Първата българска парашутна дружина е сформирана с указ на цар Борис III на 18 март 1943 г. Първият командир на дружината е капитан Любомир Ноев.
Своето бойно кръщение парашутната дружина получава на 18 октомври 1944 г. при овладяването на укрепената от хитлеристите Стражинска позиция на територията на днешна Северна Македония. Българските парашутисти атакуват смятания за непревземаем връх Стражин и с цената на свидни жертви го овладяват. Само в този ден загиват 35 парашутисти, а 65 са ранени.
За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на командира на Първа българска армия генерал Владимир Стойчев телата на загиналите са пренесени в София и са погребани в Алеята на парашутистите в Централните софийски гробища.
Парашутната дружина участва и в двете фази на войната.
За цялото си участие във Втората световна война дружината дава 59 загинали, 151 ранени, а 23 воини остават инвалиди за цял живот.
Със заповед на министъра на отбраната от 1994 г. датата 18 октомври е обявена за Ден на парашутиста от Българската рамия.
Днес военнослужещите от Съвместното командване на специалните операции /СКСО/ са достойни наследници на героите от войната.
