На 11 март Българската армия отбелязва Празника на българските ракетни войски и артилерия. Датата е свързана с една от най-значимите победи в националната военна история- превземането на Одринската крепост през март 1913 г. по време на Балканската война. Одринската операция е сред най-успешните обсадни действия в началото на ХХ век и остава пример за ефективно използване на артилерията в съвременните за времето си бойни условия.
Победата е резултат от прецизно планиране, висока бойна подготовка и координация между всички родове войски, като водещата роля в пробива и овладяването на крепостта се пада на българската артилерия. Към началото на Балканската война българската артилерия вече е изградена като модерна структура със собствена организационна и тактическа школа. В рамките на няколко десетилетия тя развива самостоятелни принципи на бойна подготовка, управление на огъня и взаимодействие с пехотата.
Въвеждат се тактически учения с бойни стрелби в реална обстановка, усъвършенства се мобилизационната система и се залага на техническа модернизация. По време на обсадата на Одрин за първи път в такъв мащаб се прилагат централизирано управление на артилерийския огън, масирано съсредоточаване на оръдия в участъка на пробива и комплексно използване на различни калибри.
Провеждат се корекции на стрелбата чрез авиационно и балонно наблюдение, а артилерийското разузнаване осигурява точна информация за целите и разположението на противниковите позиции. В решаващата фаза на щурма в зоната на пробива са съсредоточени над 100 оръдия, които в продължение на часове водят интензивен и прецизен огън. Тази концентрация и ефективност на артилерийската поддръжка създават условия за бързото преодоляване на отбраната и последвалото превземане на крепостта.
Опитът от Одрин оказва значително влияние върху развитието на артилерийската теория и практика не само в България, но и в редица европейски армии. Операцията се анализира подробно във военни академии и специализирани издания, а българските решения в областта на бойното използване на артилерията намират приложение и в по-късните конфликти на ХХ век.
През Първата световна война българската артилерия запазва водещото си значение в бойните действия. Тя играе ключова роля в разгрома на сръбската армия, в кампанията срещу румънските войски и в отбраната на Солунския фронт, където в продължение на години българските части удържат позициите си срещу значително превъзхождащи сили.
В днешно време българските ракетни войски и артилерия продължават да бъдат основна част от бойния потенциал на Българската армия. С модернизацията на техниката, подготовката на личния състав и участието в съвместни учения в съюзен формат, формированията поддържат високо ниво на оперативна готовност и изпълняват задачи, свързани с националната и съюзната сигурност.
От 1992 година със заповед на министъра на отбраната датата 11 март е обявена за официален Празник на българските ракетни войски и артилерия.
