Какво означана предложението на Еди Рама и Александър Вучич за „етапно членство“ в ЕС?
На пръв поглед нещата изглеждат парадоксални. Европейският съюз свали от актуалния си дневен ред темата, но пък засегнатите държави не спират да я коментират. С надежда, че геополитическите съображения ще я върнат обратно на масата.
В средата на март албанският премиер Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич излязоха с общо предложение за ускорена интеграция на Албания и Сърбия в ЕС. Моделът, който те предложиха, няма нищо общо с установения ред за получаване на правото за пълноправно членство в европейското семейство. А имат предвид начин, който няма да дава пълни членски права на двете държави. Предложението, което те направиха в обща публикация в авторитетния германски „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, се основаваше на идеята за постепенно включване на съседните държави в общия европейски пазар и в Шенген като първа крачка към пълноправното членство. Този процес двамата определиха като
„функционална частична интеграция“
в която Албания и Сърбия да получат част от придобивките, които пълноправното членство дава, но без да имат еврокомисари или депутати в Европарламента. Най-важният момент от предложението на Рама и Вучич бе идеята им да бъдат на масата сред страните членки в Брюксел, но без да имат право на вето. Така, подчертаваха те, техните държави биха се приближили максимално до европейската система, без веднага да влязат в цялостната архитектура и конструкция на ЕС. Като част от аргументацията на Рама и Вучич, в публикацията се изтъкваше оценката им, че подобен подход ще вдъхне живот на замразения процес на разширяване на ЕС. А от друга страна, това ще засили сигурността и стабилността на страните от Западните Балкани, които са неотменима част от Европа. Да, те признават, че ЕС има приоритети, свързани с вътрешните му реформи, които да го направят по-ефективен. Но в същото време си дават сметка, че забавянето или отлагането на процеса на разширяване на Съюза подкопава стабилността му в актуалната сложна и динамично променяща се геополитическа и икономическа среда. С други думи, ако ЕС иска да бъде структурата, която олицетворява единството на държавите от континента, това не би могло да стане без участието на страните от Западните Балкани.
Всички ние нямаме съмнение, че и премиерът на Албания, и президентът на Сърбия са отдавна в политиката и много добре знаят стойността на подобни прояви в международното медийно пространство. Неслучайно те избраха формата на съвместната публикация в едно от най-реномираните и „тежки“ печатни издания в Германия и на материка. И двамата ги бива в това да интимничат с европейската публика по въпроси, от разрешаването на които и те лично като политици и държавници, и народите им биха имали полза. Е, това струва нещо на бюджета на Албания и на Сърбия, но кой ти гледа парите.
Но толкова невинно ли бе това съвместно предложение на Еди Рама и Александър Вучич? Тук е важен контекстът. Първо, идеята на двамата балканци си беше
чукане на отворена врата
В институциите и кулоарите на ЕС в Брюксел темата за някаква форма на частично членство без право на вето се обсъждаше от дълго време. Това бе предизвикано от настояването на президента на Украйна Володимир Зеленски страната му да бъде приета в Съюза с оглед на геополитическата ситуация, предизвикана от войната с Русия. Към желанието на Киев се включи и Молдова, насърчавана от обещания от страна на брюкселските чиновници. Лидерите на ЕС не криеха готовността си да приемат по бърза писта Украйна и Молдова, без да са изминали нормалната процедура, по която другите страни членки са преминали – преговорен процес, отваряне и затваряне на глави, съответните реформи и оценката за тях. И понеже държавите от Западните Балкани отдавна вървят по този задължителен път, с компромиси и давайки жертви, те имаха своето право да останат недоволни от „новаторския“ подход на Брюксел. Но пък, верни на прагматизма си, в предимствата пред Киев и Кишинев те видяха шанс да заобиколят нормалната процедура за членство, а още по-добре би било ако се опитат да създадат представата, че това е тяхна идея. И ето, двамата балкански хитреци Рама и Вучич издигат знамето на частичното членство без право на глас, но с право на ползване на предимствата, което по принцип дава пълноправното присъствие в „клуба на богатите“.
Все в същия контектст бе и въпросът за състава на тандема, който лансира идеята – Рама и Вучич. За познавачите на балканската история това си е
неестествена комбинация,
най-вече заради историческите наноси в отношенията Тирана – Белград. А и в по-ново време – заради възела около Косово, към който и Албания на Рама, и Сърбия на Вучич имат пряко отношение. Да, на Рама проблемът с Косово не му е чужд. Но пък именно той още в първия си от 4-те последователни мандата като премиер, отиде в Белград на среща с Вучич, който го прие като домакин в качеството си и на премиер на Сърбия. С всичките противоречия помежду им, някои и на лична основа, двамата се опитаха да загърбят десетилетната липса на отношения, като ги реанимират на нова основа. По-късно именно те двамата бяха първите, които издигнаха и започнаха работа по идеята за така наречените „Отворени Балкани“, към които бързо се включи и тогавашният премиер на Северна Македония Зоран Заев.
Брюкселските чиновници ги насърчаваха, като ги съветваха да развиват сътрудничеството си в някаква регионална мини форма на ЕС и по този начин да се готвят за голямото, истинското членство. То си беше чисто измиване на ръцете на хората на ЕС, защото им беше ясно, че няма как да изпълнят обещанията си, че пълноправното членство на страните от Западните Балкани е на крачка и е нужно само още малко усилие то да се осъществи. Затова и „Отворените Балкани“ взеха да затихват, още повече, че стана ясна истинската цел на Вучич чрез тази инициатива:
да превърне Сърбия в лидер на балканската политика
А щом той е неин президент, значи, и той е лидерът между своите колеги на полуострова. Ясно като бял ден, а и на Вучич всичко това си му личи във всяка негова проява или изявление.
Това – от една страна. От друга, изкуственият и неестествен характер на дуета Рама – Вучич се подхранваше и от огромната разлика между Албания и Сърбия по европейския интеграционен път. Албания минава за отличника, заедно с Черна гора, сред държавите от Западните Балкани. Сърбия отдавна е застинала на място и колкото и да се стреми, не се вижда кога това би могло да се промени. Албания отваря и затваря глави, докато Сърбия търпи непрекъснатите упреци от Брюксел, че не се включва в санкциите срещу Русия във връзка с агресията срещу Украйна. Вучич активно си сътрудничи с недолюбвания от брюкселската чиновническа каста унгарски премиер Виктор Орбан. Да не говорим, че на сърбина и реформите от конспекта на ЕС не му вървят. Но ако Рама все пак е решил да предприеме тази обща инициатива с Вучич, вероятно си е направил сметката, че това му носи дивиденти за личната му и политическата му роля и в държавата, и пред лидерите на ЕС.
Разбира се, от всичко това не излезе нищо. Още на първото институционално ниво в Брюксел
идеята бе отхвърлена
Което не означава, че в един момент отново няма да бъде извадена на бял свят. Когато отново се заговори за мирния план за Украйна, а членството на Киев в ЕС се приеме като част от нейната бъдеща сигурност.
И още нещо. Другата държава от Западните Балкани, която прегърна идеята на Рама, Вучич и брюкселските чиновници за частичното членство без право на вето, бе, естествено, Северна Македония. Само да уточним – нейният премиер Християн Мицкоски се хвърли да я хвали като близка възможност чак тогава, когато чу Вучич да я предлага.
