Идват млади кадри с разнообразни компетентности, добро образование и добра мотивация, твърди командирът на механизиран взвод в Трето бригадно командване
Хората в отделението сме трима човека, добри професионалисти, имаме и награди. Длъжността ми през годините беше гранатометчик, но притежавам подготовка и по различни видове оръжия, включително картечница. Натрупал съм богат опит, какъвто би трябвало да има всеки военнослужещ.
С това започва разговорът ни с младши сержант Атанас Шопов, командир на отделение в Трето бригадно командване. Според него подобни компетенции са нужни, защото уменията при реални бойни действия на всеки военнослужещ трябва да са комплексни – да изпълнява различни функции при различните непредвидени ситуации. Некомплектът налага този начин на действие с хората. „Работим всеки ден, усъвършенстваме знания, умения – добавя той. – Познаваме се отлично, знаем силните и слаби страни в характерите и подготовката си.“ Неговото отделение е в механизираната рота – механизираният му взвод поддържа техниката и въоръжението. Машините, с които разполагат, са командо селект и гардиан. Водят ежедневни занятия, хората в отделението му са опитни бойци – работили са и с руски, но и с новите машини, които се експлоатират вече не съвсем кратко време. Натрупали са опит за работа и с тях. И в ротата съчетанието от по-опитни професионалисти и млади хора създава условия натрупаният опит да се предава успешно. Новодошлите са отговорни, дисциплинирани, с изявено желание да се учат. Според младши сержант Шопов младото поколение идва и с компютърни познания, с добро образование и разнообразни компетентности, нерядко създадени от увлечение по хоби занимания. Некомплект като цяло в армията има, но е убеден, че с времето този проблем ще бъде преодолян. Очакват попълнения за автоматчици и най-вече за картечар.
Самият той е
избрал тази професия като дете.
„Всеки е имал мечта да бъде пожарникар или войник – си спомня младши сержантът. – С течение на времето осъзнах, че военната професия е особена кауза, нейният принос за обществото и за страната ни е видим. Всяка професия допринася, но сякаш косвено, а тази е в пряка служба на родината. Изискват се по-специални качества. Дисциплината ми е помогнала много и в живота – да си постоянен, упорит. Без тази професия, не бих ги развил до такава степен…“. Така се е оформил характерът му – да минава през трудностите като нож в масло чрез воля и самовъзпитание.
Като младеж не винаги успявал. Средно образование завършил в Националната хуманитарна гимназия – добра основа за старт в живота. Започнал и висше – мениджмънд, но следвал само една година. Студентските изкушения го увлекли, поизпуснал някои изпити. После започнал военната си служба през 2009 г., семеен живот и новите предизвикателства го отвлекли в друга посока.
Сега всеки ден поддържат сложна техника и работата му изисква да познава отлично техническите особености на всяка машина без да изпуска строгите мерки за безопасност. За руската техника имат достатъчно умения и знания. С новата са запознати, но ремонтите се извършват от специалисти извън формированието – там разполагат със специална техника и подготвен екип. На отделението, чийто командир е младши сержант Шопов, липсват технически възможности за по-сложни ремонти, но имат опит в обслужването, така че машината постоянно да е в готовност за използване. Проверяват техническата й изправност и ако нещо даде дефект, установяват връзка със сервизите. Там състоянието се диагностицира съвсем точно. Освен самия него, в отделението са мерач-оператор и шофьор. Шофьорът проверява изправността на машината, а операторът – действието на мерните прибори, ако има нередности ги докладват по команден ред, за да се взимат мерки.
Част от професионалните си умения младши сержант Шопов е натрупал през тези 17 години преминали в учения на полигоните Корен и Сливница. Занятията са през всички сезони – и в летни жеги, и в зимните кал и мраз. „Само в последното учение времето беше с нас, имахме късмет поне дъжд да няма…“ си припомня той с усмивка.
Участвал е в три мисии – в Афганистан през 2015 и 2018-2019, и една в Косово. Твърди, че в тях успяваш да оцениш
доколко професионалните ти умения и подготовка, са сравними с нивото на съюзниците ни.
Първата му мисия била в група за охрана на българските офицери, тези, които обучавали афганистански офицери. При втората изпълнявали задачи по вътрешна охрана на базата – били на контролно-пропускателен пункт и охрана в кулите. С цивилното население нямали допир, но с афганистанските военнослужещи работели всекидневно. „Имат уважение към нас българите. Общувахме при необходимата дисциплина и взаимно уважение. Ако се сравним с останалите съюзнически нации, нивото ни е достатъчно конкурентно. Не бих казал, че им отстъпваме по нещо. Имаме какво да научим от тях – опит, умения, и знания, но и те има какво да научат от нас…“. Оценява като особено полезна практиката на съвместните учения – комуникацията, професионалния обмен с колегите, обогатяват професионалния опит и създават самочувствие. При съюзниците нерядко то е по-високо, особено при американците. Икономиката им дава предимство, финансовото обезпечаване и логистиката са на високо равнище. Но индивидуалните качества на българите нерядко компенсират факторите, които ни липсват.
Като командир е убеден, че правото да се вземат самостоятелни решения при ясно поставена задача отгоре, е важно условие за ефективни действия на екипа. Конкретните
права и задължения трябва да са ясно формулирани
за всяка длъжност. Тогава решенията са последователни и ясни. Отговорността като командир си е лично твоя. Това крие и подводни камъни, хубаво е едно действие да бъде координирано по йерархията. Но бавната комуникация не дава оптимални резултати. „Често се допитвам до екипа си, защото отделението е едно цяло. Мога да имам едно виждане, но като го обсъдим нерядко се намира и по-добър вариант…“ споделя той.
Професионалната всеотдайност и добрата мотивация стават особено видими в ситуацията при гасенето на пожарите. Като командир следи с особено внимание да се спазват мерките за безопасност на личния състав. „Мое задължение е да върна всички живи и здрави вкъщи. Били сме на ръба в борбата с огъня на Славянка. На гръцката граница също си спомням пожар, възникнал на голяма надморска височина. Помощ дойде и със самолети от Европа …“. Битката била опасна, когато пожарът е върхов – с пръскачки, лопати и тупалки не винаги могат да спрат огъня. Но самолетите са ефективни. Опасността дебне, но добрата военна подготовка им помага да действат превантивно, без екстремни ситуации. “Не съм имал инцидент, действали сме навреме – решаваща се оказва комуникацията помежду ни. Свързваме се с джиесемите, а където няма сигнал – и с радиостанции. Следим в кой район, как се променя обстановката и се реагира адекватно и навреме.“ Опасните моменти връхлитат, когато уж огънят е погасен с големи усилия на определен периметър, а под повърхността тлее. При силен вятър изведнъж лумва за секунди и големите им усилия отиват нахалос. „Когато пожарът е голям, гасим в най-критичните точки. И се надяваме да е безветрие. Тръгваме сутрин рано, за да се използва максимално светлата част на денонощието. Стигаме безопасно с техниката донякъде, после пеша до линията на съприкосновение с огъня. Действията си координираме постоянно с командния състав на пожарникарите. Гасили сме и в Пирин, и в Рила. Опитът с мисийното командване е полезен…“, си припомня младши сержант Шопов. Към подобна решителност го стимулира и хобито в свободното му време – футбол с кварталния отбор, фитнес и шахмат.
