От река на река, течението на службата ме повлече и хвърлих котва в Белене, казва старшина Галин Чорбански.
Във войсковия колектив отгоре надолу и отдолу нагоре трябва да има разбирателство между всички категории военнослужещи – войници, сержанти и офицери. Това казва старшина Галин Чорбански, който е
главен сержант на 55-и инженерен полк
в Белене. „Колкото и несгоди и трудности да има, дори и да ги решаваме, няма ли го доверието в състава, няма ли колектив, това че сме се справили с проблемния въпрос, не решава нищо. Убедил съм се в това. Естествено, трябва да има и търпение, защото не всяко нещо става на момента, веднага”, допълва той.
Думите му си тежат на мястото, заради неговия богат опит на тази сравнително нова за армията ни, но изключително отговорна длъжност. Старшина Чорбански е главен сержант на полка от 2019 година. Завършил е последния випуск на сержантското училище във Велико Търново през 1999 г. Службата му започва в Гоце Делчев, където изкарва три години като командир на отделение в сапьорна рота, до закриването на поделението. От 2002 г. постъпва в инженерния полк в Белене. Изкачва се по всички стъпала на сержантската йерархия – командир на отделение, заместник-командир на взвод, главен сержант на рота, главен сержант на батальон, до сегашната си позиция.
Родом е от град Искър в Плевенско. Така от брега на Искъра достига до Дунава. „Едната река ме повлече към другата и ме хвана течението на службата. Тук, в Белене, хвърлих котва”, казва с усмивка старшината, който е женен, и със съпругата му имат пораснало дете – вече студентка.
Спомня си началото на пътя си към военната служба: „В моето семейство нямаме военнослужещи, но имам сред познатите си. В онези времена
нямахме голям избор
С шест момчета от моя випуск от средното училище се записахме в сержантското училище и го завършихме успешно. Започнахме службата, но след 2000-2001 г., когато имаше закриване на формирования, някои се отказаха. Други продължихме”.
В момента старшина Чорбански се подготвя за предстоящия другия месец сбор на главния сержант на Сухопътните войски. Сред основните въпроси, които ще се разгледат е процесът на валидацията на сержантския състав. Засега се знае, че всеки, който е завършил в Сливен (първи модул за придобиване на сержантско звание в 13-то бригадно командване – б. р.), но не е завършил професионален сержантски колеж (ПСК), тоест – няма сержантско училище, трябва да мине задължително през тази валидация, обяснява старшина Чорбански.
По думите му сега се изяснява как да се извърши тази процедура, в какви срокове, с какви изпити. Но той е категоричен, че с визията за развитието на сержантския състав се отварят много нови длъжности за сержанти: „Една от тях е на
така наречения щабен сержант
която е нова за нас. Тя дава възможност на сержантите да се развиват кариерно, започвайки от батальонното ниво, където щабният сержант по операциите става старшина. А при нас, от полк нагоре – бригадно командване и бригада – е офицерски кандидат. Като ние, главните сержанти от батальон нагоре е предвидено да станем офицерски кандидати. Изкарали сме курса през януари и очакваме промените, които ще трябва да се приемат и в класификатора (на длъжностите на военнослужещите – б. р.). Надявам се през януари 2027 г. всичко да е факт, като за нас – главните сержанти, може и по-рано да стане”.
За старшина Чорбански ролята на главния сержант е ключова във войсковия колектив. „Ние сме нитът между офицерите и войнишкия състав. Но предизвикателството е да мотивираме младите войници да се обучават в ПСК. Защото оттук нататък само и единствено през ПСК можеш да станеш сержант”, допълва той. Това ново положение влезе в сила от началото на тази година с промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Според старшината в момента повече са възможностите да станеш офицер, отколкото сержант: „Изискванията са много повече да стане един войник сержант, отколкото един войник да кандидатства в задочна форма на обучение за офицер. Освен това, за да станеш сержант,
трябва да има вакантна длъжност
и да изкараш ПСК в редовна форма на обучение. В този случай командирът се задължава с допълнително споразумение веднага да назначи този военнослужещ, щом е завършил обучението си”. Старшина Чорбанов допълва, че за задочната форма на обучение няма такова задължение, но там пък няма и много желаещи.
„От тук нататък става трудно. Въпросът е как да се задейства тази машина, може би защото е все още ново това положение на задължителността на ПСК и хората не са свикнали. Но в един момент ще започнат да преодоляват това препятствие и да се приспособяват”, допълва той. Но пък е убеден, че е възможно да се намери подход, който да мотивира най-добрите войници да се обучават за сержанти: „Може, може. С малко разяснения след приемането на нормативните документи постепенно това може да стане”.
Според главния сержант на полка, за младите войници, които постъпват във формированието, основната мотивация е заплащането. „Градчето ни е малко. Няма какви кой знае какви опции за развитие и работа. Заплащането ги привлича като начало. После вече, който има желание, се стреми да се развива с помощта и на сержантите, и на офицерите”, споделя старшина Чорбански. Той отново посочва и централното място на сержантския състав: „Нашата роля в ежедневието е почти във всяко направление. Като се започне от графиците за отпуски, графиците за наряди, компенсирането. Въобще, войсковият живот на войника минава през сержанта, за да стигне до офицера”.
Известната максима, че
сержантският корпус е гръбнак на армията
се е доказала и в практиката на формированието в Белене. „Доскоро в 54-и инженерен батальон (който е в състава на полка – б. р.) две от ротите дълго време се ръководеха от двама старшини, двама главни сержанти. Нямаха офицери. Сега имат, но те са млади лейтенанти и тепърва навлизат в службата. Затова сержантският състав им помага”.
Службата изцяло е погълнала времето на главния сержант. Отдавна не е практикувал хобито си. Риболовът ми като че ли е останал в миналото, казва старшината. И допълва с усмивка: „Но иначе въдиците стоят в мазето. Чакат някой хубав слънчев ден отново да намеря време за тях”.
