Иран изстреля ракети срещу острова в средата на Индийския океан.
Остров Диего Гарсия е едно най-затънтените и най-интересните места на Земята. Захвърлен в средата на Индийския океан, малко по-на юг от Екватора, той е на 1796 км от най-близката континентална суша в Южна Индия. Африка е на около 3000 км, Малдивският архипелаг – „само“ на 726 км. При други обстоятелства Диего Гарсия, който е част от архипелага Чагос, би бил райски курорт – средногодишната температура на острова е около29-30 С, толкова е океанската вода около него. В района няма силни урагани, но пък има прекрасни коралови рифове.
Особено интересна е формата на Диего Гарсия. Представете си едно огромна лента с дължина 64 км и ширина между няколкостотин метра и 2,4 км. Тя загражда живописна лагуна с дължина 21 км и ширина до 11 км. На север това заграждение има 6-километров проход, в който са разхвърляни 2-3 миниатюрни островчета. Цялата площ на тази островна група е само 27 кв. км, без да броим лагуната, заградена от Диего Гарсия. Все пак на това малко парче суша има достатъчно място, за да бъде изградена солидна военна база. Именно заради това
няма да намерите Диего Гарсия в проспектите на туристическите фирми,
а само във военностратегическите планове на САЩ и Великобритания.
През миналата седмица името на Диего Гарсия нашумя отново, след като се появи новина, че Иран е изстрелял две ракети срещу райския остров. Това прозвуча сензационно – разстоянието от най-южната част на иранската територия до Диего Гарсия е 3800-4000 км. Досега никой не предполагал, че Техеран може да разполага с толкова далекобойни ракети. Те обаче не са достигнали целта си – едната е паднала в океана, вероятно заради технически проблеми, а другата е била свалена от американски ескадрен миноносец, който е имал системи за ПВО.
До сега се смяташе, че най-далекобойните ракети на Иран имат обсег до 2000 км. Техеран твърди, че това наистина е така и, че ракетите срещу остров Диего Гарсия не са изстреляни от него, иранците дори говорят за умишлена провокация на трета сила (вероятно Израел). Военните експерти обаче смятат, че ако Иран има ракети с обсег 2000 км, то удвояването на тяхната зона на поразяване не е толкова трудно. Това обаче може да стане за сметка на значително намаляване на размера на боеприпаса, иначе няма как да се удължи полета. Най-новите ирански ракети от серията „Хормшехр“, за които се твърди, че бият до 2000 км, носят боен заряд от 1500-1800 кг. За да се удвои тяхната далекобойност, масата на бойната глава трябва да се намали трикратно. Освен това иранските ракети са доста неточни, колкото по-на далеч бият, толкова по-голямо става отклонението от целта. Иначе казано – реална заплаха за военните съоръжения на Диего Гарсия вероятно не е имало, но въпросът има и сложни геополитически измерения.
Как Диего Гарсия се превръща във военна база, на която живеят само американски и малко британски войници и офицери? Островът е открит от португалците през 16 век, тогава те са голямата колониална сила в Индийския океан и дори за известно време владеят и двата бряга на толкова популярния днес Ормузки пролив. Диего Гарсия е
необитаем почти до края на 18 век,
когато на него се заселват французи. Малко по-късно те напускат и островът става изолатор за болни от проказа. След разгрома на Наполеон през 1814 г. Диего Гарсия става британска колония. По време на Втората световна война британците правят на острова малка военна база, за да го отбраняват от евентуално нападение на японския флот, който е завладял Индонезия и Индокитай. През 60-те години на миналия век светът е залят от вълната на деколонизацията, Великобритания се оттегля от владенията си в зоната на Индийския океан. В административен план Диего Гарсия и целят архипелаг Чагос са част от колонията Мавриций. Тя получава независимост в средата на 60-те години, но Лондон купува архипелага Чагос от новата независима държава. Причината за това е, че вече има британско-американско споразумение, което предвижда Диего Гарсия да бъде превърнат във военна опорна точка.
На 30 декември 1966 г. Великобритания и САЩ подписват споразумение, с което американците получават право да използват архипелага Чагос за военни цели за период от 50 години – до 2016 г. с опция за удължаване на договора до 2036 г. САЩ не плащат нищо за това, но правят отстъпка от 14 млн. долара за покупка на тяхна военна техника от Великобритания. Това става ясно доста по-късно след разсекретяване на секретен протокол към споразумението за архипелага Чагос. Малкото останали местни жители на остров Диего Гарсия са изселени, а американците построяват голяма военноморска и военновъздушна база. Нейното основно предимство поне тогава е било в географското положение – тропическият остров е толкова далеч от континентите, че атаката срещу него е почти невъзможна. Дълго време форпостът на Диего Гарсия позволява на американците
да проектират сила в целия район на Индийския океан,
включително към ключовите проливи Малакски, Ормузки и Баб-ел-Мандебски. Но островът се разполагат тежките бомбардировачи Б-52, самолетите-цистерни КС-135, разузнавателна летателна техника и транспортни самолети. Освен това Диего Гарсия е голям център за складиране на гориво, има и радарни инсталации и контролна кула. Островът играе важна роля във войните на САЩ срещу Саддам Хюсейн през 1991 г. и 2003 г., срещу талибаните през 2001-ва, а също и в сегашната война срещу Иран. От него излитат американски самолети и за удари срещу йеменските хути.
През 2024 г., след редица критики заради изселването на жителите на островната група Чагос, включително от ООН, Великобритания реши да предаде контрола над архипелага на Мавриций. Съвместната британско-американска база на Диего Гарсия обаче ще остане, като
Лондон ще я вземе под наем за 99 години
от правителството на Мавриций. Джо Байдън одобряваше тази сделка, но след като встъпи на президентския пост Доналд Тръмп я разкритикува, ето какво написа той в своята социална мрежа Трут соушъл: „Шокиращо е, че нашият „брилянтен“ съюзник в НАТО, Обединеното кралство, в момента планира да подари остров Диего Гарсия, където се намира жизненоважна американска военна база, на Мавриций, и то БЕЗ НИКАКВА ПРИЧИНА… Отдаването на изключително важна земя от Обединеното кралство е акт на ГОЛЯМА ГЛУПОСТ.“
Името на Диего Гарсия изплува отново в началото на военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран. Първоначално британците не дадоха разрешение на Пентагона да използва бази на тяхна територия за удари срещу иранците. Това се промени миналия петък, броени часове след опита за иранско ракетно нападение срещу Диего Грасия. Лондон одобри американците да ползват британски бази, както в самата Великобритания, така и в други точки на света. И Пентагонът няма да пропусне да са възползва от тази възможност.
