Генерал Владимир Стойчев – от дворцовите балове до триумфа в соца – изкуството да бъдеш благородник при всяка власт
Генерал-полковник Владимир Стойчев е ярка и противоречива личност – герой от войните, световноизвестен спортист и дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет. Роден е в Сараево 1892 г., където баща му е бил дипломатически представител. Седем години учи в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят, а през1913 г. завършва Военното на Негово Величество училище и е произведен в чин подпоручик. Бойният път на генерал Владимир Стойчев обхваща три войни – Балканските и Първата световна и Втората световна, в които се доказва като смел офицер и стратег.
Като млад подпоручик в Първи конен полк през Балкански войни (1912 – 1913)
участва в ключови сражения
срещу османската армия. В битките при Селиоглу и Гечкенли проявява храброст при превземането на тези стратегически точки. Забележителна изява има при битката при Люлебургаз-Бунархисар – най-голямото сражение в Балканската война. Ранен е в крака, но отказва да напусне бойното поле. За участието си в щурма на Чаталджанската позиция е награден с Орден за храброст.
През Втора световна война (1944 – 1945) под негово ръководство е командването на Първа българска армия. Страцинско-Кумановска операция (октомври – ноември 1944 г.) има за цел да пресече пътя за отстъпление на германските войски от Гърция. След тежки боеве са превзети силно укрепените позиции при Стражин и Страцин. Стойчев лично координира настъплението, което завършва с освобождаването на Куманово и Скопие. Най-кръвопролитната операция за българската армия в Унгария е Дравската епопея (март 1945 г.), в която българската армия отбива мощна германска контраофанзива (операция „Горски дявол“), целяща пробив към река Дунав. Две седмици Стойчев ръководи отбраната по северния бряг на река Драва. Българите не само удържат позициите, но и преминават в настъпление. По-късно армията форсира река Мур и пробива германските линии в Унгария. Под командването на Стойчев българските части достигат най-далечната си точка в историята – австрийските Алпи край Клагенфурт, където на 13 май 1945 г. се срещат с Осма британска армия. Заради тези успехи, той е поканен лично от съветското командване и е единственият чуждестранен генерал, участвал в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 г.
Стойчев остава в историята като човекът, който е „превел“ България от царска монархия към „народна република“, без да загуби честта си на офицер. Възпитан в монархическа България, той е част от елита на армията. Като изключителен ездач и офицер е бил в близкия кръг на Цар Борис III. Монархът е ценял високо спортните му успехи, които носят престиж на България в чужбина. Стойчев се присъединява към Военния съюз и участва в подготовката на преврата на 19 май 1934 г., но на 19 май е далеч от събитията, тъй като е военен аташе в Париж. Заради политическата си активност срещу личния режим на царя, през 1935 г. Стойчев е уволнен от армията и дори интерниран, но когато България влиза във войната е реабилитиран заради военния си капацитет.
След Деветосептемврийския преврат Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Новата власт в София решава да използва
неговия международен престиж и безупречни маниери
за важна дипломатическа мисия. Назначен е за политически представител (фактически посланик) на България във Вашингтон. Задачата му е била да убеди западните съюзници, че България е скъсала с нацисткия съюз и заслужава справедливо третиране при подписването на мирния договор. Във Вашингтон генералът прави силно впечатление. Владее перфектно френски и немски, говори добър английски и притежава светско излъчване, което е рядкост за новите кадри на ОФ. Приет е от президента Хари Труман. По време на мисията си се опитва да смекчи изолацията на България в началото на Студената война, но в крайна сметка е отзован през 1947 г., когато отношенията между Изтока и Запада се влошават.
Спортната му кариера е зашеметяваща. Владимир Стойчев е в световния елит в конния спорт през 20-те и 30-те години на миналия век. Неговата дисциплина е „обездка“ и „всестранна езда“ – най-трудните и елегантни форми на взаимодействие между кон и ездач. Той е от първите български олимпийци. През 1924 г. дебютира на Олимпийските игри в Париж с коня си Волк и заема престижното 11-о място в обездката. В Амстердам през 1928 г. с коня Кермес се класира на 15-о място в същата дисциплина. През 1924 г. Стойчев печели голямото международно състезание в Люцерн (Швейцария), което по онова време се счита за неофициално световно първенство. Печели многобройни международни състезания и е смятан за „маестрото на конния спорт“. Побеждава най-добрите ездачи на Европа, включително представители на Франция и Германия, които са доминирали спорта векове наред. Стойчев е бил толкова уважаван в международните спортни среди, че по-късно става единственият българин, избиран за член на Изпълнителния комитет на МОК (Международния олимпийски комитет). Кооптиран е през февруари 1952 г. и остава активен такъв в продължение на цели 35 години. От 1956 до 1960 г. той е член на Изпълнителното бюро на МОК, което му осигурява директно влияние върху вземането на решения на най-високо ниво. Подава оставка през май 1987 г. (на 95-годишна възраст) и веднага е избран за почетен член на МОК. Умира на 98-годишна възраст и до 2014 г. държи рекорда за най-дълго живял член на МОК в историята.
Владимир Стойчев е
„универсален атлет“ и човек на действието.
Освен конния спорт, неговата голяма страст и професия, той е владеел до съвършенство и дисциплини, екзотични за времето си. Бил е майстор на шпагата и сабята. Още в Първото военно училище той се отличава като един от най-добрите фехтовачи, което е било задължително за офицерската чест по онова време. Той е един от пионерите на джудото в България. Ценял източните бойни изкуства заради тяхната дисциплина и ефикасност. Запален скиор и отличен плувец, дори над 80 години той е поддържал форма, като е плувал редовно, което е изумявало неговите съвременници. „Хоби“ извън спорта е била европейската култура. Владеел е перфектно френски, немски и английски език. Обичал е светските събития, операта и театъра, проявявал аристократични маниери, неприсъщи за типичния военен от социалистическия период. В младите си години е проявявал интерес и към автомобили, което допълва образа му на модерен и динамичен човек.
Днес името на генерала носят редица обекти и институции – в столицата сред тях са Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“, бюст-паметник пред Спортната палата, булевард в района на Студентски град. През 2024 г. БНТ представи документалния филм „Генерал Владимир Стойчев – реконструкция“, посветен на неговата сложна и мащабна личност.
