Епичен героизъм проявяват българските воини в една от най-величавите битки от Първата световна война – тази при Червената стена и Кота 1248 в Баба планина (наричана още Пелистер по името на най-високия й връх – б. р.), която се извисява над Битоля.
На 12 март 1917 г. френските войски започват артилерийски обстрел на българските позиции. Канонадата трае цяло денонощие.
Благодарение на отличното си окопаване и укриване в бетонни бункери, изградени по най-добрите правила на фортификацията, българите не дават жертви. В следващите дни французите, които заедно със съюзниците си имат 7-кратно надмощие по численост, се втурват да щурмуват защитниците на позициите.
Българските бранители удържат вълните от атаки. Особено яростна е битката за Червената стена, където бойците от Бдинската дивизия проявяват чудеса от героизъм, като в продължение на много дни успешно отблъскват противника.
Французите успяват да превземат Червената стена едва в началото на май. Тогава българите се изтеглят на нови позиции в Баба планина. От там все така успешно държат в артилерийски обсег град Битоля, зает от силите на Антантата.
А на 18 май, с яростен артилерийски огън, огнепръскачки и щикова атака българските войски успяват да си върнат позициите на Червената стена. Така провалят плановете на противника за пролетно контранастъпление по целия фронт.
Епичната битка за Червената стена е наречена „Македонската Шипка” и е една от кулминациите на величавия български боен дух и военно майсторство през Първата световна война. Българските защитници на позициите са увековечени в марша „Бдинци, лъвове, титани”, който и днес е химн на град Видин.
