Изложба озаглавена „ПОЧТИ ПЕЙЗАЖ: Времето в действие“ беше открита в галерията за съвременно изкуство „[a] куб съвременен“ на ул. Любен Каравелов 9. Експозицията е от платна със смесена техника на Елица Баръмова-Барамó – акрил и пастел върху хартия, тя е елемент от концепция, съставена от поредица изложби под общо название „Седиментен процес“. Ако на някого названието му се стори загадъчно, ще поясня метафоричното послание.
Седиментният процес е геоложка промяна върху повърхността на Земята, обхваща разрушаване, пренасяне и натрупване на материали. Първоначалното разрушаване и раздробяване се движи през реки, вятър, ледници, морски течения или свличане и се утаява, а други химико-физични процеси го циментират и превръщат в скала.
Освен метафора за жизнения цикъл, който се затваря кръгово във философски план, слоистата структура на скалата става „библиотека“, събрала историята на нашата планета. Втвърдените скали обгръщат фосили, през които можем да надникнем в редуването на климатичните промени и еволюцията на живота от сътворението на Земята до днешния и бъдещия ден.
В живописните платна можете да видите движение, цвят и игра на оттенъците светлина, те се превръщат в красиви илюзии, породени от въртенето на Земята и нашата собствена позиция в пространството. Изгревът и залезът са възприятия на ситуацията, носят усещания на наблюдателя в движение. Метафоричното „хукване подир слънцето“ е опит да останем със светлината и удължим настоящето, усилие да преосмислим представата си за „начало – край“, застанали извън времето. Слънцето, мярката за време, ни отстранява от полярното мислене и двоичността на нещата.
В живописните композиции пейзажът е фрагмент – проблясък между движение и светлина. Обвит в мъгла и дифузна светлина, разтваря границите между форма и пространство. Престава да изисква дистанция и се превръща в присъствие, което те поглъща. Пейзажът не е пред нас. Ние сме в него. Наглед абстрактни, вгледайте се в уж случайно пръснати едва забележими фигурални детайли, те загатват и организират конкретно послание на абстрактното многоезичие.
Според проф. д.ф.н. Красимир Делчев (СУ) картините на Елица Барамó са „забавено до максимум движение през обектива на миниатюрна кинокамера-автомат върху четката. Кадри в безвъздушното и безтегловно пространство някъде и никъде, там където не сме били, във Вселената на вътрешното Аз… Нейните търсения са друга версия на космизма на Васил Иванов. При него Човекът е представен донякъде в тварно-смирена позиция, като чезнеща сянка в универсума, докато при авторката е търсено въздигане на човешкия дух…“
Елица Барамó е завършила НХА – София, магистър (2001), специалност Илюстрация и графичен дизайн. Член е на СБХ, секция Живопис. Има многобройни самостоятелни и общи изложби в галерии и музеи в България и Германия, галерии на гилдията, БКИ в Европа; участия в арт панаири, проекти и симпозиуми като национален представител. Награди за живопис, стенопис и дизайн в България, Германия, Франция, САЩ; проекти подкрепени от НФК и СО.
