Знамето, ушито от Стилияна Параскевова е първообраз на националния трибагреник
Стотици хора от всички възрасти разгледаха и изразиха почит и уважение към истинска светиня на държавността – първообраза на съвременния национален трибагреник. Знамето,
проектирано от родолюбеца Иван Параскевов
и ушито от неговата 14-годишна дъщеря Стилияна през 1876-1877 година беше представено в Националния военноисторически музей (НВИМ) на празничния 3 март.
От сутринта потокът от посетители постепенно обхвана пространствата на музея. Още на влизане във външните площи на НВИМ малчугани се катереха по самолети, танкове и оръдия. Други играеха на гоненица между ракетите. Но постепенно кротваха и, развявайки малки български флагчета, с родителите си се отправяха към етажа, където в голяма стъклена витрина беше поставена реликвата. Целият състав на НВИМ беше на крак в празничния ден, като осигури отлични условия за разглеждане на знамето и експозициите в музея. Служителите отговаряха на всички въпроси на малчуганите и техните родители и събитието се превърна в истински урок по родолюбие.
Решението знамето да бъде показано на 3 март е по две причини, като първата е, че тази година военният музей отбелязва своята 110-годишнина и сме решили през цялата година да представяме пред нашата публика специални движими културни ценности, които не се показват всеки ден, каза за в. „Българска армия” Славея Сурчева от НВИМ: „Другата причина е, че това знаме е пряко свързано с нашата свобода. То е един от символите на държавността. И от тези символи всъщност може би е единственият, който за всичките тези години от 1879 година, когато е приета Търновската конституция до момента не се променя. Всичко останало – и гербът, и химнът, са се променяли през годините, през различните исторически периоди, през които преминава България. Но
знамето винаги остава в този вид
– бяло, зелено, червено, разположени хоризонтално, точно в тази последователност”.
Нещо повече. Историографията счита, че именно знамето, ушито от Стилияна е първообразът, моделът, който народните представители от Учредителното събрание са взели предвид, за да приемат през 1879 година член 23 от Търновската конституция. В него е записано, че националното знаме е с тези три цвята, подредени точно в този ред – бяло, зелено и червено.
По думите на Сурчева в историческите среди битуват спомени, според които Иван Параскевов е казал, че бяло и България започват с буквата Б и тъй като България винаги трябва да е най-отгоре, затова бялото е най-отгоре. „Всъщност историята на знамето датира още от 1876 година, когато в българските емигрантски общности започва да се говори за предстоящата Руско-турска война. Център на тези обсъждания в Браила е домът именно на Иван Параскевов. Той е ямболия, който емигрира в Браила. Изключително деен човек, голям патриот”, разказва Сурчева. През октомври 1876 година в дома на Параскевов се събират българи, които обсъждат възможностите за набиране на средства за знамена за бъдещите опълченски дружини в предстоящата война. „Иван Параскевов казва, че от Браила той поема отговорността да има знаме, браилско знаме, както е известен още този трикольор. Той поръчва от Виена копринен плат – атлаз, а също истински перли и сърмени конци. Възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна да ушие знамето.
Това се случва в пълна тайна
Той отделя една от стаите на тяхната къща. И в продължение на 6 месеца 14-годишната Стилияна шие това знаме”, казва Сурчева.
През април 1877 г. трикольорът е готов. Междувременно на 6 май в лагера на българското опълчение край Плоещ е осветено Самарското знаме. „На това събитие присъстват Иван Параскевов и неговата дъщеря. Два дни по-късно – на 8 май, те връчват на главнокомандващия руската Дунавска армия Николай Николаевич знамето, което Стилияна шие, с молбата то да бъде предоставено на някоя от опълченските дружини. Това обаче не се случва, защото руското командване не желае знамена с българска символика да се веят над българското опълчение. Те предпочитат единствено Самарското знаме да се развява, защото носи цветовете на руското знаме”, заявява Сурчева.
Тя посочва, че по време на Руско-турската война следите на трикольора се губят. Знамето се появява отново през 1879 г., когато започва работа Учредителното събрание. Съществуват исторически сведения, че по време на работата на събранието Търново е украсен с българския трибагреник, което означава, че хората вече са възприемали тези цветове, подредени точно в този ред, като българско знаме, казва Сурчева. Смята се, че именно знамето, ушито от Стилияна, и проектирано от нейния баща Иван Параскевов служи като модел, образец за националния трикольор.
В следващите десетилетия в свободна България реликвата е част от знаменната зала на царския дворец, редом с другите опълченски знамена. „През 1930 година самата Стилияна разбира, че нейното знаме се намира в двореца и моли да го види. Така в края на живота си
тя има среща с ушитото от нея знаме
Отива в двореца заедно със сина си, който в своите спомени споделя, че тя е била изключително разчувствана и емоционална. И е прегръщала знамето, плачейки”, разказва Сурчева.
През 1946 г. знамето е предадено на НВИМ, където се съхранява и досега при изключително строги условия – постоянна температура и влажност, липса на каквато и да е светлина. „По този начин се съхраняват всички знамена от колекцията на военния музей, защото всяка промяна в тези показатели, особено достъпът на светлина, скъсяват живота на знамената. Това е и причината, поради която изключително рядко ги показваме”, заявява Славея Сурчева.
През целия ден потокът от посетители не секваше. На изпроводяк всеки отнасяше частица от патриотизма и гордостта на предците ни, че са българи.
