За редник Петя Димитрова военната професия е отговорност и себераздаване
Юли 2024 г. Горски пожари опустошават ямболското село Воден, а сред притеклите се на помощ са и военнослужещите от 31-ви механизиран батальон в Хасково. Тогава местните виждат нещо, което ги втрещява почти толкова, колкото и мощните тласъци на огъня – лявата предна врата на бронирания „Хамър“ се отваря и от него излиза оборудвана в пълна бойна униформа жена, която тръгва да гаси огъня с подръчни средства. „Видях учудването на някои хора от селото, а може би им се е струвало като привидение на фона на абсурдните сцени на изгорели къщи“, казва редник Петя Димитрова. Самата тя не се възприема като българската Анджелина Джоли в „Мистър и Мисис Смит“. Но е факт, че си пада по Брад Пит, но в ролята му на Ахил в епичната сага „Троя“, която ѝ е любим филм.
Тя е просто редник от Българската армия. Така и се представя – „редник Петя Димитрова, автоматчик в отделение за управление“. Съвместява тази роля с шофьор на брониран „Хамър“. „Сега, по време на тренировката на полигона „Корен“ ролята ми е да охранявам ротния командир – в момента съм негов шофьор“, казва редник Димитрова. Нейният взвод от 31-ви механизиран батальон за втори път е на 6-месечно бойно дежурство в състава на многонационалната бойна група на полигон „Ново село“. В състава на 31-ви механизиран батальон тя е шофьор санитар, но когато отива на мисия в бойната група през първата половина на 2024 г. я преквалифицират в механик-водач на „Хамър“. „Още първият път, когато ме заведоха на кормуване – просто усетих, че това е моята длъжност. Това е за мен“, казва тя.
Не ѝ е трудно да управлява тежката бронирана машина. „Това е автомат, просто подаваш газ, или отнемаш, зависи от терена. Трябва да внимаваш за габаритите на хамъра, защото е много широк, сравнен с нормален автомобил. И да внимаваш, когато около теб има други машини. Има колеги, понякога изскачат животни, трябва да може да реагираш бързо“, обяснява дамата, която вече има 9-годишна кариера в армията. С габаритите няма проблеми, защото баща ѝ е шофьор на огромен тир и все е взела нещо от него.
След гимназията завършва „Начална и предучилищна педагогика“ в Тракийския университет в Стара Загора. С мъжа си Йордан, с когото са заедно още от 11-и клас, кандидатстват в армията през 2013 г. Него го приемат, а тя е първа резерва. Докато дочака следващия прием през 2016 г. работи в офис на два мобилни оператора, след това в склад за дърва.
„Когато влязох в армията, разбрах, че това е моето място. Имам сестра, тя е по-малка, но аз съм по-мъжкарана от двете. Аз винаги съм била с момчетата в игрите, сега в работата знам, че това е моето нещо. Наистина не мога да си представя да правя нещо друго“, споделя редник Димитрова.
В армията ѝ харесва дисциплината. Харесва приятелствата, колектива, който тук си създават. Основата на всичко, което обединява хората под пагон е общата кауза, службата в името на Родината. „За нас патриотизмът не е куха фраза – напротив всеки ден, всяка задача, която изпълняваме е подчинена на тази обща кауза за ред, дисциплина и създаване на сигурност в полза на обществото“, казва тя.
„Тук знам, че имам на кого да разчитам във всяка една ситуация – колегите ще ми помогнат, както и аз на тях. Просто в армията става една много здрава връзка между хората. Вижда се с просто око – особено когато имаме кампании, свързани с колеги. Всеки го приема присърце и сме сплотени. Помагаме си и за мен не само в армията трябва да е така. Целият народ трябва да бъдем по същия начин обединени и да се подкрепяме. Когато дойдем тук на полигона, когато имаме възложена задача, когато имаме занятие, всички се стягаме. Всеки си върши работата и всеки е готов да помогне на другия, за да може нещата да се случат, както са ни заповядани и както трябва да станат. Всеки дава 100 процента от себе си на всяко едно занятие“, разказва жената под пагон.
Редник Димитрова с убеденост казва, че е готова да се раздаде изцяло, а в замяна получава уважението на колегите си. „За мен признание е, когато началникът ми може да разчита на мен, това означава, че съм изпълнила това, което съм си поставила като цел“, казва тя. Признанието от командирите идва през 2025 г., когато е избрана за „Редник на годината“ в батальона.
Всички в взвода и ротата са приятели и в живота. Заедно са във фитнес залата, по рождени дни в заведения, заедно са по почивки. Всичко се променя, когато дойдат на полигона. „Тук сме колеги, викаме си, караме се, дискутираме. И изпълняваме заповеди на командирите. Но знаеш, че отношението не е лично към теб като персонаж, а е функция на изпълнението на общата задача. И всеки го възприема не като личен акт, а като забележка, която ще допринесе за постигането на общата цел“, казва тя.
С Йордан, който служи заедно с нея в батальона, имат момченце Никола на 5 години. Тя отива на работа, за да пие кафе с колегите, а той го кара на детска градина. Заедно е със съпруга си на мисии – една в Ново село, втората в Косово. Никола го гледала баба му.
„За Никола най-вече държа наистина да бъде добър с дечицата, с които общува да не бъде арогантен, да знае елементарните порядки. Когато отидем в магазина, ако бутне някой човек, да се обърне и да каже – „Извинете“. И да има уважение към всеки, не само към възрастните“, казва редник Димитрова.
И всичко това в името на голямата ѝ мечта – да живее в едно по-задружно общество, с общи ценности, общи идеали и общи цели. В което малкият Никола би имал по-добро бъдеще.
