Ето че и най-краткият месец на годината се изтърколи, а с него си отидоха и снегът, и зимата. Как обаче настъпването на пролетта ще се отрази на развитието на бойните действия в Украйна? И не са ли пресилени очакванията за голяма руска пролетно-лятна офанзива, основавани само на синоптични прогнози и по-малко кални пътища? Именно това ще бъде във фокуса на редовния ми месечен обзор на руско-украинската война.
В началото на февруари нищо не предполагаше, че през следващите седмици в ролята на атакуващи ще бъдат не само щурмоваците на Путин, но и доста по-добре подготвените в много отношения защитници на украинската независимост. ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) максимално се възползваха от хаоса, настъпил в армията на агресора в резултат на изключването на преносимите интернет терминали „Старлинк“ от страна на ексцентричния им американски собственик Елън Мъск и на редица участъци смело тръгнаха напред.
Най-любопитното в случая е, че значителна част от информацията за атаките на украинците идва от Телеграм канали на руските военни кореспонденти, т. нар. военкори. Това не бива да ви учудва, защото от Киев очевидно не желаят да натоварват действията си по освобождаването на окупираните земи със свръхголеми очаквания и предпочитат да бъдат по-въздържани в информационната си политика. Така хем психологическият натиск върху ударните подразделения ще бъде по-малък, хем руснаците ще бъдат принудени да гадаят какви са целите на украинското настъпление.
Очевидно е, че засега този подход работи добре. Според думите на главнокомандващия на ВСУ генерал Олександър Сирски, до края на февруари поверените му войски са освободили около 400 кв. км окупирана територия. Други източници посочват по-малки числа – например 300 кв. км и даже 250 кв. км – но това едва ли е толкова важно в момента. По-същественото е друго – украинците са успели най-после да налучкат някаква успешна тактика, която им позволява да атакуват ефективно в условия на почти пълна доминация на дроновете.
Въпросната тактика е доста простичка и очевидно е съобразена с новите реалности на бойното поле. ВСУ по правило атакуват с неголеми групи бронирани машини (не повече от пет), които максимално бързо трябва да превозят намиращите се в тях пехотинци през ничията земя, която понякога е широка до 10 км. Бронираните автомобили доста често попадат под ударите на руските дронове, но заради добрата си броня и проходимост почти винаги успяват да докарат украинската пехота до новите й позиции. След това пехотинците на ВСУ практически веднага влизат в бой с врага, като през цялото време техните действия се следят внимателно „от горе“ от техните командири с помощта на един или повече дронове. Постоянната връзка с непосредствените им началници им дава голямо предимство при нуждата от артилерийска подкрепа, насочване на ударни дронове по целта или спешната евакуация на някой ранен. Именно от това се лишиха руснаците, когато им изключиха старлинковете.
Засега контраофанзивата на ВСУ дава резултат най-вече на две направления, но и двете са изключително важни. Първото е тесният коридор на юг от Запорожие, където украинците до момента успяват да държат руснаците колкото се може по-далеч от 700-хилядния град. В случая голяма роля за разбирането на намеренията на двете страни играе обикновената математика. Изчисленията показват, че за да могат руснаците да поставят под огневи контрол (т. е. да започнат да го обстрелват с артилерия и дронове, и така да тероризират населението му) те трябва да се приближат до него на разстояние по-малко от 20 км. А в момента те са на почти 30 км и постоянните украински атаки дори ги принуждават да се отдръпнат още малко назад.
Битката на подстъпите към Запорожие, колкото и важна да е тя за съдбата на града, не може да се сравнява като размах и интензивност със случващото се на границата между Днепропетровска, Донецка и Запорожска области. Там, на участък с дължина от над 50 км, между Покровск и Гуляй поле, се водят едни от най-ожесточените боеве за изтеклите месеци. ВСУ продължават бавно, но методично да се инфилтрират по споменатия по-горе начин в руските позиции и лека полека да изтласкват агресорите назад. Именно в този район са регистрирани и почти всички украински териториални придобивки.
Няма официална информация какви дългосрочни цели преследват ВСУ чрез настъплението си в този район. Вероятно и те самите не знаят. Затова ще продължават методично да напредват все по на югоизток, докато руснаците не ги спрат окончателно или пък самите те не извършат някоя чутовна глупост. Засега, обаче, такъв сценарий не се очертава.
И така, все пак, какви биха могли да бъдат по-значимите крайни резултати от шумно коментираното украинско контранастъпление? Преди всичко, благодарение на него се спъва ритъмът на руското масирано настъпление в този район. То губи инициативата и буквално започва да се задъхва. Второ, това което ВСУ спечелиха като площ за има-няма три седмици офанзивни действия, на руснаците им бяха необходими няколко месеца, за да го окупират. И това най-вероятно ще се повтори, ако все пак в един момент агресорът реши отново да атакува във въпросния район. Трето, настъпвайки, украинците успяха почти навсякъде
да си върнат контрола върху старата главна отбранителна линия
и така, след като я модернизират, ще могат да посрещнат следващото голямо руско настъпление от по-добри позиции.
Задъхването на руското настъпление се потвърждава и от сухата статистика. Докато през последната седмица на януари агресорите са завладяли 90 кв. км (13 кв. км на ден), то през следващите три седмици числата изглеждат така: 61 кв. км (9 кв. км на ден), 30 кв. км (4 кв. км на ден) и 12 кв. км (2 кв. км на ден). С други думи – руското настъпление по целия фронт е на практика спряло и дори да продължи по инерция напред, то много трудно ще се върне към темпото отпреди няколко месеца.
Какви още събития заслужават нашето внимание? Преди всичко трябва да се отбележи символичният край на боевете за агломерацията Покровск – Мирноград. След тежки сражения продължили почти две години ВСУ най-накрая се изтеглиха от северните покрайнини на двата града. Дори и да има все още някакви украински части, останали там, това не променя като цяло факта за овладяването на двата града от руснаците. Друг е въпросът каква цена в човешки животи платиха войските на Путин за тази „победа“.
В Купянск обкръжените руснаци все още се държат, но това очевидно няма да продължи още дълго.
Новото ключово бойно поле се нарича Константиновка
и това е така защото нашествениците вече проникнаха в югоизточните квартали на града. Моите очаквания са, че до началото на лятото той ще се превърне в поредната арена на изключително тежки боеве, каквато беше до скоро Покровск.
След като им беше спрян мобилния интернет чрез системите „Старлинк“, неволите на руските войски на фронта продължават с неотслабваща сила, защото вече им е забранено да използват и приложения за комуникация като „Макс“ и Телеграм. Аргументите? Телеграм е западна разработка (макар и от руснак, Павел Дуров) и ЦРУ може да следи трафика. „Макс“ пък си е руски, но е толкова калпав, че може да бъде хакнат с лекота. Така руснаците бяха лишени изневиделица от две изключително простички, но доказано надежни приложения за връзка, това на практика води до срив на цялата им комуникация на фронтовата линия и сега трябва да я градят отново. Очевидно е, че за Путин и обкръжението му контролът върху общественото мнение е по-важен от всичко, дори ако това „всичко“ налага да се жертва ефективността на армията.
