Днес, 26 март, България отбелязва Деня на Тракия – ден на бойна слава и дълбока национална скръб.
На тази дата през 1913 г., по време на Балканската война, Българска армия постига една от най-блестящите си победи с превземането на Одрин. Подвиг, който остава завинаги в историята като символ на храброст, военен гений и саможертва.
Но зад тази победа стои и една от най-мрачните страници в българската история.
На 16 срещу 17 юни 1913 г. започва Междусъюзническа война между България, от една страна, и Гърция и Сърбия – от друга. В края на юни към военните действия се присъединява и Румъния, която навлиза в северните части на страната. Възползвайки се от отсъствието на българска войска в Тракия, на 30 юни 1913 г. Османската империя преминава границата по линията Мидия–Енос, установена с Лондонски мирен договор.
Избити са около 60 000 българи – мъже, жени и деца.
Над 280 000 души са прокудени от родните си домове – по прашни пътища, гладни, боси, обречени да търсят спасение далеч от родния край.
Опожарени села, осквернени храмове, разрушени над 280 училища.
Отнети милиони декари българска земя.
Историците определят тези събития като геноцид – престъпление срещу българското, християнско население, за което няма давност.
Днес празникът в София се отбеляза с официална церемония пред паметника на Одринските герои, където със заупокойна служба и поднасяне на венци и цветя беше почетена паметта на загиналите български воини и хилядите тракийски бежанци.
На тържеството в столицата присъства президентът Илияна Йотова, която отдаде почит към поколенията, които са дали живота си за свободата на Тракия и напомни за трагичните събития от началото на ХХ век. Тракийските българи са мяра за достойнство и благородство, каза Йотова.
Празникът е бил отбелязан с церемонии, поклонения и поднасяне на венци в цялата страна, включително в други големи градове, където тракийски общности и обществени организации почитат паметта на тракийските бежанци и войни.
На този ден наш дълг е да изпълним девиза и завета на тракийските мъченици – да не забравяме, но и да не отмъщаваме.
