Трябва ли България да се срамува, че не е успяла да спаси всички евреи в тогавашните български земи? Но е защитила почти 50 000 живота от смъртта?
Този въпрос в модерната история продължава да виси като Дамоклев меч. В края на 1940 г. България приема Закон за защита на нацията и въвежда антисемитизма като държавна политика. Малко по-късно страната ни влиза в Тристранния пакт. Депутатите гласуват за още 2 закона, които стават оправдание за отнемане на правата и имуществото на „лицата от еврейски произход“ и за предприемане на „всички мерки за уреждане на еврейския въпрос“. Решението за унищожаване на евреите в Германия, окупираните от нея територии, и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство през 1942 година. На 22 февруари 1943 германски пълномощник и българският комисар по еврейските въпроси подписват споразумение за депортиране в „германските източни области на най-първо 20 000 евреи“. Правителствено постановление от 2 март излиза узаконява това и в България. На 4 март започва депортирането на над 4 000 евреи от Беломорието, а на 10 март към концлагера Треблинка потеглят и над 7 000 евреи от Вардарска Македония. 500 от жертвите са бебета на възраст 1 година. Близо 9000 евреи от старите български земи, които са първата партида, трябва да тръгнат към концлагерите. Но, следва реакция от пловдивският митрополит (и бъдещ патриарх) Кирил, софийския митрополит Стефан и група депутати начело с Димитър Пешев. Надига се широка обществена съпротива, заради която плановете за депортиране на евреи от България са спрени и никога повече не се подновяват. Спасени са близо 50 000 български евреи, като на 10 март е. е отменена заповедта за депортацията в Германия.
Едва ли България би трябвало да се срамува. Депортацията на евреите е била наредена от Берлин и България не е имала никаква възможност да ѝ се противопостави, нито да откаже участие в Тристранния пакт, защото на практика вече била окупирана). Окупираните от германската армия Беломорие и Македония не са в държавните граници на българското царство – техен действителен суверен е Германия и макар да са представяни като „освободени“, тези земи са предоставени на България само за „администриране“.
Във времената на постистината вероятно важи повече посланието на проф. Надеж Рагару от парижкия Институт по политически науки пише, която в книгата си „И българските евреи бяха спасени…“ пише: „Този двойнствен поглед ражда посланието, че „Холокостът е в Европа, а в България е Спасението“. И всеки го възприема според собствените си преживявания и собствения си исторически и поколенчески разказ.
