Убитият секретар на Съвета за национална сигурност бе стабилизираща фигура
Убийството на секретаря на Съвета за национална сигурност на Иран Али Лариджани при американско-израелска атака в Техеран през тази седмица е събитие от голяма важност за хода на продължаващата вече три седмици война в Близкия Изток. Това е нов удар по способностите за координация на Ислямската република и отслабва вече фрагментираната система, като увеличава риска от погрешни преценки под натиск, пише специалистът по политика и история на Близкия изток Шахрам Холди в статия в базираното в Лондон издание за ирански новини и анализи “Иран Интернешънъл”.
Ударът няма как да не напомни на убийството на командира на елитното подразделение „Кудс“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) Касем Солеймани през 2020 г. и е още едно прецизно отстраняване на фигура, свързваща дипломацията, разузнаването и военната мощ на Иран. Смъртта на Солеймани беше нещо повече от ликвидиране на командир. Тя отслаби възможностите на режима да калибрира риска. Радикален в целите си, но предпазлив в действията си, той тласкаше напред иранските посредници от т. нар.“ос на съпротивата“ в региона, без да предизвиква екзистенциален ответен удар, отбелязва авторът. По думите му, отсъствието на Солеймани е оставило празнина, която никой наследник не е успял да запълни. Последиците са нарушена координация, погрешни преценки, по-малко предсказуеми реакции.
Ролята на Лариджани трябва да се разглежда на този фон, посочва Холди. Кариерата му започва по време на Ирано-иракската война през 80-те години, когато се издига в КГИР до бригаден генерал. В следващите години преминава от бойното поле към бюрокрацията, подпомагайки консолидирането на репресивната и идеологическата инфраструктура на режима. Ветеранът политик се превръща в една от най-влиятелните фигури в Иран и бе близък съветник на върховния лидер Али Хаменей.
След убийството на Хаменей при ударите на 28 февруари, опитът и връзките Лариджани го позиционираха като стабилизираща фигура. Отстраняването му може да доведе до напрежение в командването и натиск за ответни действия. По-дълбоката последица може да е фрагментацията във властта в Техеран, изтъква анализаторът.
Ислямската република вече функционира по-малко като единна държава и повече като разпокъсана система под постоянен натиск от Израел и САЩ. Властта все повече преминава към провинциални духовнически мрежи, командири на КГИР и структури на паравоенните сили “Басидж”. Ресурсите се мобилизират локално, репресиите се налагат локално, оцеляването се управлява локално, продължава Холди. Според него Лариджани е принадлежал към намаляващия кръг от хора, които все още са способни да свързват тези фрагменти с централното командване и загубата носи риск от засилване на липсата на съгласуваност, с която системата вече се бори.
Ракетната инфраструктура остава разпръсната в укрепени и подземни обекти. Бързи военноморски съдове и безпилотни плавателни средства продължават да застрашават корабоплаването в Ормузкия проток. Посредниците действат чрез канали, създадени да издържат загуби в ръководството. “Това, което изглежда като устойчивост, може всъщност да отразява разпиляване без координация – система, която оцелява, но вече не действа като едно цяло,” обяснява авторът.
Убийството на Лариджани поставя на изпитание не само устойчивостта на държавата, но и способността ѝ да функционира като съгласувана сила под продължителен натиск. Войната може да не доведе до незабавен колапс, но без фигури като Солеймани и Лариджани, приспособяването към ситуацията може да ускори, вместо да предотврати разпада, заключава Холди. Убийството на Лариджани повдига въпроса дали Израел ликвидира толкова много ирански лидери, защото това изглежда като най-сигурния начин да постигне военните си цели, или просто защото може да го направи, пита в своя публикация в. „Ню Йорк таймс“. Този подход носи риск от непредвидими обратни последици, предупреждава изданието.
