Как започва историята на Втора българска армия ?
История, писана с битки, победи и изпитания – така започва разказът за Втора българска армия. По традиция, всяка година на 26 март в Пловдив тържествено се отбелязва празникът на 2-ра армия. Датата не е избрана случайно – именно тогава през 1913 г. второармейци участват в превземането на Одринската крепост. След тази победа английският „Таймс“ пише:
„В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже Великите сили не ще могат да удържат.“
Но началото е по-рано.
На 27 декември 1906 г. с Указ № 148 на княз Фердинанд територията на Княжество България е разделена на три Военно-инспекционни области (ВИО), всяка с по три дивизионни окръга. Във военно време те се превръщат в основата на трите полеви армии.
Втората от тях – 2-ра Тракийска военно-инспекционна област – е със щаб в Стара Загора и включва:
- 2-ра пехотна Тракийска дивизия
- 3-та пехотна Балканска дивизия
- 8-ма пехотна Тунджанска дивизия
Със заповед № 31 от 31 декември 1906 г. за неин началник е назначен генерал-майор Никола Иванов. На 5 май 1908 г. щабът е преместен в Пловдив.
Мобилизация и подготовка за война
След мобилизацията на 17 септември 1912 г. Българската армия достига около 600 000 души с 1 116 оръдия, като действащата армия включва 366 000 войници и офицери.
В този момент ВИО са преобразувани в главни квартири на полевите армии. Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов, заема позиции в района на Търново Сеймен (Симеоновград) – Харманли – Хасково.
В състава ѝ влизат:
- 8-ма пехотна дивизия – генерал-майор Димитър Кирков
- 9-та пехотна дивизия – генерал-майор Радой Сираков
От 2-ра Тракийска дивизия са формирани:
- Хасковски отряд – полковник Васил Делов
- Родопски отряд – генерал-майор Стилиян Ковачев
Сборната конна бригада е под командването на полковник Александър Танев. Началник на щаба е полковник Никола Жеков.
До 30 септември армията завършва мобилизацията си и достига позициите си по границата с Османската империя.
Състав на Втора армия
Армията разполага с около 60 хиляди души, включващи:
- Осма пехотна Тунджанска дивизия
- Девета пехотна Плевенска дивизия
- 3-ти Планински артилерийски полк (без едно отделение)
- Хасковски и Родопски отряд
- Смесена конна бригада
- Втора гаубична секция
Общо:
- 58 дружини
- 9 ескадрона
- 42 гаубици
- 198 оръдия
- 60 картечници
- 60059 пушки
Задачи и първи успехи
Задачата е ясна – настъпление към Одрин и блокиране на крепостта, като същевременно се подпомагат действията на другите армии.
Паралелно:
- Хасковският отряд настъпва към Кърджали
- Родопският отряд (25 000 души) действа в Родопите
На 5 октомври 1912 г. в 7 ч. започват бойните действия.
На 8 октомври Кърджали е превзет, което осигурява десния фланг на армията.
До 26 октомври Одринската крепост е напълно обкръжена.
Щурмът на Одрин – март 1913
След провала на преговорите в Лондон бойните действия се подновяват. Втора армия е подсилена и включва пет непълни дивизии:
3-а Балканска, 4-а Преславска, 8-а Тунджанска, 9-а Плевенска и 11-а пехотна дивизия.
Съставът достига:
- 61321 души
- 71 дружини
- 9.5 ескадрона
- 84 гаубици
- 358 оръдия
- 66 картечници
- 61321 пушки
Главният удар е насочен към Източния сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов.
Решаващият момент
На 11 март в 13 часа започва артилерийската подготовка. През нощта започва щурмът. В 4.00 ч. частите достигат телените заграждения. До 8 ч. първата линия е превзета.
На 12 март:
- в 1.50 ч. пада форт Айджиолу
- в 4.30 ч. е превзет форт Айвазбаба
След осем часа бой целият Източен сектор е овладян.
Падането на Одрин
В 8.20 ч. Мехмед Шукри паша съобщава:
„Всичко е свършено. Българите нахлуха в града!“
В плен попадат:
- над 33500 войници
- 413 оръдия
- 12240 пушки
- 46 тежки картечници
Българското знаме се развява над „Султан Селим“ джамия.
Отзвук и значение
Щурмът на Одрин влиза в историята като образец за военно изкуство. В него се използват нови тактики:
- самолет в бой още на 16 октомври 1912 г.
- щурмови групи
- 70 оръдия на километър фронт
- „огневи вал“
Военни наблюдатели от Европа, Америка и Япония изучават българския опит.
Следващи войни и развитие
През Първата световна война армията води тежки боеве под командването на генералите Васил Кутинчев, Георги Тодоров, Христо Бурмов и Иван Луков.
Втора армия воюва в Македония – особено при настъплението срещу сръбските сили през 1915 г.
- при Овче поле и Скопие – по време на разгрома на сръбската армия
- по линията на Вардар – важна стратегическа зона
Основно участва на Солунския фронт – където по-късно се водят продължителни позиционни и изключително ожесточени боеве
През Втората световна война, под командването на генерал-лейтенант Кирил Станчев, участва успешно в Нишката и Косовската операции.
Краят на формированието
След 1996 г. започват реорганизации:
- 31 август 1996 г. – 2-ри армейски корпус
- 1 септември 1998 г. – Сили за бързо реагиране
- 1 октомври 2000 г. – Корпус за бързо реагиране
- 15 септември 2001 г. – отново 2-ри армейски корпус
- 1 юни 2003 г. – командване „Оперативни сили“
На 26 май 2006 г. се извършва официалното закриване, а на 31 декември 2006 г. приключва окончателно съществуването на формированието.
Така завършва стогодишната история на Втора българска армия – изпълнена с мъжество, героизъм и подвизи в защита на Отечеството.
