справя по-добре…“

Тоя тип опитност се трупа на полигоните и ученията. Последния път трябвало да извършат марш от формированието до учебния полигон на Сливница. „Бях на последната машина, оборудвана за ремонт на автомобили. Някои машини аварираха, си припомня той. – Октомври, вятър, студ, дъжд, машината трябва да се извлече. Ремонтът ставаше на място и тя веднага влизаше в строя. На тоя полигон 4-те годишни времена се сменят за два часа. Развиваш болтове, вдигаш, слагаш. Машината трябва да е изправна и да върви. На някои блокираха спирачките, при други се загряваха, но не се е налагало да връщаме някоя в поделението“.

Зад това стои ритмичен ежедневен труд.

Работата им започва месец преди самото занятие

с обслужването – смяна на маслата. А след като се прибере и последната машина, всички шофьори, започват грижи за поддръжката, за да може техника да е винаги в готовност. Електрониката на гардианите е чувствителна и понякога се влияе от външни условия. Показват грешки, които трябва да се отстранят. Младите кадри се справят, но основно тази техника все още се ремонтира от логистичния полк в Пловдив. Там възможностите за ремонт и диагностика са много по-добри. Това дава възможност на кадрите в поделението без напрежение да усъвършенстват квалификацията си.

При показ в Деня на отворените врати любопитството води в поделението много ученици от 11 и 12 клас. Показвани са мерцедес актрос, гардиани, младите хора разпитват как се управляват, качват се на машините, виждат ги отвътре. Впечатлени са.  Но дали ще изберат професията военнослужещ е въпрос и на семейни дискусии. Комисиите при конкурси в поделението търсят кандидати с шофьорски умения или технически знания. Дуалното образование дава надежда, че в бъдеще проблемът ще бъде решен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

[crp]

 

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Виж още

Избрани