Най-същественото предимство на роботизираната хирургия е в обучението на младите хирурзи, на бъдещите поколения,казва проф. д-р Ивелин Такоров, д.м., началник на Първа коремна хирургия във ВМА*
– Проф. Такоров, наскоро осъществихте две чернодробни трансплантации една след друга. Как обаче знаковото събитие за ВМА през 2025 г. – въвеждането на роботизираните операции – промени работата на екипа ви?
– Настоящата година започна динамично и вече имаме реализирани две успешни трансплантации на черен дроб. Но през 2025-а достигнахме едно от най-ниските нива на активност. Това обаче не е резултат от липса на готовност от наша страна. Напротив – имаме капацитет без затруднения да извършваме поне по една трансплантация седмично, а при необходимост и повече. Основният проблем остава недостигът на донори.
Необходимо е да се преосмисли националната стратегия за активно откриване на донори. Парадоксално е, че във времето на електронната революция страната ни изостава в ключови области като създаването на раков регистър, национална здравна карта и дигитализацията на здравната система – фактори, които биха могли значително да повишат трансплантационната активност.
В развитите държави нивата достигат 20-40 донори на милион население годишно, както е лидер в Испания. Дори при реализиране на 10 донори на милион население, България би могла да покрие нуждите си както за чернодробни, така и за бъбречни трансплантации.
Що се отнася до организацията – ВМА е напълно подготвена. Разполагаме с три независими екипа, които могат да извършат трансплантация във всеки един момент, а всички звена в болницата са синхронизирани с този процес. Последният случай с донор от „Пирогов“ го доказва – в рамките на три часа след обявяването му бяхме напълно готови за трансплантацията, без напрежение. Днес този тип операции не натоварват болницата организационно и макар да изискват координация между множество звена, в чисто хирургичен план те вече са рутинна дейност.
По отношение на системата Da Vinci – роботизираната хирургия представлява следващ етап в развитието на медицината. За нас това е съществена крачка напред. Очакваме с въвеждането на втори робот във ВМА през тази година значително да увеличим броя на роботизираните операции.
– Какво трябва да знаят пациентите за възможностите на робота?
– Най-важното е, че не бива да се възприема като панацея. Роботизираната система позволява малка част от операциите, които опитен лапароскопски хирург може да извърши миниинвазивно, да бъдат направени с по-висока прецизност и комфорт за хирурга, но не променя из основи възможностите на вече утвърдената практика.
Във ВМА това не се усеща като рязък качествен скок в коремната хирургия, тъй като всички хирургични клиники разполагат с екипи с дългогодишен лапароскопски опит. Още преди въвеждането на робота бяхме лидери по брой миниинвазивни операции и тази тенденция се запазва. Амбицията ни е единствената интервенция, която все още не се извършва рутинно миниинвазивно, а именно дуоденопанкреатичната резекция, с робота постепенно да се превърне в стандартна практика.
Към момента, с изключение на най-сложните мултивисцерални резекции и сегментните резекции на магистрални съдове, в нашите клиники повечето операции се извършват миниинвазивно. В този контекст роботът ни държи на „гребена на вълната“ позволява ни да поддържаме нивото си и да бъдем в крак с най-съвременните тенденции. Като водеща хирургична институция в държавата не можем да си позволим изоставане, затова внедряването на системата и обучението с нея бяха реализирани в кратки срокове, благодарение и на натрупания ни дългогодишен лапароскопски опит.
Най-същественото предимство на роботизираната хирургия обаче, невидимо днес, е в обучението на младите хирурзи, на бъдещите поколения. С нея обучителната крива при преминаването от отворена към миниинвазивна хирургия е значително по-къса – позволява младите специалисти да навлизат значително по-бързо в миниинвазивната хирургия, без да преминават през дългия, често 10-годишен път на обучение, характерен за лапароскопията. Ако допреди години от десет млади хирурзи едва един достигаше ниво на водещ лапароскопски специалист, утре четирима–петима могат да се развият като водещи роботизирани хирурзи. Причината е, че стъпалото, което трябва да се надгради над отворената хирургия, е по-ниско. В този смисъл роботът е инвестиция в бъдещето – както за развитието на повече специалисти, така и за по-широкия достъп на пациентите до миниинвазивно лечение.
– А кое във вашата клиника не е показано да се оперира с робот?
– Въпросът няма еднозначен отговор, тъй като показанията зависят от конкретния случай. Най-общо казано, авансиралите онкологични заболявания, които изискват обширни резекции в повече от два квадранта в коремната кухина или наличието на множество предходни интервенции, не са най-добра индикация за роботизирана хирургия.
От друга страна, обхватът на роботизираните операции непрекъснато се разширява и на практика няма стандартна интервенция, която да не може да бъде извършена миниинвазивно – било то роботски или лапароскопски. Ние сме специализирани във високообемната онкохирургия, но въпреки това, дори в световен мащаб минималният достъп има граници. Да, съществуват единични високоспециализирани центрове, в които при строго подбрани пациенти се извършват съдови резекции или дори трансплантации по миниинвазивен път, но това все още не е масова практика.
Затова класическата отворена хирургия запазва своето ключово място. Обучението на младите хирурзи неизменно започва от нея, преди да преминат към миниинвазивните техники. В крайна сметка, независимо от достъпа, всяка операция следва един и същ хирургичен план. Най-важно е хирургът в своето развитие първо да узнае стратегията и индикациите, и чак тогава да се обръща към минималния достъп.
Миниинвазивната хирургия безспорно носи предимства – по-бързо възстановяване и по-нисък риск от усложнения. Но за пациента водещо остава качеството на самата операция.
В този смисъл хирургията е преди всичко философия и школа, а минималната инвазия е естествен резултат от тяхното развитие. Горди сме, че във ВМА не само прилагаме тези принципи, но и ги надграждаме с нови техники. Модернизацията на коремната хирургия в болницата стартира от проф. Никола Владов и проф. Венцислав Мутафчийски и днес ние сме носители на тази вълна.
– Какви са предизвикателствата пред трансплантационните екипи?
– Натрупването на достатъчен обем трансплантации води до естествено качествено израстване на екипите. В нашия случай обаче, дори при по-малък брой трансплантации годишно, ежедневната ни работа ни среща с изключително тежки случаи, често по-сложни от самите трансплантации. Това ни поддържа в готовност и ни позволява да постигаме резултати, съпоставими със световните.
Основните предизвикателства са по-скоро организационни и технологични. Винаги има нови методи и технологии, които трябва да бъдат внедрени. Затова активно следим развитието на хирургията – всеки водещ хирург във ВМА участва в поне два-три международни конгреса годишно. Поддържаме постоянен контакт с утвърдени специалисти от цял свят, включително чрез научните форуми, които организираме у нас с подкрепата на ВМА. Тази година предстои 20-тия Национален конгрес по хирургия, а догодина в Пловдив – поредната 21-ва Международна конференция на Асоциацията на хирурзи, гастроентеролози и онколози, която ръководя, с участието на десетки водещи имена от световната хирургия. Тези контакти са ключови за развитието на нашата школа.
– Кои са най-често извършваните от Вас операции?
– За съжаление онкологичните… Във ВМА мултидисциплинарният подход при злокачествените заболявания е утвърден стандарт, радикалната хирургия често е само етап от лечението. Разполагаме с опит, съвременна апаратура и извършваме операции от най-висок клас. Следващата ни задача е да затвърдим това ниво и да подготвим ново поколение хирурзи, които да го надградят. Най-важното е това, което остава след нас. Повече от 23 години работя във ВМА и знам, че правилното развитие не допуска прескачане на професионални стъпала. Не съществува бърз курс към признанието – необходимо е постоянство, отдаденост и стремеж към усъвършенстване.
– Очаквате ли завършващите военни лекари да променят облика на ВМА?
– Възможно е, и зависи само от тях. Младите военни лекари имат предимството да работят в различни структури на МО, но мястото във ВМА не е даденост – то се извоюва с професионализъм и ангажираност към медицинската професия.
* Проф. д-р Ивелин Такоров е сред пионерите у нас на лапароскопската чернодробно-панкреатична хирургия
