Израел и Съединените щати започнаха широкомащабна съвместна военна кампания срещу Иран в утрото на 28 февруари – най-сериозната директна ескалация между страните досега. Първата информация за нея дойде от Тел Авив, откъдето действията бяха представени като превантивен удар в рамките на операция „Лъвски скок“ срещу обекти, свързани с ядрената и ракетната програми на Техеран, както и срещу ключови структури на властта. По-късно американския президент Доналд Тръмп потвърди включването на САЩ (операция „Епична ярост“) с цел неутрализиране на заплахите за американската, регионалната и международната сигурност и създаване на условия за смяна на иранския режим.
До кампанията САЩ съсредоточиха най-голямата си военна групировка в региона от войната в Персийския залив през 2003 г. В Арабско и Средиземно море бяха разположени две авионосни ударни групи с атомните самолетоносачи „Ейбрахам Линкълн“ и „Джералд Форд“, 14 ракетни разрушителя Arleigh Burke Flight II/IIA, многоцелеви подводници клас „Охайо“ и спомагателни кораби. Общият брой крилати ракети „Томахоук“, който носеше флотилията бе между 600–800 единици плюс далекобойните тактически крилати ракети JASSM-ER в боекомплектите на палубните изтребители F/A-18 Super Hornet.
Въздушната компонента, включваща авиацията на самолетоносачите и пребазираната в региона надхвърли 400 бойни самолета (F-35А/С, F-22А, F-15Е, F-16CD/CJ, F/A-18, E/A-18G, А-10), десетки въздушни цистерни (KC-46 и KC-135), разузнавателни (RC-135V), противолодъчни (P-8) и комуникационни (E-11A) самолети, въздушни радари E-3CSentry, както и безпилотни летателни апарати (БЛА) и вертолети.
Операциите започват през деня, когато иранската страна не очаква мащабна атака, след получаване на разузнавателна информация за местонахождението на върховния лидер на Иран – Али Хаменей, както и на други политически и военни ръководители. В резултат израелските ВВС засипват с 30 хиперзвукови аеробалистични ракети GOLDEN HORIZON (обсег до 2000 км, скорост 5 Max) резиденцията на аятолаха и го убиват. По сходен начин в своите домове, офиси и щабове в Техеран до вечерта загиват още десетки представители на висшето ръководство на страната.
Паралелно израелците поразяват радари, пунктове за комуникация и управление, бази и пускови установки за балистични ракети, заводи за дронове, зенитноракетни батареи и други военни обекти дълбоко в иранска територия. За целта използват широк набор от въздушни квазибалистични ракети, като споменатата GOLDEN HORIZON, RAMPAGE (обсег 250 км, скорост 1100–1900 км/ч), ROCKS (250-300 км, 3 Mach) Air LORA (430 км, 5 Mach), BLUE SPARROW (1500–2000 км) и високоточните свръзвукови крилати ракети Ice Breaker (до 300 км, инфрачервена система за насочване). Тяхната висока скорост и възможност за маневри затрудняват прехвата им и намаляват времето за реакция на противника.
В мисиите участват всички типове тактическа изтребители на Израел: F-35I Adir, F-16C/D BARAK и F-16I Sufa, както F-15I Ra’am и F-15A/C/D Baz, въоръжени с GPS-управляеми 907-килограмови бомби JDAM GBU-31(V)3/B. В ударите са ангажирани над 200 бойни самолета — около две трети от целия боен състав на израелските ВВС. През първите 24 часа са използвани повече от 1200 боеприпаса, като са поразени над 500 цели в западен и централен Иран. Това е най-мащабната операция в историята на израелската военна авиация.
Също така за откриване и поразяване на пускови установки на балистични ракети в северозападен Иран бяха използвани тактическите дронове Heron, Eitan и Hermes 900. Те предават изображение в реално време и въздействат на целите с планиращи бомби и противотанкови ракети Spike. В първата вълна на удара американската страна е използвала крилати ракети BGM-109 Tomahawk, включително най-новия тактически вариант RGM-109E Tactical Tomahawk Block IV/V, който е с черно радиопоглъщащо покритие и криле с обратна стреловидност. Те са били изстреляни от разрушители клас Arleigh Burke, действащи в Източното Средиземноморие и в Арабско море, с цел потискане на противовъздушната отбрана на Иран. Ракетите поразяват радари и зенитноракетни системи край Техеран, база за балистични ракети край Бушер и летище Дезфул (югозападен Иран).
След това са били използвани тактически изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35C Lightning II от авиокрилото на самолетоносача „Линкълн“ в Арабско море. С техни далекобойни ракети и с помощта на самолети за радиоелектронна борба (РЕБ) EA-18G Growler са атакувани още обекти от системата за ПВО на ислямската република
Като цяло в началото на кампанията САЩ фокусираха ударите си по най-важните цели — авиобази, военноморски бази и кораби, противокорабни комплекси, мобилни пускови за балистични ракети, позиции на ПВО, радари, ракетни бази, дронове и подземни бункери и складове. В резултат от действията на авиацията бяха потопени 3 ирански фрегати, 1 корвета и 5 други военни кораба
В нощта на 28 февруари срещу 1 март 4 стелт бомбардировача B-2A Spirit извършиха рейд срещу подземен ракетен град край Хаджи Абад в провинция Хормозган. Те излетяха от военновъздушната база Уайтман, Мисури, осъшествиха многочасов полет и бомбардираха обекта с 907-килограмови управляеми противобункерни бомби GBU-31 (V)3/B JDAM (с 250 кг взривно вещество) и се завърнаха в САЩ. По време на полета са дозаредени с гориво от въздушни танкери KC-46, базирани в авиобазата Лажес на Азорските острови. Аналогична мисия изпълняват и 3 стратегически бомбардировача B-1B, като мишените им са ракетни съоръжения и командни пунктове.
За неутрализиране на иранската отбрана САЩ за първи път в бойни условия са използвали балистичните ракети Precision Strike Missile Increment 1, предназначени да заменят MGM-140 ATACMS (с обсег до 300 км). Благодарение на по-малките си размери, в една пускова установка M142 HIMARS се разполагат по две ракети.
PrSM използва инерциална и спътникова навигация и поразява цели на дистанция до 500 км, като по-големият обсег е за сметка на по-лека бойна част (около 91 кг). Разработват се версии с далекобойност до 650 и 1000 км. Системата е предназначена за унищожаване на радари за ранно предупреждение, ЗРК, пускови установки за балистични ракети и елементи на командно-управляваща инфраструктура. Предполага се, че е използвана срещу цели в западен и южен Иран.
Дебютно в бойни условия са влезли и новите бюджетни дронове-камикадзе LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System). Те са щатска разработка на базата на иранските БЛА Shahed-136 и струват по 35 000 долара бройката. Летят на дистанция до 800 километра и имат 18-килограмова бойна част.
Като държавата с най-големия арсенал от балистични и крилати ракети и дронове в Близкия изток, Иран прибегна до него веднага след нападението. В рамките на операцията му „Истинско обещание 4“ под удари попаднаха Израел и американски бази в страните от Персийския залив (Бахрейн, Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ, Ирак, Саудитска арабия, Сирия и Оман. Беше атакувана и британска военна база в Кипър.
Досега Техеран използва предимно по-стари ракети и дронове, запазвайки по-съвременните за евентуална следваща фаза. Коя от страните ще се окаже по-устойчива в тази ескалираща конфронтация, предстои да стане ясно.
