Украинците пробиват „коридори“ в руската ПВО
Масираното използване на дронове във войната в Украйна отдавна не е гореща новина. Приели сме го за даденост и вероятно затова пропускаме да забележим че акциите на безпилотните летателни апарати (съкратено БПЛА) не са просто някаква банална даденост, появила се от нищото, а част от една тиха, почти невидима еволюция във военното дело, която в крайна сметка ще доведе напълно нова философска доктрина и концепция за това как ще протичат сраженията на бъдещето.
Когато преди почти три години коментирах първите дронови удари на Украйна срещу Москва, и по-конкретно събарянето от единичен безпилотник на знамето, веещо се над един от дворците в Кремъл, самоуверено предрекох че големите проблеми за Руската федерация тепърва предстоят. Основание за подобна прогноза ми даваше най-вече огромната площ на най-голямата държава в света, която практически никога няма да разполага с толкова средства за ПВО, които да защитават небето й без външна помощ. От тогава насетне не се е случило нищо, което да ме опровергае. Напротив,атаките по важни промишлени обекти дълбоко в руския тил отдавна са превърнали в ежедневие (пардон, в еженощие) за почти всички граждани на РФ.
При това само преди няколко дни, през изминалия уикенд, украинските специални служби изстреляха около 500 дрона по международно призната руска територия, от които около 100 бяха насочени към района на Москва. На езика на експертите това се нарича „дийп страйк“, т.е. дълбок удар, иначе казано – такъв, при който дронът е прелетял стотици, а дори и повече километри преди да се забие в целта. Има обаче и „мидъл страйк“ (буквално „среден удар“), което е терминът за атака с дронове срещу обекти, намиращи се в непосредствена близост до фронтовата линия. Именно за тях ще стане дума в този материал, защото ефектът им може да има много по-сериозни последствия за хода на войната, отколкото би ни се сторило на пръв поглед.
През миналата година основен приоритет на новосъздадените безпилотни войски на Украйна бе унищожаването на руски бойци, на колкото се може по-голям брой от тях. Считаше се, че ако в рамките на няколко последователни месеца украинците успеят да извадят от строя повече войници, отколкото Путин успее да мобилизира за същия период, то това несъмнено ще доведе до големи сътресения в армията му, а от там – вероятно, до така желаното примирие. Куратор на идеята е Роберт Бровди с прякор „Мадяр“, шеф на безпилотните войски на Украйна. Той даже посочи и желания праг, който трябва да бъде достиган всеки месец – 50 000 поразени военнослужещи на противника, което е с около една трета повече отколкото украинската армия (според собствените й изчисления) успяваше да постигне с всички средства за поражение (включително мини, стрелково оръжие и артилерия) всеки трийсет дни. За да стимулира операторите на дронове, Мадяр въведе специална точкова система, според която най-високо се котира поразената вражеската жива сила, докато улучването на танк или друго тежко оръжие се оценява доста по-ниско.
Въпреки положените значителни усилия, през следващите месеци нивото на руските ежедневни загуби си остана на кота 1000. Това едва ли може да бъде наречено „провал“, може би просто желаният праг е нереалистичен за моментната ситуация на фронта, но големия проблем бе, че на много участъци, макар и бавно и с цената на ужасни загуби, руснаците продължаваха да напредват.
Агресорите също така се сдобиха и с известно предимство в т.нар. „малко небе“, т.е. в битката на дроновете непосредствено над бойното поле. То се изразяваше в това, че вместо да съсредоточат усилията си най-вече срещу украинската пехота, опитните руски оператори на дронове започнаха с успех да действат в тиловата й зона. Безпилотниците установиха траен контрол върху пътищата на снабдяване на украинците, правейки редовното попълване на частите на фронтовата линия почти невъзможно. Техните „колеги“, украинските оператори на дронове, също се превърнаха в проритена цел за опитните руски „дроноводи“. В тази връзка, избирането на Фьодоров за министър на отбраната на Укрйна дойде точно навреме.
Неведнъж съм споменавал че назначаването в края на миналата година на новия министър на отбраната Фьодоров, който е доказано име в информационно-технологичния бранш, бе продиктувано в немалка степен от желанието на президента Зеленски и екипа му в украинската армия да се интегрират повече дигитални иновации. Фьодоров обаче се опитва да наложи и някои свои виждания относно оперативното ръководство и цялостната стратегия. Твърди се, че именно нему принадлежи идеята усилията на дроновите части да бъдат пренасочени в тиловата зона на руснаците и да бъде подложено на пълно изтребление всичко в руска униформа и опознавателни знаци в дълбочина до 50 км. И няма нищо случайно във факта че през последните два месеца бяха поразени всевъзможни движещи се и неподвижни цели, като списъкът с ударените обекти освен автомобили и бойна техника, включва и складове, ремотни работилници, укрития на оператори на дронове и дори два влака. И въпреки някои сериозни твърдения че успехите на украинската контраофанзива напоследък се дължат най-вече на изключването на преносимите терминали за сателитен интернет „Старлинк“, което лиши агресорите от стабилни комуникации, може би ще се окаже че парализирането на тяхната логистика се е оказало много по-важно.
Не остана незабелязана и една друга операция, успешно провеждана от украинските безпилотни части напоследък – системното изваждане от строя на руските системи за противовъздушна отбрана (ПВО).
През февруари бяха поразени 46 ПВО системи,
от които се счита че са били унищожени единайсет. Картината за март не е по-различна – през първата половина на месеца са поразени 25 руски ПВО системи, за 10 от които се смята че са напълно унищожени. В почти всики случаи са използвани дронове украинско производство със 100 кг заряд, което и обяснява разрушителният ефект при всяко директно попадение.
Въпросните ПВО комплекси обаче не включват само пускови системи за ракети, има и мобилни командни центрове, но най-ценни като че ли се оказват радарите. Унищожаването им на практика означава и „ослепяване“ на руската ПВО, защото те са скъпи и много трудни за производство, за да бъдат заменени веднага от нови такива. Така украинците успяват да пробият два своеобразни „коридора“ в руската противовъздушна отбрана, през които да нахлуват едновременно десетки и даже стотици дронове, насочени към цели дълбоко на територията на РФ, както и прословутите ракети „Фламинго“. Това и обяснява защо напоследък толкова често горят рафинерии и са разрушени важни заводи произвеждащи компоненти за далекобойни оръжия.
Разгарящият се конфликт в Персийския залив за пореден път ни напомни и за това колко е важно всяка страна да поддържа на високо ниво собствената си противовъздушна отбрана. Редица държави от анти-иранската коалиция се сблъскаха с неочакван и трудно решим проблем – как да спрат иранските ударни дронове, които тероризират нормалния живот в градовете.
Всички веднага се сетиха за Украйна,
която разполага с голям практически опит и необходимите технически средства в тази сфера. Тепърва ще разберем доколко едно такова партньорство ще сработи и ще доведе до облекчаване на положението в Близкия Изток.
При защитата на небето над Киев и другите градове, украинската система очевидно дава своите резултати. Въведена е в масова употреба и поредната украинска разработка – дронове-прехващачи, които са в състояние да поразят дори и най-бързо летящият вражески БПЛА. Само през февруари дроновете-прехващачи са неутрализирали 1500 руски безпилотници от типа „Шахед“. Друга прогноза пък гласи, че през лятото вече около 45% от руските безпилотници в украинското небе ще бъдат сваляни от прихващачите. Дано дотогава в Пентагона и в Белия Дом да са си извлекли необходимите поуки и да приемат по-сериозно украинското предложение за сътрудничество.
