Звездният български футболен тим на небето се увеличи с още един велик играч. Отиде си Капитанът.
Няма го лидерът, който единствен бе в състояние на терена да контролира дузина чепати характери. И онези в „Левски“, онези на Мондиала през 1986, онези, които достигнаха в подножието на футболния Еверест през 1994-та.
Борислав Михайлов ще остане в историята ни не само с изявите си на зеления килим. Той бе ръководител, който разбираше от политиката във футбола и извън него.
Михайлов балансираше и пазеше българския футбол в едни сложни житейски години, меко казано. Просто, защото имаше авторитет тук и в УЕФА, където дълго бе в ръководните органи.
Да, Боби имаше достатъчно критици и неприятели. Кой обаче е съвършен на този свят? Историята пък ще оцени делата на всеки един от нас…
Като вратар на националния отбор на България, Михайлов записва 102 мача с националната фланелка, от които 60 като капитан – рекорд в историята на представителния ни тим. Дебютира на 4 май 1983 година срещу Куба в София (3:2), а последния си мач изиграва на 5 юни 1998 година срещу Алжир (2:0). Той е неизменна част от златното поколение на България, достигнало до четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 година, където записва 7 мача. Участва и на Мондиал 1986 в Мексико, където изиграва всички 4 срещи на националния отбор, както и на Европейското първенство през 1996 година в Англия.
На клубно ниво Борислав Михайлов оставя ярка следа с екипа на „Левски“, където играе в периода 1981 – 1989 година и записва 243 мача. Трикратен шампион на България (1983/84, 1984/85 и 1987/88) и трикратен носител на Купата на страната (1982, 1984 и 1986), той е избран за Футболист №1 на България през 1986 година.
В своята международна кариера носи екипите на „Беленензес“ (Португалия), „Мюлуз“ (Франция), „Рединг“ (Англия), както и на българските „Ботев“ (Пловдив) и „Славия“, а също така и на „Цюрих“ (Швейцария).
След края на състезателната си кариера, Михайлов продължава своя път във футбола като ръководител.
