Генералният секретар на НАТО обеща стабилност на Северна Македония и на Западните Балкани и подкрепи избора си на Радмила Шекеринска като негов заместник.
И тази година мои колеги и приятели по традиция отидоха на приема, който посолството на Република България в Скопие организира по повод националния ни празник Трети март. И аз трябваше да съм с тях, но Господ разполага. Та когато се върнаха и се чухме, приятелите съжалиха, че не сме били заедно. Извън всички останали сантиментални причини за пропуснати срещи и разговори с познати местни хора, те назоваха и една съвсем простичка – объркали се и трудно намерили пътя към хотела, само аз съм знаел как да се оправя. Затруднението дошло от масовата блокада на булевардите и улиците в Скопие заради посещението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, койте бе в Северна Македония тъкмо на Трети март. Един от домакините казал: такова задръстване в Скопие не е имало от посещението на Симеон Сакскобурготски.
Аз пък съм пряк сведетел като кореспондент на БНТ от въпросната визита на Симеон през април 2003 г. Но няма да описвам професионалните трудности при отразяването на посещението на българския премиер, който преди да отлети за Скопие, бе помолил хората от държавния протокол да организират така нещата, че да не се вдига много шум и движението му да не създава проблеми сред местните хора. Та Сакскобурготски кацна със самолет на летището в Скопие, на двадесетина километра от града. По магистралата всичко бе спокойно, но още с влизането в него нещата „загрубяха“. И понеже винаги съм твърдял, че в отношенията между нас и хората отвъд западната ни граница проявите често изглеждат парадоксални и че в това няма нищо лошо, ще кажа следното: кортежът със Симеон Сакскобурготски като български премиер събра толкова овации и породи такова любопитство, че наистина може би постави рекорд по интерес към посещение на чужд държавник там.
А парадоксът се крие в това, че Симеон е син на цар Борис III, когото някои у нас наричат Обединител, но който в местните учебници по история е определян със съвсем другия имена, кое от кое по-неприятни. Един вид злодей, който освен презрение, не заслужава друго. Но ето, неговият син, години по-късно от онова мътно време между 1941 и 1944 г., когато Царство България админстрира Македония, бе посрещнат по съвсем друг начин. После българският премиер премина през цяла Република Македония с кола, посещавайки последователно Охрид, Битоля и през Струмица се прибра в България.
Отплеснах се, а визитата на Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, в Северна Македония, естествено, беше планирана по-отдавна. Но тя съвпадна както с националния ни празник, така и със започналите атаки на САЩ и на Израел срещу Иран. Съвпадението, без да е преднамерено, даде повод гостът да акцентира върху необходимостта от мерки
за повече сигурност в района на Западните Балкани
Северна Македония е страна членка на Алианса, заслугата за което е на предишното социалдемократическо правителство, начело със Зоран Заев. Помните след колко родилни мъки се стигна до него и колко компромиси трябваше да направи Република Македония чрез Преспанския договор с Гърция, както и да извърши болезнаната промяна на името си. Една от основните мантри, която сегашните управляващи начело с ВМРО-ДПМНЕ и лично нейният лидер и премиер Християн Мицкоски развяваха като знаме по време на предизборната кампания през 2004 г., бе заканата, че ако вземат властта, първата работа ще е да денонсират договора от Преспа и дори ще излязат от Алианса. Глупости, разбира се, обвиненията срещу Заев и неговите министри в национално предателство хвърчат с пълна сила и днес, но когато Рюте посети премиера Мицкоски за разговор в кабинета му, онзи (иначе много устат!) е приел всички тези на госта от Брюксел. Най-вече – за оценката, че от консуматор на сигурност Северна Македония вече е износител на стабилност. И още – двамата се съгласили за необходимостта от общи колективни усилия за стабилността на държавата и в района, и за нуждата от повече инвестиции в отбраната и в отбранителната промишленост. Както и за това коя е основната заплаха за сигурността на Западните Балкани, идваща от вектора Белград–Москва–Пекин. За да стане картината още по-актуална и напълно в ход с последните събития, към тази ос се прибавя вече и Техеран и Пхенян.
Мицкоски пред Рюте е бил толкова кооперативен
че опозицията в лицето на лидера на СДСМ д-р Венко Филипче публично го попита какво стана със заканите да изведе страната от Алианса и да денонсира Преспанския договор. Отговор не последва. Но посланието вече бе изпратено – Северна Македония без НАТО не може и това е! Северна Македония има предимството да разполага с военния полигон Криволак по средното течение на Вардар, вторият по големина и оборудване в бивша Югославия, което сили на Алианса ползваха още по времето, когато Република Македония бе член на „Партньорство за мир“. Помните този период, през който премина и България.
Но ако в разговорите си с Мицкоски и после с президента Гордана Силяновска-Давкова гостът от Брюксел спазваше дипломатичния тон,
много по-остър бе в речта си Рюте пред депутатите в парламента
Особено когато определяше основните заплахи за стабилността на Западните Балкани в лицето на вече споменатите столици и държави. Но и когато защитаваше избора си за свой заместник на Радмила Шекеринска, определен от него като „личен и стратегически“. Но така или иначе, Шекеринска е негова дясна ръка, управлява оперативно Алианса по време на неговото отсъствие, и както стана ясно, се ползва с пълното му доверие. В тези думи на Рюте местни наблюдатели видяха промоция на Шекеринска за връщане на местната политическа арена, но вече с друг рейтинг и със заявка за сериозна позиция. Каква? От позицията на заместник-генерален секретар на НАТО само премиер или президент биха били относително адекватни като работа, която Шекеринска като утвърден и високопоставен межуднароден чиновник би могла да върши. Засега Рада си е там, където Рюте я уреди, пътува из страните членки, а през есента на м.г. бе и у нас. В София публично изнесе лекция, в която настояваше за транспортна свързаност между България и Северна Македония като две страни членки на НАТО. Тя, която преди години като вицепремиер в едно от правителствата на Бранко Цървенковски твърдеше, че няма никакъв смисъл да се изграждат връзки със София и по-специално – жп линията от Скопие. Нямало да бъде ефективно и край Вардар щели да бъдат на загуба. Сега, когато вече е в костюма на висш чиновник на НАТО, мисли съвсем друго.
Има и още нещо, когато става дума за Радмила Шекеринска. Защитата, която Рюте ѝ направи в парламента, има и друг адрес. И това е президентът на Сърбия Александър Вучич, който преди дни публично обвини македонката в най-черните грехове, които НАТО може да има към страната му. Е, Рюте защити Шекеринска, но по такъв начин и институцията, която тя представлява на това високо равнище. А и нейната експертиза, която, както гостът подчерта, далече нахвърля тесните партийни и регионални рамки.
От своето детство знам, че
македонците са практични хора
Всички роднини на майка ми, които идваха от Струмица в Петрич, първо питаха колко е цената на сиренето и кашкавала у нас, а после – и за здравето на роднините си. Като гледам реакцията в публичното пространство след визитата на Рюте в Скопие, си давам сметка, че и след много години това не се е променило. Главният въпрос, който обществото зададе чрез социалните мрежи и местните медии бе: добре де, тоя Рюте дойде и си замина, а какъв е нашият кяр от това. Какво ни дава членството в НАТО, получено след толкова компромиси, като представата за тази полза е съвсем на битово равнище. А когато им кажеш, че членството в Алианса е само стъпка, без която не може, към присъединяване към Европейския съюз, им се струва отвлечено и нереално.
Както се вижда, и да си прагматичен, не винаги носи полза.
