Затварянето на Ормузкия пролив генерира шокови вълни за световната икономика.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран е сблъсък на противници от различни теглови категории. Иранците са военна сила от среден калибър, имат ракети и добри дронове, но противовъздушната им отбрана е слаба, в морската шир също нямат шансове срещу американските кораби и самолетоносачи. Първите десетина дни от войната обаче показаха, че най-силното оръжие на Иран е неговото стратегическо разположение в най-големия нефтодобивен район в света. Петролът е най-важната суровина, кръвта на съвременната икономика, всеки трус в неговите доставки отеква болезнено по цялата икономическа верига. Заплахата от ирански удари се оказа ефективен инструмент, който само след няколко дни война спря почти напълно преминаването на нефтените танкери през Ормузкия пролив.
Иран контролира северния бряг на Ормузкия проток, свързващ Персийския залив с Арабско море и Индийския океан. От южната страна на пролива са Оман и Обединените арабски емирства. Нека думата „пролив“ не ни заблуждава, не си представяйте водни теснини като Босфора и Дарданелите. Ормузкият проток има формата на
подкова с дължина над 150 км,
в най-тясната си част е широк цели 55 км, а ако отчитаме и островите, има участък, където разстоянието между един ирански остров на север и един омански на юг е малко под 40 км. Все пак коридорите, по които минават петролните танкери, са доста по-тесни – всеки от тях е с ширина от по 3 км. По единия морските съдове плават на влизане в Персийския залив, а по другия – на излизане.
Навсякъде може да срещнете информацията, че през Ормузкия пролив минават по 20 млн. барела нефт дневно, което е 20% от световното потребление и 25% от световната международна търговия с петрол. Това не е съвсем точно, в действителност през пролива минават по 15 млн. барела нефт на ден и още 5-6 млн. барела петролни продукти, така общото количество стига 20 млн. барела.
Ормузкият пролив е основна експортна артерия за нефта от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак, Иран, както и за втечнения газ от Катар. Над една трета от петрола, минаващ през пролива, е саудитски (5,5-6 млн. барела дневно).
Саудитска Арабия отдавна е помислила за
диверсификация на маршрутите
на своя петролен износ. Войната между Иран и Ирак от 80-те години на 20 век нарушава сериозно корабоплаването в Персийския залив и саудитите си построяват тръбопровод Изток-Запад, който да пренася нефта от находищата в източната част на страната до пристанището Янбу на брега на Червено море на западния бряг на Арабския полуостров. На теория тръбопроводът Изток-Запад може да поеме по-голяма част от саудитския нефтен износ (официално капацитетът му е 5 млн. барела дневно), но тази артерия се ползва и за пренос на газ. Освен това този нефтопровод захранва големи рафинерии в западната част на Саудитска Арабия. През февруари т.г. през саудитския коридор Изток-Запад са изнасяни по 1,1 млн. барела нефт дневно, а през този месец количеството се удвоява до 2,2 млн. При промяна в логистичните схеми и допълнителни технически настройки през пристанището на Червено море може да се изнасят до 4,5 млн. барела дневно. Трябва да се има предвид обаче, че пътят на танкерите от Янбу до Индия и Източна Азия преминава през друга опасна водна теснина – протока Баб ел Мандеб, където заплаха за корабоплаването са йеменските хути, съюзници на Иран.
Част от нефта на емирството Абу Даби също може да бъде прехвърлен в Арабско море в обход на Ормузкия пролив. През 2012 г. е завършен нефтопровод, който да отвежда петрола от Абу Даби във Фуджейра на брега на Индийския океан в обход. Неговият капацитет е 1,5 млн. барела на ден, но реално натоварването на съоръжението еи по-малко. В средносрочен план ако реалната заплаха за корабоплаването през Ормузкия пролив стане постоянна, арабските държави от Персийския залив биха могли да изградят транспортна инфраструктура, която да извади целият им нефтен износ извън обсега на иранските ракети, дронове и мини. Но към настоящия момент блокирането на трафика през тази важна водна артерия си остава голям проблем.
В добавка – през Ормузкия пролив се изнасят и по около 110 млрд. куб. втечнен природен газ, главно от Катар, но също и от ОАЕ. Това не е чак толкова много, на фона на над 4 трилиона куб. м годишно световно потребление на тази суровина, но втечненият газ е от критична важност за големи потребители като Япония, Южна Корея и Тайван, които поради географското си положение на могат да получават газ по тръбопроводи.
Прекъсването на маршрута на танкерите през Ормузкия пролив за кратко изстреля цената на петрола над 100 долара за барел, в понеделник сутрин тя дори достигна до $119, но към средата на седмицата се върна на нива от $90 за барел. Големите вносителки на нефт не са съвсем неподготвени за кризата. В страни като Китай, Япония и Южна Корея има запаси, равни на тяхното потребление за 6-7 месеца. След големия петролен шок през 1973-1974 г. е създадена Международната енергийна агенция (като автономен орган в рамките на ОИСР), чиято задача е да координира енергийните политики на западните държави, вносителки на петрол. Това е нещо като
енергиен формат на НАТО
Държавите от тази организация имат задължение да поддържат запаси от нефт и горива за поне 90 дни. Все още няма решение за освобождаване на част от тези запаси, но то вероятно ще бъде взето до края на месеца, ако до тогава корабоплаването в Ормузкия проток не е възстановено.
Кризата около военната кампания срещу Иран има и други неприятни икономически последици. През Ормузкия пролив преминава и почти една трета от международната търговия с торове, чието производство е силно енергоемко. Спирането на торовите доставки, в момент, когато в северното полукълбо предстои пролетната сеитба може да доведе до значителен спад на добивите и повишение на цените на храните. И още един щрих – страните от Персийския залив дават 10% от световното производство на алуминий, като 60% от тяхната продукция се изнася именно през Ормузкия пролив.
Макар че е в отбранителна позиция, Иран вече показа, че е способен да проектира военна сила на територията на своите близки съседи – на първо място Арабските емирства, но също така и Катар, Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия. Това са държави със силно развита туристическа индустрия, сигурността е критично важна за непрекъснатия туристически поток. През последните години някогашното малко рибарско селище Дубай се превърна в световен център на търговията с най-различни стоки (посредничество между Източна Азия и Европа) и един от най-бурно развиващите се пазари на недвижими имоти в света. Сега всичко това е поставено на карта – иранските дронове долетяха до някои от емблематичните дубайски сгради. Във Фейсбук върви шегата, че според новата категоризация на хотелите в Дубай шестзвезден е този, който има собствена ПВО, а седемзвезден – този, който може да нанесе ответен ракетен удар. Но ако гледаме на ситуацията сериозно – цените на имотите в Дубай вече поеха надолу. Противовъздушната отбрана на Емирствата, както и на Катар и Кувейт се справя сравнително добре с иранските дронове и ракети, но дори и малка несигурност
може да срине целия бизнес модел,
който в последно време превърна тези държави в едни от най-богатите в света.
Сега всички се питат кога ще свърши войната срещу Иран. И отговорът се чака преди всичко от Доналд Тръмп. В последните дни американският президент дава разнопосочни сигнали, ясно е, че и той не знае кога ще даде заповед за спиране на бойните действия. И това, което ще предопредели неговото решение, едва ли ще е ходът на бойните действия. По-важни за Тръмп ще бъдат икономическите съображения. САЩ са най-големия производител на петрол в света, но е наивно да се мисли, че имат изгода от високи нефтени цени. Петролният пазар е глобален, няма как по света котировките да са високи, а в Америка – ниски. А в САЩ няма по-важен политически въпрос от цената на бензина. Тя вече уверено върви нагоре и именно това ще принуди Тръмп да спре войната.
