Казармата ме създаде като човек, който се чувства свободен и в най-неблагоприятните обстоятелства.
– Г-н Козарев, как премина казармата за вас?
– Влязох през септември 1979 г. Служих в Сливница, в Школа за мотострелковаци. Обучението ни беше 6 месеца. Аз съм един от малцината, които твърдят, че казармата е изключително важен период в положителен смисъл, в живота на един мъж. Когато заявя това, всички наоколо са шокирани. Казват как така? Аз имах тежка служба, 6-те месеца бяха далеч нелеки, защото в Сливница тази зима беше много студена и ветровита. Бях подготвен за ранното ставане – 4 години ставах всеки ден в 5.30 ч. за да стигна навреме в техникум „Сергей Миронович Киров“. И в казармата се ставаше в същия час. Парадоксално, в казармата се научих как да бъда свободен.
Имахме нощни учения, беше жестока зима и в БРДМ-а като се качим – кутия желязо, беше ужасно. После бях разпределен в Симитли – кашишки полк, в отделението за военни разузнавачи. След няколко дена дойде нов капитан – Петър Паничаров, изумителен човек. Станахме близки приятели. Започнахме да работим заедно. Службата в Симитли също не беше лека – имахме учения, летни зимни. На полигон Бетоловото бяхме втората зима. Вече бях стар войник и спяхме в землянка, която си построихме.
– Казвате – и в най-тежките моменти човек може да е свободен. Не е ли имало случаи да злоупотребяват с вас, примерно някакви безсмислени заповеди, за да демонстрират власт?
– Ами случвало се е. Във „Война и мир“ на Толстой има знаменит момент – княз Мишкин се изправя, смее се и казва: никой не може да окове моята безсмъртна душа. Можете ли да оковете душата на един войник? Службата наистина беше тежка. За 6 месеца отпуск не съм ползвал. Бях картечар в нашето отделение. В ранния октомври имахме голямо учение, присъстваше командирът на армията. Танкистът пред нас ни изкара душата. Даде газ, за да мине минния проход, а аз с картечницата трябваше да съм първия след това, който ляга и започва да стреля. Генералът ме видя и каза, награждавам картечаря с 10 дни домашен отпуск за Нова година. Аз не си отидох за Нова година в отпуск, не бях връзкар.
– На няколко стотин километра от нас бушува война. Как виждате състоянието на днешния дух на младежта, има ли шанс за някакво военно обучение?
– Днешните хора са много по-изнежени. Те не са в състояние да понасят трудности и се пречупват на секундата. Не дай Боже нещо да се случи, убеден съм, че съпротивата ще бъде минимална. За да воюваш, ти трябва да си в състояние да поставиш пред себе си нещо по-важно – родината.
– Като издател какво може да се направи да се научи човек да мисли чрез най-важните понятия?
– Издателството „Изток Запад“ е известно с това, че издава книги, които са изключително важни за човек, решил да вземе собствената съдба в ръцете си. „Стратегическа дълбочина“ например е уникална книга, чийто автор е проф. Ахмет Давутоглу. Огромна книга 700 страници, той я пише за своите студенти! Защо? Произлязъл е от Делиормана, където с много труд е успял да направи така, че да го наричат балканския Кисинджър. Трудът е в основата на богатството на всяка нация казва Адам Смит, но трудът е в основата и на това, всеки да развие себе си. Ако не се трудиш, не се развиваш, ти си неудачник. Нашите книги са за хора, които търсят и градят себе си. Модерно е да се казва: той търси себе си… Той трябва да се гради, иначе няма да се намери. Не можеш да намериш нещо, което го няма.
През миналата година основната книга-предизвикателство, е „Трагедия и надежда“ на проф. Каръл Куигли. Подзаглавието е „История на света в наше време“. Карл Куигли е професор по история. Чел е във всички водещи университети в САЩ, но е бил част от един невидим елит, който определя как се случват нещата. За негова чест е напуснал този кръг. И книгите му са изключително полезни за хората, които искат да разберат какво точно се е случило в света последните 100 години.
Издателството е много силно в областта психологията – книги, в които човек търси себе си, търси израстването на личността. Класически книги за психологията, които в днешно време има опасност да бъдат анатемосани. Защото няма да са политически коректни, а в момента т. н. политическа коректност доведе до формирането на едно безгръбначно поколение.
Какво в момента ни предстои. В края на януари у нас пристигна проф. Мартин Ян Странски, за да представи своята книга „Възход и падение на човешкия ум“. Той е бил професор в Йел, в първата половина на книгата си прави блестящ анализ и синтез на всичко, което се знае във връзка с това чудо, наречено човешки мозък. А във втората половина показва какви систематични усилия се полагат днес, този мозък да бъде върнат в маймуноподобното си състояние. Той е учен и с научни факти, доказва, че социалните медии влияят пагубно на човешкия мозък.
– А какво издавате на военна тема?
– Издадохме навремето „Специалните операции от Ахилдо до Ал Кайда“ на проф. Ръдгас Юниверсити. Издадохме за пръв път в България книгата на един знаменит учен-историк – Уилям Макнийл. Заглавието е „Възходът на Запада“ в два тома. Сега предстои да издадем една книга, изключително интересна – „Стремеж към могъщество“, а подзаглавието е „Оръжието, технологиите..“. Стига до днешния ден, но започва от хилядната година до наше време. Темата – по какъв начин войната, оръжията и технологиите свързани с нея, променят нашия свят. Книгата е изключителна. Авторът е от това поколение блестящи историци, които в България не са добре познати, какъвто е и проф. Куигли. Би било полезно да издадем и книгата „Изкуството на разузнаването“ на Алън Дълес, бившия шеф на ЦРУ. Имаме интерес към теми, които не са добре познати в България, така че ще продължим с тази тенденция. Превежда се вече една книга, свързана с Мосад, с израелското разузнаване. Ще продължим систематично да запознаваме българския читател с такъв тип книги.
– Какво липсва или трябва да се създава в българския национален дух?
– Докато правих книгата на Ахмет Давутоглу, си дадох сметка, че на България днес й липсва държавническо мислене. Нямаме изявени политици на подходящото ниво, защото предизвикателствата на днешния ден са изключителни. Ако днес не се развиват технологиите, свързани с изкуствения интелект, държавата няма абсолютно никакъв шанс. Големият проблем, докато издавах Ахмет Давутоглу, осъзнах, че нямаме идея какви са националните интереси на България и на българите. Как да защитаваш нещо, което не знаеш какво е.
Издаваме и такива книги като за Димитър Маринов, основателя на етнологията и на етнографията в България. А също и на изявени хора, които ги боли за това, че взети по отделно българите са изключително интелигентни, но взети като цяло, са пълна катастрофа.
– Изявяваме ли се като крайни индивидуалисти?
– Няма ни в колективните съвместните усилия да градим, но все пак нека да завършим оптимистично. Тия поколения, които навлизат в момента – се делят на две половини. Голямата част са поразени, но пък има малък процент, които са свръх интелигентни. „Изток Запад“ издирва такива млади хора и им даваме шанс да се проявят. Миналата година помогнахме на четвъртокласникът Данчо Свеженов да се яви на международни математически олимпиади. Данчо взе 3 златни и 1 сребърен медал. Този ученик от 4 клас разнася славата на България по света, но семейството му изцяло си плаща пътните разходи. Тази година баща му отново каза „Помогнете. Не издържаме, много тежко ни е.“ Но Данчо взе в Япония за трета поредна година златен медал и е рекордьор. България продължава да има изключително талантливи хора и държавата би било редно да се заеме все пак с това да помага и да дава шанс те да се развиват.
