• Новоподготвените механик водачи попълват бронирания юмрук на армията в различни формирования на страната
Хълмът, върху който е проснат танкодрумът Камен, всъщност е пасбище за разнороден добитък от съседните села, когато бронетехниката не снове по змиевидно оформените му трасета. Има остатъци от ограда, но на практика военни постове отдалеч маркират границите му така, че когато МТЛБ-тата или танковете вдигат прахоляк при обучение, животните да не навлизат по затревения му терен. Недалеч на изток белеят кварталите на Сливен, а на север е подножието на Балкана с две села и селскостопанските им постройки. Слънчево е, лек вятър, а курсистите се строяват недалеч от няколкото МТЛБ-та, танк Т-64 и брониран влекач. На всички кандидат механик-водачи им предстои да защитят уменията си след 5 седмичния теоретичен и практически курс в Центъра за подготовка на специалисти в Сливен. Дошли са от различни формирования на Сухопътните войски – Враца, Стара Загора, Хасково, включително Националния военен университет и други.
Извивките на отъпканото от вериги трасе се губят в далечина. Дадена е команда и първите курсисти се спускат през люковете, чуват се последните напътствия на инструкторите. Регулировчикът размахва знамената и първата машина отлепва, набира скорост и смалявайки се, се губи в облаци от прахоляк. Предстои им да ги оценят по 6 задачи, на всеки от тези възли има член от изпитната комисия, който ще им даде оценка за точност при управлението, за техниката на кормуване, реакциите и как са спазени мерките за безопасност.
След по-малко от два часа отново пред строя подполковник Георги Цветков, главен експерт в сектор Бронетанкова техника от Центъра за подготовка и председател на изпитната комисия, обобщава резултатите:
– Техниката, с която беше проведен изпита, е в добро състояние, а оценките от днес са отлични и удовлетворителни. Няма слаби оценки. Всички военнослужещи, които положиха изпит, успешно придобиват квалификация за младши механик-водачи. Крайната оценка е усреднена от теоретическия и от практическия изпит. За да бъдат допуснати за кормуване, изпитът по теория изискваше положителна оценка. Добре са се постарали колегите от 13-то бригадно командване, в частност в Центъра за подготовка на сержанти и войници да подготвят така курсистите, че да се представят на необходимото ниво.
Старшина Людмил Илиев е старши механик и регулировчик в Центъра за подготовка. С екипа си има грижата за ежедневната поддръжка на машините:
– Моят екип е от стари опитни кадри, но рано или късно те ще почнат да излизат от професията. Млади хора за инструктори почти няма. Всяка от тези машини, си има особености и всяка се кара по коренно различен начин. За да стигнат до това ниво младите водачи трябва да преодолеят много трудности с помощта на инструктора и да минат изпита за достъп. Инструкторите имат педагогически и индивидуален подход. За колежките се смята, че не са пригодни за механик-водачи, но сме имали случаи да идват за обучение тук. Последният път тя беше от Враца и се справяше много добре. Обучи се, показа много добри резултати, „сложи в джоба си“ много от мъжете. И това е благодарение на голямото си желание да овладее тежката машина.
Редник Йото Йотов от механизирания батальон във Враца, завършил обучението си с отличен:
– Да се включа в курса ме привлече страстта към машините. Наблюдавал съм техните способности на полигон и там ме грабнаха с мощ и проходимост. По време на курса имаше трудни моменти, но съм натрупал решителност и смелост да изпълнявам дадените ми задачи. Усвоихме правилното й обслужване и нейното управление. Инструкторите са с богат опит, не съм срещнал непреодолима трудност. В полеви условия грешки са недопустими. На реален терен трябва бързо да пресметнеш как да минеш безопасно за теб и за хората, които се возят машината. Да си комуникативен, да работиш в екип, защото не си сам. Завършвам с отличен – доволен, уверен в себе си. Сигурен съм, че ще изпълня задачите си на механик водач в реални бойни действия. На практическия изпит те бяха предизвикателни и интересни – успяхме да минем през минирано заграждение, колеен мост(изграден от две рампи, по които минават веригите на машината), танков ров, да спрем машината в наклон по-голям от 7 градуса на повече от 30 м и да тръгнем без да връщаме машината назад. Особеното да минеш през танков ров е нужно да прецениш как да пуснеш машината, добре да я познаваш и да усещаш габаритите. Отдава ми се и винаги съм имал мерак да пробвам.
Редник Даниел Джамбазов служи в Сектор „Осигуряване на учебния процес и логистика“ в Националния военен университет във Велико Търново, шофьор на БТР в група „Бронетанкова техника“. Един от отличниците:
– Курсът за обучение ме мотивира да разширя знанията си. До момента бях шофьор, а искам да стана и механик-водач на МТЛБ. Имам влечение към тези машини – мощни са, интересни и мисля да се развивам в тази сфера. Не е професия, в която да си в затворено пространство, винаги сме на походи сред природата, преодоляваме препятствия. Не е лесно, но те прави издръжлив. Машините са тежки, условията са тежки, шумовете пречат, но когато човек има интерес, той е готов на всичко. Познавахме добре маршрута и полигона, минавали сме многократно самите препятствия. Имах притеснения на първите едно-две кормувания, а след това вече ги усвоихме благодарение на нашите инструктори. Получихме сериозно обучение, ще можем да си вършим задълженията, най-вече да са доволни нашите командири по места. Самочувствието е важно. Когато сме подготвени, няма притеснения.
МТЛБ-то е нова машина за мен. Нашите инструктори ни научиха на комплексни неща – теоретично и практически. Занапред ще се развивам в областта на бронираната танкова техника. Надявам се скоро да дойда за курс и за танк Т 72, защото съм изкарал правоспособност за колесен транспорт БТР, сега – за верижен и се надявам следващата година да дойда отново тук. Видях и американските гардиани – като техника не се различават много по начин на управление от БТР. Имат електроника в но пък по-младите войници са кампютърно грамотни и като мен владеят английски език.
