Д-р Ивайло Иванов, експерт по международна сигурност
САЩ и Израел имат пълен контрол над иранското въздушно пространство.
Войната в Близкия изток между Иран и съюза САЩ-Израел започна след като американците концентрираха наистина сериозна военна сила в региона: както военно-въздушна мощ със значителен брой изтребители, включително от пето поколение F-35, така и значителни военноморски способности. От друга страна, Иран разчиташе на запаса си от балистични ракети, който беше останал след 12-дневната война през 2025 г. И доколкото са достоверни появилите се оценки в медиите, Техеран разполагаше с около 2000-2500 балистични ракети, като част от тях бяха възстановени, доколкото след края на израелската операция бяха останали около 1500 до 2000. Другият голям актив на Иран са дроновете, станали толкова известни заради войната на Русия срещу Украйна, в която Техеран първоначално предоставяше такива дронове на Москва. Оценките за това с какъв запас от дронове разполагаше Иран са показваха, че те са няколкостотин хиляди, а способността Иран да ги произвежда е около 10 000 на месец.
Другият актив на Иран, макар и да не е много ясно доколко съществува вече, са
военноморските способности
Но не големите кораби, които САЩ вече унищожиха (информацията е за около 50 унищожени плавателни съда на Иран). През последните две десетилетия Техеран промени стратегията си и не разчита толкова на големи военни кораби, доколкото при пряк сблъсък със САЩ военноморският му флот няма никакъв шанс. И като технологични възможности, но и самата география на района (Персийския залив и Ормузкия проток) са малко място, в което големи ирански кораби биха били лесни мишени за американския флот. Затова Иран заложи при сериозен военноморски сблъсък със САЩ на тактиката да атакува с малки бързоходни лодки с инсталирани на тях противокорабни ракети. Като атаките с тях трябва да се извършват „в рояк“. Т.е. атакуват 15-20 лодки едновременно даден американски плавателен съд с идеята, че защитните му мерки няма да могат да унищожат всички лодки и някоя ще се добере достатъчно близко, за да нанесе поражения и да го потопи. А информацията за унищожените ирански кораби не говори дали са неутрализирани тези способности на Иран и с какъв запас е останал Техеран.
Ако разглеждаме военните способности на Иран, всъщност
отбраната на страната се води от две различни формирования
Едното е редовната армия от около 400-450 хиляди човека. И от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, отделно от армията, който е от около 190 хиляди души. Той е натоварен не само да защитава държавата, но и самия режим. Затова е и директно подчинен на аятолаха и не следва традиционната командна верига през министъра на отбраната, началника на Генералния щаб и т.н. Трудно е да кажем как в днешната ситуация тези две части на иранските Въоръжени сили(ВС) взаимодействат, но няма съмнение, че водещата роля е на Корпуса на гвардейците, под чието ръководство е разработването и на балистичната програма и използването на балистичните ракети. Което не изключва такива ракети да са предадени и на редовните ВС. Но винаги корпусът е разполагал с по-елитните, по-подготвените и по-добре въоръжени бойци. И от гледна точка на мисията, с която са създадени, те са и непоколебимите и идеологически твърдите защитници на режима. Затова и в критични ситуации властта в Техеран се опира основно на тези по-добре въоръжени, но и по-добре идеологически подготвени войници и офицери, които трудно могат да бъдат разколебани да използват и брутална сила срещу външни, но и вътрешни противници на режима.
А третият елемент, върху който се крепи режимът, са т.нар.паравоенни милиции, басиджи, които са доброволни формирования. Но участващите в тях разполагат с оръжие и активно действащите от тях са около 40 хиляди души. Обаче, според оценки, като членове на тези формирования могат да бъдат мобилизирани до 600 хиляди човека. Но те изпълняват повече задачи, свързани с поддържане на вътрешната стабилност на режима. Те бяха водещи при потушаването на протестите през януари чрез брутална сила и гарантират сигурността на режима във вътрешен план.
Всъщност стратегията на Иран се крепи на един основен стълб и той е конфликтът да бъде максимално разширен географски и да бъдат нанесени максимални поражения върху държавите в региона, една част от които заявиха неутралитет, но въпреки това видяхме Иран да ги атакува. И тази стратегия цели на първо място чрез разрушенията и жертвите, които тези държави дават, да окажат натиск върху САЩ и донякъде – върху Израел те да прекратят операцията срещу Иран. Другата цел на Иран е по-зловеща и тя е да предизвика цели държави да отговорят на иранските нападения, защото режимът в Техеран търси ескалиране на напрежението и донякъде да стъпи върху съществуващото от 1300 г. разделение. Това разделение е първо, на цивилизационна основа, между Иран като наследник на персийската цивилизация, която се смята за по-стара и превъзхождаща като достижения арабските държави в региона. Разделението е и между шиити и сунити в рамките на мюсюлманската цивилизация. Иран е единствената държава в региона, в която шиитите са мнозинство и са управляващият елит в страната. Властите в Техеран се стремят да представят войната като сблъсък между персийския шиитски Иран и арабския и сунитски Близък изток. Очаква се това да даде легитимност на режима. Така че тази стратегия не е случайна.
Няма съмнение, че военната операция на САЩ и Израел ще унищожи военните способности на режима да се защитава през следващите години. И той ще бъде изключително слаб и уязвим. От тази гледна точка, Техеран се стреми, разширявайки географията на конфликта и всявайки максимален хаос в региона, да създаде условия, при които
да сработи неговата стратегията на сдържане
И в бъдеще, запазвайки се, макар слаб във военно отношение, всеки който би тръгнал отново да повтаря такава атака срещу него, да си дава сметка, че тя ще има висока цена на регионално и на глобално ниво. И така да бъдат предотвратени бъдещи подобни атаки срещу Иран.
Чрез своите удари САЩ и Израел успяха да постигнат пълен контрол върху въздушното и водното пространство на Иран. Но проблемът е, че при пълна доминация във военната сфера за САЩ, това не приближава смяна на режима в Техеран и не води до някаква радикална вътрешно-политическа промяна в страната.
