Разменени удари по енергийната инфраструктура вдигнаха цената на нефта
Третата седмица от войната на САЩ и Израел срещу Иран отдалечи още повече нейния край. Конфликтът ескалира след като бе убит секретарят на Съвета за национална сигурност на Иран Али Лариджани, когото мнозина смятаха за реалния лидер на страната след смъртта на аятолах Али Хаменей. През седмицата Израел атакува най голямото иранско газово находище – Южен Парс, а в отговор иранците нанесоха удар по индустриалната зона Рас Лафан в Катар, където се намира най-големия завод за производството на втечнен газ в света. Като резултат международните цени на природния газ и на нефта скочиха рязко, петролът вече трайно се търгува за над 100 долара за барел.
Администрацията на президента вече Тръмп разглежда възможността да изпрати хиляди американски военнослужещи за подсилване на операциите в Близкия изток. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на американски официален представител и на още трима души, запознати с военните планове. Според източниците обсъжданите варианти включват осигуряване на безопасно преминаване на петролни танкери през Ормузкия проток, което би се извършвало основно чрез въздушни и военноморски сили. Възможно е обаче и разполагане на американски войници по иранското крайбрежие, ако ситуацията го наложи. Друга опция е изпращане на сили на остров Харк – ключов център, през който минават около 90% от иранските петролни доставки. Един от американските служители, цитирани от Ройтерс, определя подобна операция като „много рискована“, тъй като Иран може да порази острова с ракети и дронове.
В Белия дом обсъждат и възможността за операция по обезопасяване на запасите от високообогатен уран на Иран – задача, която според експерти би била изключително сложна и опасна, дори за специалните части на САЩ. Източниците подчертават, че не се очаква незабавно разполагане на американски войски на иранска територия, но отказват да коментират конкретни оперативни планове. Високопоставен служител от Белия дом заявява пред Ройтерс, че „няма решение за изпращане на сухопътни войски на този етап“, но подчертава, че президентът Тръмп „държи всички опции на масата“.
От началото на войната на 28 февруари САЩ са извършили над 7800 удара и са унищожили или повредили повече от 120 ирански плавателни съда, съобщава Централното командване на САЩ. Досега са загинали 13 американски военнослужещи, а около 200 са ранени, като повечето наранявания са леки.
Пентагонът настоява президентът Тръмп да поиска от Конгреса на САЩ да отпусне $200 милиарда за финансиране на войната срещу Иран. По-голяма част от средствата ще отиде за спешно нарастване на производството на въоръжение, чийто запаси бързо се изтощават от интензивните удари в Близкия Изток. Изчисленията показват, че само първата седмица от войната срещу Иран е струвала на САЩ $11 млрд. Събирането на необходимото мнозинство от 60 гласа в Сената, което да одобри новите военни разходи, е проблематично.
Междувременно директорът на Националния център за борба с тероризма на САЩ обяви оставката си, заявявайки, че „не може с чиста съвест“ да подкрепи войната на администрацията на Тръмп срещу Иран. Джо Кент написа в социалните мрежи, че Иран „не е представлявал непосредствена заплаха за нашата страна и е ясно, че започнахме тази война под натиск от Израел и неговото мощно американско лоби“. Кент е бивш политически кандидат с връзки с крайнодесни екстремисти.
