Исторически преглед на развитието на изтребителната авиация на летище Граф Игнатиево
През 2026 г. се навършват 75 години от създаването на 3-та авиационна база – едно от най-значимите формирования на българските Военновъздушни сили. През десетилетията летище Граф Игнатиево се утвърждава като основен център на изтребителната авиация на България, място, където се въвеждат нови типове бойни самолети, подготвят се поколения военни летци и се изграждат традиции в защитата на националното въздушно пространство.
Историята на днешната 3-та авиационна база започва на 17 март 1951 г., когато на летище Граф Игнатиево е сформиран 19-и изтребителен авиационен полк – първообразът на съвременното авиационно формирование.
Началото на летище Граф Игнатиево
Основите на летището са поставени още през 1937 г., когато с Височайши указ № 1294 са отчуждени земи в северозападната част от землището на село Граф Игнатиево. След този акт започва изграждането на необходимата инфраструктура – хангарни помещения, административни сгради, водоснабдителни и други съоръжения, осигуряващи нормалното функциониране на едно военно летище според стандартите на своето време.
На 6 юни 1940 г. третото ято на Първи армейски орляк – Божурище е пребазирано на летище Граф Игнатиево. В изпълнение на Заповед № 64 от 15 юни 1940 г. на командира на Въздушните войски на Негово Величество на 27 юни същата година е сформиран Втори армейски смесен орляк с обща численост 351 души. След 1 юли орлякът се развръща във Втори армейски въздушен полк. Първият му командир е подполковник Петър Сапунов, а първоначалният състав на летците наброява 46 души.
През ноември 1944 г. полкът е пребазиран на летище Божурище, откъдето участва в бойните действия на Българската армия през периода 1944–1945 г. През 1945 г. полкът се превъоръжава със щурмовите самолети Ил-2М3 и е преобразуван във Втора щурмова дивизия, базирана на летище Граф Игнатиево.
Началото на реактивната авиация
На 17 март 1951 г. на летище Граф Игнатиево е сформиран 19-и изтребителен авиационен полк. При създаването си той е въоръжен със самолети Як-23. С това се поставя началото на реактивната изтребителна авиация в България, а летище Граф Игнатиево постепенно се утвърждава като основна база за нейното развитие.
Името на летището е свързано с редица събития, случили се за първи път в историята на българската военна авиация:
- първото сваляне на самолет-нарушител на въздушните граници на страната през 1952 г., изпълнено от екипаж на Як-23 от 19-и изтребителен авиационен полк, с което е поставено началото на бойната дейност на реактивната авиация в мирно време;
- На 7 юли 1951 г. на летище Граф Игнатиево е извършен един от първите полети на реактивен изтребител Як-23 в българската военна авиация;
- първите нощни полети и полети в сложни метеорологични условия;
- поставянето на първото бойно дежурство по охрана на въздушното пространство;
- първите успешни прехвати на разузнавателни балони;
- първото преминаване на скоростта на звука;
- първите стрелби по радиоуправляема въздушна мишена.
Епохата на МиГ-21
През следващите десетилетия авиополкът последователно се превъоръжава с различни типове реактивни изтребители – МиГ-15, МиГ-15бис, МиГ-17, МиГ-17ПФ, МиГ-19С, МиГ-19ПМ, МиГ-21Ф-13 и МиГ-21М. В края на 1983 г. на въоръжение постъпва и последната модификация – МиГ-21бис.
След въвеждането на свръхзвуковите изтребители МиГ-19 в края на 50-те години, на въоръжение постъпва и МиГ-21, който впоследствие се превръща в най-масовия и най-дълго експлоатиран свръхзвуков изтребител в българските Военновъздушни сили. Модификацията МиГ-21БиС се отличава с по-мощен двигател и усъвършенствана авионика спрямо по-ранните варианти.
След изваждането им от въоръжение част от самолетите МиГ-21 са запазени като музейни експонати и паметници, свидетелство за една от най-дългите и значими епохи в историята на българската изтребителна авиация.
Нов етап – МиГ-29
През 2000 г. от 5-а изтребителна авиационна база Равнец на летище Граф Игнатиево е пребазирана ескадрила самолети МиГ‑29. Този многоцелеви изтребител от четвърто поколение се превръща в основен самолет на българските Военновъздушни сили за изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство.
Още преди приемането на България в НАТО през 2004 г., екипажи на изтребители МиГ-21 и МиГ-29 от състава на авиобаза Граф Игнатиево носят непрекъснато бойното дежурство по Air Policing, свързано с контрола и защитата на въздушното пространство на страната.
Модернизация и бъдеще
В началото на XXI век започва мащабна модернизация на инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево, свързана с подготовката за приемането на нов многоцелеви изтребител. През 2022 г. започва реконструкция на летищната инфраструктура, включително изграждане на нова полоса за излитане и кацане. По време на ремонтните дейности самолетите МиГ-29 и учебно-бойните Л-39 са временно пребазирани на летище Крумово.
На 15 юли 2024 г. авиационната техника се завръща на летище Граф Игнатиево и летателната дейност е възобновена.
През 2025 г. 3-та авиационна база прие всички осем многоцелеви изтребители F‑16 Block 70 по първия договор между България и Съединените американски щати.
Днес 3-та авиационна база продължава да бъде основен стълб на българската изтребителна авиация и важен елемент от системата за колективна отбрана. Стъпила върху богатото си историческо наследство и традициите на поколения български военни летци, тя уверено гледа към бъдещето и остава символ на професионализъм, приемственост и служба в защита на българското небе.
Историята на авиобаза Граф Игнатиево е неразделна част от историята на българската военна авиация – история, създавана от поколения летци, инженери и специалисти, посветили живота си на защитата на българското небе.
